Решение по дело №341/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Й. Й., подадена чрез пълномощник, против Решение № 113 от 29.04.2025 г., постановено по АНД № 94/ 2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-010108 от 03.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел под внимание факти и обстоятелства, изложени при разглеждане на делото по същество и представени в писмената защита. Счита за неправилна преценката на съда, че неизправността е категоризирана като опасна, че безопасността на движението е пряко застрашена от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората. Посочва, че превозното средство било с каросерия и канати от всички страни, като тежестта на отпадъчното желязо, излизащо над канатите, е на пода и не позволява изпадане. Твърди, че жалбоподателят е извършил нарушение, но квалификацията му спада към т. 1 на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП – констатирани незначителни неизправности при укрепване на товара. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и НП. Представя списък за направените разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР, Сектор „Пътна Полиция“ - Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна. Посочва, че: от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, като липсата на укрепване на превозвания товар правилно е била възприета като опасна неизправност по смисъла на чл. 9, ал. 5, т. 3 от Наредба № 7/ 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари и §1, т. 73 от ДР на ЗДвП; по делото не са представени доказателства, които да доведат до изводи, различни от направените от административнонаказващия орган и първоинстанционния съд. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при претендиране на такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в пълнота, като са отчетени всички обстоятелства. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 16.12.2024 г. около 08:09 часа в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон“, в посока гр. Ямбол, жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер], което било спряно за проверка от полицейски служители. В каросерията на товарния автомобил били натоварени железа, които не били обезопасени по никакъв начин. Актосъставителят приел, че И. Й. Й. е нарушил нормата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, за което му съставил АУАН на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено процесното НП.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка, като е приел, че: при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; нарушението е правилно квалифицирано по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, като извършването му от жалбоподателя е доказано. Приел е, че наложеното наказание е определено правилно, напълно съответства на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя, като с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. При тези мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № [рег. номер], в гр. Сливен по бул. „Цар Симеон“, в посока гр. Ямбол. Превозното средство било с товар – отпадъчно желязо, при липса на укрепване на същото с колани, с което се е създавала опасност от изпадане на товара и застрашаване на движението. Според показанията на св. П. – а., управляваното от жалбоподателя превозно средство било натоварено с отпадъчно желязо, което било неукрепено и стърчащо извън превозното средство. Посоченото се потвърждава и от останалите доказателства, приобщени по делото на Районния съд.

Неоснователно е възражението на касатора, че неизправността неправилно е категоризирана като опасна и правната квалификация на деянието следва да бъде по т. 1 на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. Според § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП, опасни неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Видно от доказателствата по делото, налице е била реална опасност от изпадането на товара от превозното средство на пътното платно, което представлява непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата. Законът за движението по пътищата изисква определено поведение и определен резултат при управление на пътно превозно средство с товар, а именно – спазване изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, със същата се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на товарите. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, укрепването на товарите, превозвани с ППС, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда. С оглед вида на товара, превозван от управляваното от жалбоподателя ППС, и всички останали индивидуални особености за всеки конкретен случай, водачът следва да прецени как да укрепи товара, спазвайки посоченото в Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари и с оглед целта на ЗДвП, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В процесния случай предвид липсата изобщо на укрепване на товара, правилно е прието, че е налице опасна неизправност по смисъла на § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП. По делото не са представени доказателства, които да разколебаят достоверността на ангажираните в административната преписка документи или да обосноват извод в противоположен смисъл. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред.

Както в АУАН, така и в НП словесното описание на нарушението е подробно, точно и ясно, като е посочена съответната правна квалификация в числов вид. Санкционираното лице е имало възможност да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило. Относно наложеното с процесното НП наказание, същото е определено в съответствие с предвидения с нормата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП фиксиран размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 29.04.2025 г., постановено по АНД № 94/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.