№ 7
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901279 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79,
ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “А.-**” ООД, ЕИК ****, твърди, че
ответникът “С.” ЕООД, ЕИК ****, е закупил от него минерални торове,
препарати и продукти за растителна защита, като във връзка с това ищецът е
издал фактури № 5760/19.06.2019 г., № 6013/22.10.2019 г., № 6054/07.11.2019
г., № 6055/07.11.2019 г., № 6086/28.11.2019 г., № 6106/17.12.2019 г., №
6303/25.03.2020 г., № 6381/23.04.2020 г., № 6542/23.06.2020 г. и №
6654/21.08.2020 г.
Твърди, че през м. август 2020 г. ответникът “С.” ЕООД е върнало част
от закупените продукти, за които са издадени фактури № 6542/23.06.2020 г. и
№ 6303/25.03.2020 г., като стойността по тези фактури е частично сторнирана
съгласно фактура № 6657/25.08.2020 г. (по фактура № 6542/23.06.2020 г. е
сторнирана сумата от 165,06 лева с ДДС, като дължимата сума по цитирана
фактура възлиза на 638,94 лева с ДДС, и по фактура № 6303/25.03.2020 г. е
сторнирана сумата от 329 лева с ДДС, като дължимата сума по цитираната
фактура възлиза на 3 732,84 лева с ДДС). Твърди, че ответникът “С.” ЕООД е
извършило частично плащане на задължението си по фактура №
5760/19.06.2019 г., като остатъкът за плащане по тази фактура възлиза на 5
588,24 лева с ДДС. Сочи, че с оглед на горното общо дължимата сума от “С.”
ЕООД на “А.-**” ООД възлиза в размер на 127 530,95 лева.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил задълженията на падежа,
което е признато и от последния с потвърждение. Твърди, че между страните
са правени опити за доброволно уреждане на възникналите финансови
1
отношения, във връзка с което на 19.02.2021 г. е подписано споразумение за
разсрочено плащане на задълженията по фактурите. Твърди, че към датата на
подписване на споразумението страните са констатирали, че законната лихва
за забава по неизплатените главници е в размер 5 870,96 лева. Сочи, че с
оглед на това общият размер на задълженията на “С.” ЕООД към ищеца
(главници и лихви) за продажбите на стоките възлиза на 133 401,91 лева, като
със споразумението длъжникът е направил изрично признание за дължимата
сума. Твърди, че със споразумението страните са се договорили задължението
в общ размер на 133 401,91 лева да бъде изплатено на две части – в срок до
28.02.2021 г. да бъде платена от ответника сумата от 40 000 лева и в срок до
31.03.2021 г. – сумата от 93 401,91 лева.
Твърди, че с писмо от 24.02.2021 г. “С.” ЕООД е уведомило “А.-**”
ООД, че в споразумението е допусната техническа грешка при изписването на
сроковете за плащане, като се посочва, че определените в споразумението
падежи 28.02.2021 г. и 31.03.2021 г. следва да се четат по следния начин:
28.06.2021 г. и 30.11.2021 г. Твърди, че ищцовото дружество е приело
корекциите на падежите на двете вноски по споразумението. Твърди, че
въпреки постигнатото споразумение за разсрочено плащане и неколкократни
покани за уреждане на отношенията, доброволно изпълнение от страна на
ответното дружество не е постъпило.
Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сума в размер на
127 530,95 лева, представляваща общата дължима сума за извършени
доставки на минерални торове, препарати и продукти за растителна защита по
споразумението от 19.02.2021 г. и съгласно фактури № 5760/19.06.2019 г.
(остатък), № 6013/22.10.2019 г., № 6054/07.11.2019 г., № 6055/07.11.2019 г.,
№ 6086/28.11.2019 г., № 6106/17.12.2019 г., № 6303/25.03.2020 г. (след
частично сторниране съгласно фактура № 6657/25.08.2020 г.), №
6381/23.04.2020 г., № 6542/23.06.2020 г. (след частично сторниране съгласно
фактура № 6657/25.08.2020 г.) и № 6654/21.08.2020 г., и сумата в общ размер
на 5 870,96 лева, представляваща законната лихва върху тези суми от падежа
до 19.02.2021 г., относно които между “А.-**” ООД и “С.” ЕООД е подписано
споразумение от 19.02.2021 г., и законна лихва върху претендираните суми от
датата на подаване на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното им
плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “С.” ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представени са от ищеца и са приети като доказателства по делото
фактури №№ **********/19.06.2019 г., **********/22.10.2019 г.,
**********/07.11.2019 г., **********/07.11.2019 г., **********/28.11.2019 г.,
**********/25.03.2020 г., **********/23.04.2020 г., **********/23.06.2020 г.
и **********/25.08.2020 г., издадени от ищеца на ответника касателно
продажба на стоки.
2
Преставени са от ищеца и фактури №№ **********/17.12.2019 г. и
**********/21.08.2020 г., издадени от ищеца на ответника с посочено
основание – лихви за просрочено плащане.
Представено е от ищеца потвърждение на салда, подписано от страна на
ответника, че към 31.12.2020 г. има задължения към “А.-**” ООД в размер на
127 530,95 лева.
Представено е от ищеца споразумение от 19.02.2021 г., подписано
между “А.-**” ООД и “С.” ЕООД, с което след като страните констатират
задълженията на “С.” ЕООД за главница и лихва към датата на
споразумението, страните се съгласяват “С.” ЕООД да заплати на “А.-**”
ООД дължимата сума от общо 133 401,91 лева, включваща главници от и
мораторна лихва, на две вноски, както следва: на 28.02.2021 г. сумата от
40 000 лева и на 31.03.2021 г. сумата от 93 401,91 лева.
Съгласно т. II от споразумението, “А.-**” ООД се съгласява да не
претендира лихва за забава върху главницата за периода след датата на
сключване на споразумението, в случай, че бъдат изпълнени точно и в срок
условията на същото.
Съгласно т. IV от споразумението, при неизпълнение на задължението
(включително частично) по реда и в сроковете по т. I от споразумението “С.”
ЕООД остава задължено на “А.-**” ООД включително за изтеклите лихви за
забава, като“А.-**” ООД има право да събере всички дължими суми по
принудителен ред (чрез образуване на съдебно-изпълнително производство).
Представено е от ищеца и уведомително писмо от “С.” ЕООД до “А.-
**” ООД (без подпис), че ответникът желае промяна на падежите по
споразумението – 28.06.2021 г. за 40 000 лева и 30.11.2021 г. за 93 401,91 лева.
Представени са от ищеца счетоводни справки.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. С., съгласно което
общият размер на дължимите суми от “С.” ЕООД към “А.-**” ООД по
процесните фактури е 127 530,95 лева.
Вещото лице дава заключение, че съгласно споразумение от 19.02.2021
г. общият размер на задължението на “С.” ЕООД към “А.-**” ООД е в размер
на 133 401,91 лева, от които: 127 530,95 лева – задължения по процесните
фактури, в това число 6 906,45 лева – лихви и 120 624,50 лева – стоки; 5
870,96 лева - мораторна законна лихва към датата на споразумението.
Вещото лице дава заключение, че съгласно т. IV от споразумението
ответникът дължи лихва за забава в размер на 16 027,09 лева, от които: 344,41
лева - лихва за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. включително,
изчислена върху първата вноска в размер на 40 000,00 лева, с падеж
28.02.2021 г.; 15 682,68 лева - лихви за периода от 01.04.2021 г. до 12.07.2022
г. включително (датата на исковата молба), изчислена върху главница в
размер на 120 624,50 лева.
Вещото лице дава заключение, че по данни от счетоводството на “А.-
**” ООД общият размер на извършените плащания по процесните фактури е
48 910 лева, като последното плащане е от дата 04.05.2020 г. Вещото лице
дава заключение, че не са представени доказателства за извършени плащания
след датата на споразумението - 19.02.2021 г.
При изслушване на заключението в проведеното по делото открито
3
съдебно заседание вещото лице уточнява, че след предаване на заключението
от НАП са му предоставени дневниците за покупки на ответника и от тях се
установява, че всички процесни фактури от 2019 г. са декларирани в
дневниците.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните
по делото са възникнали облигационни отношения по договори за продажба
на стоки, обективирани в девет от процесните фактури, съгласно които
ищцовото дружество като продавач е продавало на ответника като купувач
стоки – минерални торове, препарати и продукти за растителна защита.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че стоките по процесните фактури са приети от ответното дружество.
Извънсъдебно признание от страна на ответника за възникването на
правоотношенията и за размера на дължимите суми по процесните фактури се
съдържа в подписаното между страните споразумение от 19.02.2021 г. С
оглед на горното съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за
плащане на цената на продадените стоки съгласно фактурите.
От изслушаното, неоспорено от страните и прието по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
процесните фактури, издадени от ищеца на ответника, са осчетоводени при
ищеца. От уточнението на заключението, направено от вещото лице в
съдебното заседание, се установява, че фактурите от 2019 г. са включени от
ответника в дневниците на покупки по ЗДДС, подадени от ответника в НАП.
Осчетоводяването на фактурите от 2019 г. от получателя (ответника по
делото), включването им в справките-декларации на ответника по ЗДДС и в
дневниците на покупките на ответника по ЗДДС, и съответно евентуалното
ползване на данъчен кредит, имат също правната характеристика на
извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е
материализирано във фактурите, така и за съществуването му (така в Решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.;
Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II
Т.О.).
В случая относно размера на неплатените суми по процесните фактури
съдът кредитира заключението на вещото лице. Съгласно заключението,
дължимата сума по фактури №№ **********/19.06.2019 г.,
**********/22.10.2019 г., **********/07.11.2019 г., **********/07.11.2019 г.,
**********/28.11.2019 г., **********/25.03.2020 г., **********/23.04.2020 г.,
**********/23.06.2020 г. и **********/25.08.2020 г., издадени от ищеца на
ответника касателно продажба на стоки, възлиза в общ размер на 120 624,50
лева.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установява
по делото плащането на претендираните от ищеца суми по гореописаните
процесни фактури.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата в общ
4
размер на 120 624,50 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
На ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 6 906,45 лева,
представляваща сбора на фактурираните от ищеца на ответника лихви за
просрочие съгласно фактури №№ **********/17.12.2019 г. и
**********/21.08.2020 г. За същите е налице извънсъдебно признание на
ответника, съдържащо се в споразумението от 19.02.2021 г., и не са
представени от ответника доказателства същите да са платени.
Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху
главниците по споразумението до 19.02.2021 г. между “А.-**” ООД и “С.”
ЕООД. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
законната лихва до тази дата е в общ размер на 5 870,96 лева, в който размер
същата следва да бъде присъдена на ищеца.
Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ, между търговци лихва върху лихва се
дължи, само ако е уговорена. В случая няма данни да е уговорена такава
лихва между ищеца и ответника, поради което съдът намира, че не следва да
се присъжда законната лихва върху сумите от 6 906,45 лева (лихви съгласно
горецитираните две фактури) и 5 870,96 лева (лихви върху главниците по
споразумението), считано от датата на подаване на исковата молба
(12.07.2022 г.) до окончателното й плащане.
С оглед на горното и предвид уважаването на главния иск, следва да
бъде уважен акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху
претендираните главници в общ размер на 120 624,50 лева лева, считано от
датата на подаване на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното им
плащане.
По разноските:
Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 5 936,10 лева, от които 5 336,10 лева –
държавна такса и 600 лева – депозит на вещо лице.
В случая дължимата държавна такса е в размер на 5 336,08 лева, в който
размер следва да бъде присъдена.
С оглед на изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 5 936,08 лева, а за горницата
над тази сума до 5 936,10 лева искането за разноски не следва да бъде
уважено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА “С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район “Средец”, ул. ****, да заплати на “А.-
**” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, община
Бургас, бул. ****, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
5
първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 120 624,50 лева
(сто и двадесет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и петдесет
стотинки), представляваща общата дължима сума за извършени доставки на
минерални торове, препарати и продукти за растителна защита по фактури №
**********/19.06.2019 г. (остатък), № **********/22.10.2019 г., №
**********/07.11.2019 г., № **********/07.11.2019 г., №
**********/28.11.2019 г., № № **********/25.03.2020 г. (след частично
сторниране съгласно фактура № **********/25.08.2020 г.), №
**********/23.04.2020 г. и № **********/23.06.2020 г. (след частично
сторниране съгласно фактура № **********/25.08.2020 г.) и съгласно
сключеното между “А.-**” ООД и “С.” ЕООД споразумение от 19.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху присъдените главници в общ размер на 120
624,50 лева, считано от 12.07.2022 г. до окончателното им плащане, сумата в
общ размер на 6 906,45 лева (шест хиляди деветстотин и шест лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща лихви за просрочено плащане
по фактури № **********/17.12.2019 г. и № **********/21.08.2020 г., и
сумата в общ размер на 5 870,96 лева (пет хиляди осемстотин и
седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща законната
лихва върху неплатени главници до 19.02.2021 г. съгласно сключеното между
“А.-**” ООД и “С.” ЕООД споразумение от 19.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Средец”, ул. ****, да заплати на “А.-**” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, община Бургас, бул. ****, сумата от 5 936,08
лева (пет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и осем стотинки),
представляваща направените по делото разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6