РЕШЕНИЕ
№ 2240
гр. Варна, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110108178 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1, т.2 и
ал.4 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „О.Ф. Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК **, претендира от съда да постанови решение срещу С. А.
А., ЕГН **********, с адрес: ** и Н. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: **, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца, сума в размер на 1124.97лева, неизплатен
остатък от главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.05.2017год.
до окончателното изплащане, за която сума в полза на „Банка ДСК" АД е
издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело
1
№5940/2017год. на ВРС, което вземане ищецът е придобил с договор за цесия
от 21.06.2017год. от Банка ДСК АД.
Моли за присъждане на направените в настоящото прозиводство
разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Със съобщение по ч.гр.д. № 5940/2017 г. по описа на Районен съд - гр.
Варна, връчено на 25.05.2022 г., са уведомени чрез „Банка ДСК" АД (цедент)
за указания на заповедния съд за предявяване на иск, относно вземането
срещу С. А. А. И Н. Д. Д., поради връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК заповед за незабавно изпълнение, приложена към покана за
доброволно изпълнение.
В указания от закона и съда едномесечен срок, депозира настоящата
искова молба по чл.422 от ГПК.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск като цесионер по процесното вземане са
налице предвид разрешението, дадено в т. 10.6. от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК,
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
Цесионерът "О. Ф. Б." ЕАД е активно легитимиран да предяви иск за
установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента
„Банка ДСК" ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка".
Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени изключения
от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на
цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на
основание чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/,
след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на
2
заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен
иск. Аргументи за обратното разрешение не могат да се черпят от т.4г на TP
№ 4/2013 г., т.к. в тази част на тълкувателното решение е даден отговор,
релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, т.е. касае
само хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до
издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по
чл.422 ГПК.
Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия и за исковото
производство на посоченото в т.4г от TP ограничение относно субектите,
легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2
ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на заповед за
незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
В този смисъл е и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г.
по ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС. II т.о.: Определение № 102/24.02.2020 г.
по ч.т.дело М 2643/2019 г. на ВКС. II т.о.
Предвид горното, моли съда да допуснете до разглеждане предявените с
настоящата искова молба искове, основани на следните съображения.
На 07.01.2013 г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и С. А. А.,
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление
за сума в размер на 5300.00 лева.
Кредитът е обезпечен с поръчителството на Н. Д. Д., съгласно сключен
Договор за поръчителство от същата дата.
Съобразно постигнатите договорки между страните е определена
падежна дата по Погасителен план - 27-то число на месеца при краен падеж
07.05.2018 г.
Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, предоставеният кредит се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на Договора е 12.95 %. Определен е годишният процент на
разходите /ГПР/ в размер на 15.72%.
Като неразделна част от Договора за кредит за текущо потребление, са
изготвени и подписани Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление и Погасителен план.
3
На 30.08.2016 г. е подписано Допълнително споразумение към Договор
за кредит между „Банка ДСК" ЕАД и С. А. А. (чрез пълномощник Н. Д. Д.).
Със споразумението се удължава срокът за издължаване на кредита в
остатъчен размер от 3512 лева, като се приема, че той следва да се погаси за
36 месеца, считано от датата на подписване на споразумението, като крайният
падеж на кредита се променя на 30.08.2019 г. Променя се и размерът на
редовната лихва, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 13.95 % годишно или 0.03%
на ден към датата на сключване на допълнителното споразумение.
Запазва се обезпечението на кредита, представляващо поръчителство на Н. Д.
Д., чрез подписване на Договор за поръчителство от 30.08.2016 г. към
Допълнителното споразумение.
Поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане
на месечните вноски по Допълнителното споразумение към Договора за
кредит, считано от месечна вноска с падеж 23.10.2016 г„ и при наличие на
предпоставките по т. 18.2 от Общите условия към Допълнителното
споразумение, „Банка ДСК" ЕАД е обявила предсрочната изискуемост на
кредитополучателя С. А. А., чрез Нотариална покана с изх. на БДСК № 06-20-
00906/07.04.2017 г. и peг. № */03.04.2017 г., акт № *на нотариус К. И. peг. №
*на НК. с район на действие PC Варна, връчена на 23.04.2017 г. чрез Н. Д. Д.,
майка на кредитополучателя, със задължението да я предаде на С. А. А..
В случай, че независимо от гореизложеното съдът приеме, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
моли да съобрази разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тьлк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което
предявеният УИ по чл. 422 ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на обявяване на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като
разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и
в ИМ по чл. 422 не е условие за това", като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК
при постановяване на решението по делото вземе предвид обстоятелството,
че понастоящем е настъпил крайният падеж по кредита - 30.08.2019 г.
На 03.05.2017 г. „Банка ДСК" ЕАД е подала в Районен съд -Варна
4
Заявление за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, на основание на което е образувано ч.г.д. № 5940/2017 г. по описа на PC
- Варна.
Със Заповед № 3188 от 04.05.2017 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист от 05.05.2017 г., издадени по цитираното
ч.гр.д. № 5940/2017 г. по описа на PC - Варна, въз основа на представено
Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД, ответниците по
настоящия иск - С. А. А., в качеството й на кредитополучател, и Н. Д. Д., в
качеството й на поръчител, са осъдени да заплатят в полза на „Банка ДСК"
ЕАД следните суми: сумата от 3423.36 лева -неизплатена главница, ведно със
законната лихва върху нея от 03.05.2017 г. до окончателно плащане; сумата
от 283.41 лева - договорна лихва за периода от 23.09.2017 г. до 03.05.2017 г.;
сумата от 6.44 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 23.10.2016 г. -
03.02.2017 г; 120.00 лева - дължими такси и разноски, както и сумата от 76.66
лева - разноски за държавна такса и сумата от 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На 21.06.2017 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни
титули по описа на PC - гр. Варна) заявителят по ч.г.д. № 5940/2017 г. по
описа на PC - Варна - „Банка ДСК" ЕАД, по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания („Договор за цесия"), прехвърля на ищеца вземането си
от кредитополучателя С. А. А. и поръчителя Н. Д. Д., произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 07.01.2013 г. и Допълнително
споразумение от 30.08.2016 г. към Договора за кредит, ведно с всичките му
принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения.
Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към
настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 21.06.2017 г.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба
потвърждение от „БАНКА ДСК" ЕАД до "О. Ф. Б." ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2017
г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД е изпратила
от името на цедента уведомително писмо за цесията до длъжниците -
ответници С. А. А. и Н. Д. Д..
5
В този смисъл, счита, че длъжниците са надлежно уведомени за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е
упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи
цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие. В този смисъл е и Решение №137 от 02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ гр. о.
Независимо от гореизложеното, в случай, че съдът приеме, че
ответниците не са надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането с
изпратените до тях уведомителни писма, то моли да счете, че ответниците са
уведомени за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмата - уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената
цесия. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.
на ВКС, ТК, 2 отделение.
По силата на Договора за цесия и във вр. с чл. 429 от ГПК, цесионерът
"О. Ф. Б." ЕАД е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД, и
като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист.
След цедиране на вземането на 12.09.2017 г. е подписано споразумение
между „О. Ф. Б." ЕАД и длъжниците - ответници С. А. А. и Н. Д. Д., с което
последните се задължават доброволно да изплатят сумите, за които са
осъдени със Заповед № 3188 от 04.05.2017 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист от 05.05.2017 г., издадени по цитираното
ч.гр.д. № 5940/2017 г. по описа на PC - Варна.
В изпълнение на подписаното споразумение за разсрочване на дълга, от
доброволни плащания по сметка на „О. Ф. Б." ЕАД са постъпили обшо
3024,24 лева, последно на дата 11.12.2018 г.. след което плащанията са
преустановени.
С оглед неспазване от страна на С. А. А. и Н. Д. Д. на поетите с
извънсъдебно споразумение от 12.09.2017 г. задължения за доброволно
изплащане на дължимите суми, по молба на „О. Ф. Б." ЕАД от 29.04.2021 г.
срещу длъжниците е образувано изп. дело № 382/2021 г. по описа на ЧСИ Д.
Я., per. № 711 на КЧСИ, с район на действие ОС - Варна, с цел
6
принудителното събиране на неизплатения остатък от вземането.
Предвид гореизложеното, за "О. Ф. Б." ЕАД като цесионер и настоящ
кредитор по вземането, е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск за установяване съществуването на вземането в размер, съобразен с
извършените доброволни плащания, погасяващи част от задължението.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците, не депозират
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Моли за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставки за
постановяване на такова и представя списък на разноските .
В съдебно заседание ответниците редовно призован, не се явяват.
Съдът взе предвид , следното : налице е заявено от ищеца искане за
произнасяне на неприсъствено решение ; няма подаден писмен отговор ,
ответниците не се явяват в първото заседание по делото при наличие на
редовно призоваване; липсва заявено от ответниците искане за разглеждане
на делото в тяхно отсъствие; на ответниците са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването
им в съдебно заседание; предявеният иск предпоставя изграждане на
убеждение за вероятната му основателност с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства - наведените
фактически твърдения са логически подредени, покриват заявените в
исковата молба правна квалификация и петитум и намират формална опора с
висока степен на вероятна достоверност на представените писмени
документи, чиято истинност не е оспорена.
С оглед горното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявения иск бъде уважени.
Предвид изхода от спора по делото пред настоящата инстанция, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на сторените
по делото разноски, които възлизат в общ размер от 450лв., от които 50лева
държавна , 300лева депозит за вещо лице и 100лв.юк.възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. А.
А., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ на „О. Ф. Б."
7
ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **,
сума в размер на 1124.97лева, неизплатен остатък от главница, ведно със
законната лихва върху нея от 03.05.2017год. до окончателното изплащане, за
която сума в полза на „Банка ДСК" АД е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.дело №5940/2017год. на ВРС, което вземане ищецът е
придобил с договор за цесия от 21.06.2017год. от Банка ДСК АД,на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.4 от ГПК
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „О. Ф. Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК **,сторените по делото разноски, които възлизат в
общ размер от 450лв.,на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението,адресите на които
им са връчвани редовно съобщения по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8