№ 16427
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110176341 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Профи кредит България” ЕООД е предявил по реда на чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК кумулативно обективно съединени осъдителни искове:
-с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 1 ЗПК за сумата от
2958,20 лв., представляваща възнаграждение за допълнителен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законна лихва.
-с правно основание чл.240 ал.2 от ЗЗД за сумата от 1583,10 лв. – представляваща договорно
възнаграждение за периода от 05.08.2020 г. – 05.07.2022 г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение по силата на
договор за потребителски кредит от 19.02.2019 г. за сумата от 5000 лева, със срок на кредита 36
месеца, ГПР – 46,26 %, ГЛП – 39,10 %, лихвен процент на ден – 0,11% и общо дължима сума по
кредита – 8375 лева. Бил закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 4620,60 лева, т.е.
общото задължение възлизало на 12 995,60 лева. Ищецът изпълнил точно задължението си да
предостави заемната сума, впоследствие между страните били сключени анекси относно
намаляване и отлагане плащането на погасителните вноски. Твърди се, че в периода 29.03.2019г. –
03.11.2023г., са извършени плащания в общ размер 9470,75 лева. Посочва, че ответницата е
поискала да се сключи споразумение към договора за потребителски кредит, относно предоставяне
на допълнителни услуги. Сключването на това споразумение било по избор на потребителя, в
случай че последният желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както
и за осигуряване на възможност за отлагане на плащанията, намаляване размера на месечните
вноски, промяна в датата на падежа и получаване на допълнителни парични средства бързо и
лесно. Сочи се, че на потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация.
Твърди се, че възнаграждението за предоставянето на допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на споразумението, както и че страните са се съгласили възнаграждението за пакета
допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора за потребителски кредит на равни
месечни вноски. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски в исковото
производство.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата А. С. Т., чрез адв. Н. Г., с
твърдения за нищожност на основанията, от които ищецът сочи, че са възникнали правата му.
Твърди се, че в случая не са налице допълнителни услуги по смисъла на ЗПК, а скрито
възнаграждение за кредитора. Излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19,
чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и
C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът
може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се
осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което
следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не следва да бъдат присъждани.
Относно вземането за възнаграждение за допълнителен пакет услуги и допълнително
възнаграждение за отпускане на кредит, съдът намира следното:
В настоящият случай в процесния договор за потребителски кредит е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно от споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора, допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити и ОУ на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД,
съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл. А
раздел Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, а именно: Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна
на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но същите
следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и
предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде
ясно и точно определено в договора.
Настоящият съдебен състав намира, че предоставеният с договора „пакет допълнителни
услуги“, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба, доколкото видно от характера на
услугите става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като негово задължение
и съответно предвидени като права на потребителя /изготвяне на различни погасителни планове/.
Заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй като въвежда
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които освен това
заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне – например да предоговаря условията
по кредита и да го разсрочва. За възможността да извършва тези действия потребителят не следва
да бъде обвързван със заплащането на допълнителни разходи и такси. Съдът намира, че
включените в пакета допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с договора за заем, което
2
изключва самостоятелният му характер, тъй като услугите не могат да се ползват от клиента извън
основния договор за заем, поради което следва да се разглеждат заедно. Ето защо
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът
чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора
годишен процент разходи и води до значително увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за заем. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, който забранява годишният процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Наред с горното, уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-
неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в
правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Сумите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и
би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си
задължение – да извърши дейността или да предостави услугата. Същите, за разлика от
възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат
в източник на печалба за него.
Съдът намира, че формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите
задължения, т.е. дължи се предварителното заплащане на услуга, която изобщо може и да не бъде
използвана при действието на договора. Така приема и практиката на СЕС, например в Решение от
21.03.2024г. по дело C‑714/22 по описа на СЕС, както и в множество други по отношение на тези
т.нар. „допълнителни услуги“ предлагани конкретно от ищцовото дружество.
Също така, след извършената служебна проверка на договора, съдът констатира, че ГПР е
изчислен неправилно, тъй като към него не е било включено възнаграждението за пакет
„допълнителни услуги“.
В параметрите на договора е уговорено, че освен главница и заплащането на 39,10 %
възнаградителна лихва, се заплаща и възнаграждение за пакет „допълнителни услуги“ в размер на
4620,60 лв., при което се получава обща сума за плащане от 12995,60 лв. При това положение се
установява, че реално размерът на ГПР е 112,05 %, съгласно ССчЕ.
Както се посочи по-горе тези клаузи, предвиждащи предоставяне на пакет „допълнителни
услуги“, са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителският кредит /ЗПК/.
От съществено значение в случая, обаче, е че сумата от 4620,60 лв. не е включена като
разход при определяне размера на ГПР, като при включването би се получил ГПР от 112,05 %, в
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното при подобно некоректно посочване в
договора на ГПР, без да са включени разходите за допълнителни услуги, се нарушава разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица на нарушението на въпросната разпоредба е недействителност на договора на
осн. чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на чистата сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК.
Съответно, тъй като договорната лихва също не е част от чистата сума по кредита, искът с
правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен.
В случая, след като по делото не се претендира главницата по договора, а единствено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и договорно възнаграждение за периода от
05.08.2020 г. – 05.07.2022 г., исковете подлежат на отхвърляне.
Относно разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски в пълен
размер.
Ответникът е реализирал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв./л. 79/.
3
По възражението за прекомерност, съдът намира следното:
С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и броя проведени заседания,
съдът счита, че следва да намали адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ или 754,13 лв., който следва да се присъди.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът дължи в полза на съда сумата от 200 лв., депозит за ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” №49, бл. 53Е, вх. В, осъдителни
искове срещу А. С. Т. с ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „Витиня“ бл. 20Б, вх. Г, ет.
3, ап. 53, както следва:
-с основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 1 ЗПК за сумата от 2958,20
лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, като
неоснователен.
-с основание чл.240 ал.2 от ЗЗД за сумата от 1583,10 лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода от 05.08.2020 г. – 05.07.2022 г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “България” №49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на А. С.
Т. с ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „Витиня“ бл. 20Б, вх. Г, ет. 3, ап. 53, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 754,13 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “България” №49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 200 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4