Решение по дело №872/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 229
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20211800500872
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение № 199 от 30.09.2021 г., постановено по гр. дело № 930/2018 г.
по описа на Районен съд- гр. Самоков, е изнесен на публична продан
недвижим имот, находящ се в землището на с. З., Община С.– празно дворно
място, представляващо поземлен имот № 7 по кадастралния план на
новообразуваните имоти на местността „Осеменителна станция“, целият с
площ 555 кв. м., при съседи: от изток – поземлен имот № 8, от запад –
поземлен имот № 6, от север – обслужващ път и от юг – граница на
местността, като получената при извършване на публичната продан сума бъде
разпределена между съсобствениците А. Г. Ч.- Д., ЕГН**********, Д. ВЛ. Д.,
ЕГН **********, С. Х.Ч., ЕГН **********, Г.И.Ч., ЕГН ..., И. И. Ч., ЕГН
**********, В. Д. Х., ЕГН********** и М. Д.М., ЕГН ********** съобразно
дяловете им в съсобствеността върху имота, както следва: 2040/13320
идеални части за Анета Георгиева Ч.- Д., 1290/13320 идеални части за А.Г. Ч.-
Д. и Д. ВЛ. Д. общо в режим на съпружеска имуществена общност;
1540/13320 идеални части за С. Х. Ч., 895/13320 идеални части за Г. И.Ч.;
895/13320 идеални части за И.И.Ч., 3330/13320 идеални части за В.Д. Х. и
3330/13320 идеални части за М. Д. М..
На основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД са осъдени АН. Г. Ч.- Д., Д. ВЛ.
Д., СВ. ХР. Ч., ИВ. ИВ. Ч., Г.И., Ч., В. Д. Х. да заплатят на М. Д.М. следните
1
суми: АН. Г. Ч.- Д. да заплати сумата от 2285, 05 лв.; АН. Г. Ч.- Д. и Д. ВЛ. Д.
солидарно да заплатят сумата от 1444, 95 лв.; СВ. ХР. Ч. да заплати сумата от
1724, 98 лв.; ИВ. ИВ. Ч., Г.И., Ч. поотделно да заплатят сумите от по 1002, 51
лв. всеки от тях и В. Д. Х. да заплати сумата 3730, 00 лв., които суми
представляват части, съразмерни на дяловете им в съсобствеността върху
недвижимия имот, предмет на делбата, представляващи полезни разноски,
извършени в периода 2016 г. – 2017 г. за следните дейности: изграждане на
водопровод до имота; изграждане на стоманобетонна площадка с навес;
изграждане на ограда и метална дворна врата, както и изграждане на път за
достъп до имота чрез полагане на насип от баластра с дължина 100 м.,
широчина 3 м. и дебелина 20 см. съгласно заключението на вещото лице инж.
Катя Масларска по допълнителната съдебно- техническа експертиза, ведно
със законната лихва върху всяка от сумите от предявяването на исковете по
реда на чл. 346 от ГПК на 21.09.2020 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото всеки от съделителите е осъден да заплати
държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в
съсобствеността, както и държавна такса срещу уважените срещу
съделителите искове с правно основание чл.61, ал.2, вр.ал.1 ЗЗД от страна на
М. Д. М..
АН. Г. Ч.- Д., Д. ВЛ. Д., СВ. ХР. Ч., ИВ. ИВ. Ч., Г.И., Ч., В. Д. Х. са
осъдени да заплатят на М. Д. М. и сумата от 1100 лева представляваща
разноски по делото.
Решението се обжалва само в частта по сметките и по отношение на
присъдените разноски, като в останалата му част като необжалвано е влязло в
законна сила.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от АН. Г.
Ч.- Д., Д. ВЛ. Д., СВ. ХР. Ч., ИВ. ИВ. Ч., Г.И., Ч., В. Д. Х.. В нея се сочи, че в
обжалваната част решението е необосновано, противоречи на закона и е
постановено при съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че първоинстанционния съд е постановил акта си въз основа
на непълно заключение на вещото лице- инж. Масларска, която не е била
отговорила писмено на част от поставените й въпроси. В открито съдебно
заседание е дала обяснение устно, че двете стойности- тази на вложените труд
и материали и повишената стойност на имота, вследствие на направените
подобрения са равни.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от М.Д.М.
Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения срок,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 ГПК,
от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд – Самоков
решение, поради което същата е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на
въззивните жалби, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
2
С решение № 52 от 22.04.2020 г. на РС - Самоков постановено по гр. д. №
930/2018 г. по описа на съда, е допуснато извършването на съдебна делба
между А.Г.Ч.- Д., ЕГН**********, Д. ВЛ. Д., ЕГН **********, С.Х. Ч., ЕГН
**********, Г.И. Ч., ЕГН ***, И.И.Ч., ЕГН **********, В. Д.Х.,
ЕГН********** и М.Д. М., ЕГН ********** съобразно дяловете им в
съсобствеността върху имота, както следва: 2040/13320 идеални части за А. Г.
Ч.- Д., 1290/13320 идеални части за А. Г. Ч.- Д. и Д. ВЛ. Д. общо в режим на
съпружеска имуществена общност; 1540/13320 идеални части за Светла
Христова Чапалова, 895/13320 идеални части за Габриела Иванова Чапалова;
895/13320 идеални части за И.И.Ч., 3330/13320 идеални части за В. Д. Х. и
3330/13320 идеални части за М.Д.М. за недвижим имот, находящ се в
землището на с. З., Община С.– празно дворно място, представляващо
поземлен имот № 7 по кадастралния план на новообразуваните имоти на
местността „Осеменителна станция“, целият с площ 555 кв. м., при съседи: от
изток – поземлен имот № 8, от запад – поземлен имот № 6, от север –
обслужващ път и от юг – граница на местността, който е изнесен на публична
продан като получената при извършване на публичната продан сума бъде
разпределена между съсобствениците както следва: 2040/13320 идеални части
за А.Г. Ч.- Д., 1290/13320 идеални части за А.Г.Ч.- Д. и Д. ВЛ. Д. общо в
режим на съпружеска имуществена общност; 1540/13320 идеални части за С.
Х. Ч., 895/13320 идеални части за Г. И. Ч.; 895/13320 идеални части за И.И.Ч.,
3330/13320 идеални части за В. Д. Х. и 3330/13320 идеални части за М.Д. М..
Съделителят - М.Д. М. е направила искане за сметки срещу съделителите
А.Г. Ч.- Д., Д. ВЛ. Д., С.Х.Ч., Г.И.Ч., И.И. Ч., В. Д. Х.,.за подобрения
направени в имота, за заплащане на суми в общ размер 11190 лв.,
представляващ сбор от съответни на дяловете им в съсобствеността части от
разноски, извършени в общ размер 14920 лв. от съделителката М. Д. М.а.
Подобренията в делбения имот за периода от м. март 2016 г. до 2017 г. са
извършени със средства и труд на семейството, със съгласието на
съделителката В. Д. Х. и без противопоставяне от останалите съделители,
които подобрения са конкретно посочени по вид и стойност на разходите за
извършването им в молбата, с която са предявени исковете.
По делото е прието заключение на вещото лиже инж. Константин Дудин
по първоначалната съдебно- техническа експертиза (л.90 и следв. от д.), от
което се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим
имот без изследване на налични в него подобрения е 9708 лв. От него не
могат да бъдат обособени реални дялове като самостоятелни обекти.
В хода на първоинстанционното производство е приета допълнителна
съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице Катя Масларска е дала
заключение, че разходите за извършването на всички подобрения в имота са
полезни разноски и представляват разходи за подобрения в имота. Общата
стойност на тези разходи е 17338 лв., като същата сума представлява и
увеличение на стойността на имота вследствие на тези разходи.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал заключението по
допълнителната СТЕ като добросъвестно и обосновано с конкретните
3
обстоятелства по делото. Със заключението е съобразено естеството и
характера на видовете строителни и ремонтни дейности в имота, като е
извършена съпоставка дали посочените разходи водят до увеличаване
стойността на имота чрез съпоставка между състоянието на имота
непосредствено преди извършването им и след извършването им.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.Н.Т., А.Н.
М. и П. И.Т..
Свидетелката Т. посочва, че през част от годината обитава вила намираща
се в близост до мястото стопанисвано от М. и С./свид. А.М./. Същите от
2017г. са започнали да извършват различни подобрения свързани с имота, с
цел да го пригодят за обитаване. Свидетелката е възприела пряко случващото,
като посочва, че освен тях, никой друг от семейството не е идвал през
годините, за да извършва някакви подобрения в имота или да им помага.
В първоинстанционното производство са приобщени показанията на
свидетеля И.Т.. Същите не са конкретни, с тях не се изясняват факти и
обстоятелства свързани с извършените подобрения в имота през последните
годините, поради което не следва да се кредитират.
Свидетелят А. Н. М./съпруг на М.М./ посочва в достатъчна конкретика
какви подобрения са били извършени през годините от него и съпругата му в
процесния имот. Показанията му в тази част се подкрепят в достатъчна степен
от останалите доказателства по делото като с тях се установява и знанието у
останалите съсобственици, че се извършват подобрения в имота. Ето защо
макар и същият да е в една или друга степен заинтересован от изхода на
делото, то показанията му правилно са били оценени от първоинстанционния
съд като логични, непротиворечиви и достоверни.
От приетите по делото СТЕ се установи, че действителната пазарна цена
на имота е 27046 лв., представляваща аритметичен сбор от сумата 9708 лв. –
пазарна цена на имота без подобренията съгласно заключението по
първоначалната СТЕ и 17338 лв., представляваща тяхната стойност съгласно
заключението на вещото лице инж. Масларска, по приетата допълнителната
СТЕ и разясненията, дадени от нея при обсъждане на заключението й в
съдебно заседание пред РС.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира
от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира
посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан, съгл. чл. 348 от
ГПК. Имота, предмет на делбата е изнесен на публична продан, на основание
чл. 348 ГПК, и няма спор относно това. Спорът между страните се свежда до
претенциите за сметки на всеки един от съделителите.
Заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват
обективно съединени във втората фаза на делбеното производство
осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод
4
управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество,
което е предмет на делбата. Целта е да се уредят финансовите отношение
между съсобствениците по повод на съсобствеността. Претенциите следва да
бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат
квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата
фактически обстоятелства.
Поначало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът
за добросъвестност или за недобросъвестност на владението, освен в
случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението си да владее
имота само за себе си, какъвто не е конкретният случай. Единствено в този
случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се
уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил
намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите
съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици;
съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на
останалите съсобственици и без противопоставянето; и съобразно правилата
за неоснователното обогатяване – ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобренията /съобразно ТР №
85/1968 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г. /. В случая подобренията са
извършвани със знанието, но без съгласието на другите съсобственици.
Съгласно чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, ако някой предприеме работа в
чужд, но и в собствен интерес и работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана, заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването му. Следователно в настоящия случай ответниците отговарят
до размера на това, с което са се обогатили.
От събраните доказателства се установява, че ищцата е сторила разноски
в размер на 17338 лв., в резултат на което действителната пазарна стойност на
имота с подобренията е в размер на 27046 лв.
Доколкото с молбата на ищцата са претендират суми в общ размер на
14920 лв., то с оглед спазването на принципа на диспозитивното начало,
правилно са разгледани до този размер исковете от първоинстанционния съд.
На следващо място правилно са определени от първоинстанционния съд
съразмерно с дяловете в съсобствеността, дължимите полезни разноски,
извършени в периода 2016 г. – 2017 г. по отношение на всеки един от
ответниците. Настоящият съдебен състав счита, че вложените средства и
материали представляват подобрение на имота, поради което ответниците
следва да отговарят до размера на това, с което са се обогатили съобр.
идеалните им части.
Доколкото съвпадат изводите на двете инстанции, то решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена
без уважение.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите не следва да се присъждат
5
направените по делото разноски. Ответницата по въззивната жалба не е
направила искане за присъждане на разноски, поради което въззивният съд не
следва да се произнесе служебно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 30.09.2021 г., постановено по гр.
дело № 930/2018 г. по описа на Районен съд- гр. Самоков в обжалваната му
част.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, в частта с която е
изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в землището на с. З.,
Община С.– празно дворно място, представляващо поземлен имот № 7 по
кадастралния план на новообразуваните имоти на местността „Осеменителна
станция“, целият с площ 555 кв. м., при съседи: от изток – поземлен имот №
8, от запад – поземлен имот № 6, от север – обслужващ път и от юг – граница
на местността, като получената при извършване на публичната продан сума
бъде разпределена между съсобствениците АН. Г. Ч.- Д., ЕГН**********, Д.
ВЛ. Д., ЕГН **********, СВ. ХР. Ч., ЕГН **********, Г. ИВ. Ч., ЕГН
**********, ИВ. ИВ. Ч., ЕГН **********, В. Д. Х., ЕГН********** и М. Д.
М., ЕГН ********** съобразно дяловете им в съсобствеността върху имота,
както следва: 2040/13320 идеални части за АН. Г. Ч.- Д., 1290/13320 идеални
части за АН. Г. Ч.- Д. и Д. ВЛ. Д. общо в режим на съпружеска имуществена
общност; 1540/13320 идеални части за СВ. ХР. Ч., 895/13320 идеални части за
Г. ИВ. Ч.; 895/13320 идеални части за ИВ. ИВ. Ч., 3330/13320 идеални части
за В. Д. Х. и 3330/13320 идеални части за М. Д. М..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6