Р Е Ш Е Н И Е

гр. МОНТАНА

18.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело №673 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Искът е осъдителен и с правно основание чл. 86 СК.

Ищцата К.Д.И. xxx, като майка и законна представителка на малолетното дете П. И.И. поддържа в исковата си молба, че ответникът с влязло сила решение по гр. д. №1341/2001г. на РС–Монтана, е осъден да й заплаща по 50 лева месечна издръжка. Твърди, че от постановяването на цитираното съдебно решение са изминали повече от осем години, през който период детето пораснала, нуждите му от издръжка за храна, облекло, учебни пособия и културни развлечения значително са се увеличили. Поддържа, че сумите, които дава ответника са крайно недостатъчни да покрият нуждите му. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплаща вместо по 50 лв. по 80 лева месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска, а така също да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

          Ответникът И.Ж.И. xxx, признава иска по основание и по размер до 60 лева месечно. Поддържа, че реализира доходи, с които поема и своята собствена издръжка и няма възможност да заплаща претендирания размер от 80 лева месечно. Моли съда да постанови решение, с което уважи предявения иск до размер от 60 лв. месечно, а в останалата част да го отхвърли, като неоснователен.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

          СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищцата и ответника са родители на малолетното дете П. И.И., родена на xxxx xxxx  , видно от удостоверение за раждане /л. 3 от делото/. С решение от 04.03.2002г. по гр. дело № 1341/2001г. на Районен съд Монтана, ответникът в настоящето производство е осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на детето П. по 50 лв. месечна издръжка, считано от 01.02.2001г.

От деня на постановяване на цитираното решение е изминал период от повече от осем години, през който несъмнено е настъпила промяна, както в нуждите на детето, така също и във възможностите на двамата родители.     

По делото е безспорно установено, че ищцата работи по трудов договор в МБАЛ АД Монтана и за периода от месец декември 2007г. до месец ноември 2008г. е реализирала брутно трудово възнаграждение общо в размер на 12 318.79 лева или средно месечно в размер на 1026.56 лева. За същата няма доказателства да има задължения за издръжка към други лица от същия ред или някакво заболяване, което да я прави нетрудоспособна или с намалена работоспособност.

За доходите на ответника – същият е лекар и е регистриран, като ЕТ. От представената Годишна данъчна декларация за 2007г. се установява, че за 2007г., от 01.01. до 31.12., печалбата му е в размер на 3535.30 лева. Видно от писмо на РЗОК Велико Търново е, че за извършената медицинска дейност на ответника са изплатени суми за една година, считано от месец декември 2007г. до месец ноември 2008г. в размер на 7 570.11 лева или средно месечно в размер на 630.84 лева. За ответника също няма данни да има задължения да издържа и други непълнолетни лица от същия ред или да е с намалена работоспособност.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съгласно чл. 82, ал. 1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката по силата чл. 84 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 86 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл. 85, ал. 1 СК в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет.        

Тези граници в абсолютно число са фиксирани в чл. 1 ПМС № 38/1985г. (посл. изм. ДВ, бр. 117 от 2002г. ) от 30 до 80 лева месечно.

Към настоящия момент         детето П. е на 13 години и за времето след постановяване на решението през 2002г. потребностите му са се увеличили значително, за чието задоволяване са необходими значителни парични средства, които са несъпоставими с размера на присъдената по гр. д. № 1341/2001г. издръжка. Детето П. е ученик в седми клас и за неговото обучение и възпитание, храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия и културни потребности са необходими значителни парични средства. В тази връзка съдът намира, че за задоволяването потребностите на детето, без луксозните такива, ще са необходими минимум по 120.00 лева за месечната му издръжка.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 86 СК и в този смисъл ответникът би следвало в изпълнение на задължението си по чл. 82, ал. 1 СК да заделя по 70 (седемдесет) лева месечно издръжка за своя син, като при това не застрашава своята собствена издръжка, а останалата част до необходимите общо 120 лева, да се осигуряват от майката, която и за в бъдеще ще полага непосредствените и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето, затова и съдът определи по-малка квота на участие на майката. А щом това е така, то размерът на присъдената по гр. д. №1341/2001г. издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 50 лева, ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата, като майка и законна представителка на малолетното дете П. по 70 (седемдесет) лева месечна издръжка, считано от 11.12.2008г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.

          В останалата му част за разликата до претендирания размер от 80 лева, искът се преценява от съда като прекомерно и необосновано завишен, поради което и се отхвърля в тази му част, като неоснователен.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Монтана сумата 28.80 лева държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а така също и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 35.00 лева разноски, съобразно уважения размер на иска.

Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

На основание чл. 86 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. д. № 1341/2001г. по описа на Районен съд – Монтана, като:

ОСЪЖДА И.Ж.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на К.Д.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, като майка и законна представителка на малолетното дете П. И.И., роден на xxxx xxxx   ЕГН  xxxx  , вместо по 50 лева – по 70 лева (седемдесет)лв. месечна издръжка, считано от 11.12.2008г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата до претендирания размер от 80, 00 лева месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.Ж.И. xxx, ЕГН  xxxx   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА дължимата държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 28.80 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата К.Д.И. сумата от 35.00 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: