Р Е Ш Е
Н И Е
№ 33
гр.
Габрово, 21.03.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от първи март,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 29 на Административен съд Габрово
по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Искова молба с вх.
№ СДА-01-161 от 29.01.2019 г., подадена от П.К.К. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. Г.Н. от ГАК,
против Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в качеството й на ответник.
Стойността на предявения иск е 300.00 /триста/ лв.
Фактическото основание на
исковата претенция се изразява в следното:
На ищеца било издадено
наказателно постановление /НП/ № 533 от 23.02.2017 г., с което му била наложена
глоба за нарушение на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, във връзка със Закона за горите.
За да предотврати
неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се от това НП,
ищецът се е възползвал от законово гарантираното си право на адвокатска защита
и е оспорил НП по съдебен ред. С Решение № 63 от 8.06.2017 г. на Районен съд Севлиево,
постановено по н.а.х.д. № 112 от 2017 г. това НП е отменено. Съдебният акт е
бил оспорен пред касационна инстанция и потвърден с Решение № 169 от 4.10.2017
г., постановено по к.н.а.х.д. № 155 от 2017 г. по описа на Административен съд
Габрово /АСГ/. За обжалването на това НП и процесуално представителство ищецът
е заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., като намаляването на патримониума му
с тази сума той намира, че е в пряка връзка с така издаденото и в последствие
отменено като незаконосъобразно НП. В резултат на това ищецът намира, че
направените от него разходи по организирането на съдебната му защита пред съда
съставляват присъщ и законосъобразен разход за обезпечаването на успешен изход
от правния спор и имат характера на имуществени вреди, причинени и следващи се
от незаконосъобразно упражняване на функции и правомощия на АНО, представляван
от Директора на РДГ – Велико Търново.
Въз основа на така
изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди ответната
страна да му заплати така причинените му имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за
отмяна на процесното НП – 1.07.2017 г., до пълното заплащане на исковата
претенция, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от него във
връзка с настоящото производство.
Ответникът представя
писмено становище, в което сочи, че намира искът за допустим, не представя и няма
искания за събиране на доказателства. Относно неговата основателност счита, че той се явява неоснователен и
недоказан. Страната намира, че в случая не е установено причиняването на
твърдяната от ищеца имуществена вреда – заплатено адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на НП. В делото на РСС се съдържа договор
за правна защита и съдействие № 2017040 /без дата/, сключен между ищеца и адв. Г.Н.
за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
по АНД, образувано във връзка с оспорването на така посоченото НП. В този
договор не е уговорено възнаграждение, нито начин на плащане, той не отразява
извършено такова от страна на ищеца. Едва с предявяването на исковата молба е
представен договор за правна защита и съдействие с № 2017124, в който има
договорено възнаграждение, начин на плащане и отразява извършването на такова.
Този договор обаче не е приложено по делото на РСС, поради което следва да се
счита, че е налице недоказаност на заплатено адвокатско възнаграждение по
н.а.х.д. № 112 от 2017 г. по описа на РСС. По отношение направените разноски по
настоящото исково производство ответникът оспорва размера на същите като
прекомерен.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Депозира писмена молба и списък на разноски, в която излага
становището си по съществото на правния спор. От представените доказателства е
видно, че възнаграждението за адвокатска защита и съдействие по н.а.х.д. № 112
от 2017 г. по описа на РСС е било договорено и изплатено изцяло и в брой преди
приключването на делото. Страната счита, че претендираните вреди са реални и
доказани, поради което понеслото ги лице следва да бъде обезщетено.
Ответникът, редовно призован, също не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
Габрово прокурор Желева,
намира, че искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение допустимостта, вкл. с оглед направеното конкретно възражение от
ответника във връзка с частичната отмяна на процесното НП съдът отчита, че предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира
безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са
налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на
комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие,
отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни
лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в
резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила
вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка
между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При
липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се
реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по
естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН
и представлява санкционираща управленска дейност. Законодателят
не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по
ЗАНН, но искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване. Затова и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по
същия ред. След като едно от условията на АПК за образуване на производството
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити или е
преценил, че така шансът му да се защити е по-голям, то
заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита не е нищо
друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията
/в настоящия случай наказателно постановление/
и е непосредствена последица от него. Въпросът
за допустимостта на производството и споровете в тази връзка в практиката е
решен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, съгласно
което при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Това решение е задължително за съдилищата и решава както
въпросът за допустимост на исковата молба, така и спорът за основателност на
иска при наличието на доказани предпоставки за това.
Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект, физическо лице, против юридическото лице - Регионална
дирекция по горите – Велико Търново /чл. 158, ал. 2 от ЗГ и чл. 2, ал. 1 от
Правилника за устройството и дейността на главните дирекции по горите /,
от чието име е издадено процесното
НП, с което ищецът свързва претърпените
от него имуществени вреди. Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл. 203
и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно
прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие;
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена
връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или
бездействие, които предпоставки в случая са налице.
Налице са и останалите реквизити на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/.
С оглед на гореизложеното ГАС намира, че
настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред. Исковата
молба съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити - страни, искова претенция,
мотиви, предпоставки, доказателства.
Накратко фактологията
по случая се изразява в следното:
Против ищеца П.К.К. е било
издадено посоченото в исковата молба НП
№ 533 от 23.02.2017 г. с автор – директор на РДГ – Велико Търново, като с него
на същия е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
За да осъществи правото си
на защита, Петров е подал жалба против така издаденото му НП. По делото той е
бил представляван от адв. Г. Н. от ГАК по силата на пълномощно, приложено към
жалбата. Освен пълномощното, по делото на РСС е представен и договор за правна
защита и съдействие № 2017040 без дата на сключване. С Решение № 63 от 8.06.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 112 от 2017 г. на РС Севлиево, това НП е било
отменено.
Регионална дирекция по
горите – Велико Търново подава касационна жалба против първоинстанционния
съдебен акт. С Решение № 169 от 4.10.2017 г., постановено по к.а.н.х.д. № 177 от
2017 г. на АСГ първоинстанционното решение е оставено в сила.
Към настоящата искова молба
са приложени два нови договора за правна защита и съдействие. Първият от тях с
№ 2017124 хронологично е от 3.05.2017 г. и касае правна защита и съдействие на
ищеца К. от адв. Г. Н. по н.а.х.д. № 112 от 2017 г. Датата му на сключване е от
преди даване ход на съдебните прения по това дело. За разлика от първия
договор, приложен по н.а.х.д. № 112 от 2017 г. по описа на РСС, в този е
посочено във връзка с кое точно дело е сключен, като е налице посочена
договорена и внесена в брой сума в размер на 300.00 /триста/ лв. Нормално е
първият сключен договор между ищеца и неговия адвокат да не съдържа посочване
на дело, тъй като той е представен още с жалбата, към който момент такова все
още не е било образувано и не му е определен номер. Вторият договор, от
3.05.2017 г., не е оспорен от страни по настоящото дело. Съдът няма причини да
не приеме, че той съществува, че е изявление между страните по него в
посочената насока, вкл. че съдържа индикация за плащане, както и че поражда
съответните права и задължения между страните, още повече, че съгласно
българското законодателство адвокатската защита по съдебни дела е платена и
съществува нормативен акт /Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, която определя минимално допустимите възнаграждения,
които се дължат от представляваните субекти, ползващи специализирана правна
помощ. Договорът не е бил представен по н.а.х.д. № 112 от 2017 г. на РСС, тъй
като не е имало смисъл от това – нито законът, нито съдебната практика
предвиждат в рамките на наказателния или административнонаказателния процес
съдът да присъжда разноски в полза на страните. Достатъчен по това дело е бил
първоначално сключеният договор при подаването на жалбата, т. к. за целите на
това производство е било необходимо единствено съдът да се увери в
представителните правомощия на адв. Н., понеже, както вече бе посочено,
разноски в него не се присъждат.
С оглед отмяната на НП
ищецът моли да му бъде възстановен изцяло изплатения от него хонорар за
адвокатсска защита и съдействие в размер на 300.00 лв.
С оглед на така установената фактическа
обстановка от правна страна настоящият съдебен състав приема следното:
На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно един от елементите на отговорността е наличието на причинна връзка
между незаконосъобразния акт /в
случая НП/, посочен по- горе и твърдяната вреда. Съдът
следва да уточни, че в рамките на настоящото дело се гледа претенция за
причинена имуществена щета, с произход– непозволено увреждане, а не процесуално
искане за заплащане на разноски по дело в рамките на самото дело. Нито в ЗАНН,
нито в НПК е предвидена такава възможност, поради което и към настоящия момент
съдилищата не разглеждат такива претенции в рамките на самия наказателен или
административно-наказателен процес. А в рамките на спора с материално-правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ се разглежда гражданско-правен спор за претендирана от
и причинена на ищеца вреда. Следователно в случая е нужно да се установи, дали
реално има такава и конкретно – дали е намалял неговия патримониум в следствие
неправомерно издаден акт от административен орган, като единственото изискване
е това намаление, тази вреда, да е била причинена преди завеждането на иска, за
да не бъде същият преждевременно заведен.
По отношение
претенцията за репариране равностойността на заплатения по административно-наказателното съдебно производство адвокатски хонорар съдът
намира, че същият е
основателен и
доказан изцяло по размер и основание. За осъщественото процесуално
представителство /“защита по НАД № 112/2017
г…“ пред РС - Севлиево/ ищецът е заплатил сумата от 300.00 лв. Вредата е причинена във връзка с издаденото и отменено
в последствие като незаконосъобразно НП. В случая, тъй като материален или
процесуален закон не определят към кой момент следва да е настъпила вредата и
кога претенцията за репарирането й да бъде предявена, то и съдът следва да
приеме, че не е налице ограничение досежно тези обстоятелства и конкретно –
няма законова опора идеята, че вредата следва да се счита за настъпила,
респективно да се търси обезщетение за нея само в случай, че претенцията бъде
предявена в хода на административнонаказателното производство, респективно до
устните прения по него да се представят и доказателствата за нейното
настъпване. Достатъчно е намалението на патримониума на ищеца да е станало до
завеждането на исковата молба, за да не бъде искът преждевременно предявен. В
настоящото производство обект на претенция не са деловодни разноски, освен по
отношение на направените такива конкретно в административното дело – държавна
такса и хонорар на адвоката точно по него, а причинени имуществени вреди, чиято
обща материално правна регламентация се съдържа в ЗЗД – деликтна отговорност.
При нея е достатъчно да се установи наличието на вреда, увреждащо поведение и
причинна връзка между тях, каквито елементи от състава в случая са налице.
Според чл. 25, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът представлява своя
клиент въз основа на писмено пълномощно. Според чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт
адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението за
всеки отделен случай на представителство и правна помощ се определя посредством
договор. Принципната дължимост на това възнаграждение е законово
регламентирана. Правната помощ е платена
услуга по силата на самия закон. Дори и да не е уговорено
възнаграждение, то на
основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. при липса на
договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента,
адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет. В случая обаче е налице
както изрична договорка между страните, така и изпълнение на същата посредством
така направеното плащане, който факт не е оспорен, тъй както не са оспорени
приложените ДПЗС по административнонаказателното и настоящото дело.
В
гражданското и административното съдебно производство не се допуска реализиране
на отговорност за разноски в
отделно исково производство, т. к.
при тях е налице специален ред за претендирането им, регламентиран в закона-
редът по ГПК, респ. АПК, за присъждане на разноски по граждански
/административни/ дела. Не така обаче стои въпросът в наказателния и
административно- наказателния процес. Нито в общия закон /ЗАНН/, нито в
специалния такъв е регламентиран въпросът с присъждане на направените по делото
разноски, а такива могат да бъдат и на значителна стойност. Липсата на
специален ред за присъждане на разноски в специалния процесуален закон не
означава, че такива са недължими, а само това, че е налице празнина в този
закон, която следва да се запълни съобразно правилата за това, като способ в
тази връзка е именно предявяването на претенция по ЗОДОВ. В противен случай би
се стигнало до ангажиране отговорността на държавата за неосигуряване на
ефективна правна защита на субектите, които са възпрепятствани да потърсят
специализирана адвокатска помощ при определена категория дела само затова,
защото разходите няма да им бъдат възстановени. Подобно решение е
неблагоприятно и за администрацията, която при това положение ще бъде
подкрепяна в осъществявана от нея незаконосъобразна дейност, след като не търпи
негативите от собствената си такава, а подобна последица не следва да се
допуска, особено с помощта на
правораздавателните органи. Едно съдебно решение, независимо от вида на
производството, винаги се явява санкция за една от страните за неоснователно
предизвикания от нея правен спор.
Настоящият съдебен състав споделя това
виждане, т.к. същото изхожда от общия принцип на справедливостта, като висш
социален човешки принцип, въз основа на който е изградена и цялата действаща
правна система, за чието спазване съдилищата трябва да следят винаги при
решаването на правните спорове. Претендирането на тези разноски по гражданско
правен път не е заобикаляне на закона /т.к. законът не съдържа забрана за
репарирането на тези вреди/, а попълване на негова съществена празнота- липса
на регламент за произнасяне относно разноските, които следва да се възстановят
като имуществена вреда- намаляване на патримониума на субекта поради издадения
незаконосъобразен акт.
По тези причини и ВАС е решил вече по
единен и задължителен начин проблема за присъждане на разноски, направени по
административно-наказателни дела, като с ТР № 1 от 15.03.2017 г., по т. д. № 2 от 2016 г. е приел, че: „При предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.“.
С ТР № 1 от 11.12.2018 г.
на ВКС по т.д. № 1 от 2017 г. на ОСГК е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. АСГ намира, че същият принцип и въз основа мотивите изложени в това ТР
следва се приложи и при присъждането на обезщетение за вреди от
незаконосъобразно НП, отменено като такова по съответния ред. Стига обаче да са
налице основания за направата на извода за прекомерност на договорения и
изплатен адвокатски хонорар. По този повод настоящият съдебен състав намира
следното:
Размерът на договорения и
изплатен адвокатски хонорар по административно наказателното производство е
изчисляван на база чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в сила към 2018 г./, според който текст за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая възнаграждението е
договорено и заплатено на в минималния му размер и не може да се счита за
прекомерно. Административнонаказателното производство пред районния съд се е
развило в четири съдебни заседания, поради което в случая може да се приложи и
чл. 7, ал. 8 от Наредбата, но това не е необходимо.
С оглед гореизложените мотиви АСГ намира, че предявената искова
молба е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.
Що се касае до искането за
присъждане на лихва за забава, съдът намира, че такава се дължи от датата на
подаване на процесната искова молба, тъй като едва към този момент ответникът е
бил известен, че от издадения от него незаконосъобразен акт /НП/ за К. са
произтекли вреди. Едва в този момент ответникът е могъл да установи какъв е
техния размер и да премине към доброволно изпълнение, а след като не е
осъществил такова посредством признаване на иска и изплащане на претенцията,
той би могъл да се счита в забава.
К. претендира и за присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи договорено и заплатеното
от него адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лв., и платената ДТ по сметката на АСГ в
размер на 10.00 лв.
В тази връзка по делото е приложен договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2019 г., по силата на който е договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство на ищеца на
стойност от 300.00 лв., като в същия е посочено, че плащането е направено
изцяло и в брой при подписването му. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК тези разноски се дължат от ответника. Според чл. 7, ал. 2, т.
1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв., поради
което и по този повод съдът намира, че така договореният хонорар не се явява
прекомерен, но се явява дължим, на основание чл. 78, ал. 1от ГПСК, във вр. с
чл. 144 от АПК..
Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл.
144, чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите – Велико Търново да заплати на П.К.К. ***, ЕГН: **********,
сумата от 300.00 /триста/ лв., съставляваща причинена му вреда – последица от незаконосъобразно
издадено и отменено като такова с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № 533 от 23.02.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, в едно с лихвата за забава върху тази сума от 29.01.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
по горите – Велико Търново да заплати на П.К.К. ***, ЕГН: **********, сумата от 310.00 /триста и десет/ лв., съставляваща
направени по настоящото дело разноски – 300.00 /триста/ лв. адвокатски хонорар
и 10.00 /десет/ лв. заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 31.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от тридесет
и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 29 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Искова молба с вх.
№ СДА-01-161 от 29.01.2019 г., подадена от П.К.К. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. Г.Н. от ГАК,
против Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в качеството й на
ответник. Стойността на предявения иск е 300.00 /триста/ лв.
Фактическото основание на
исковата претенция се изразява в следното:
На ищеца било издадено наказателно
постановление /НП/ № 533 от 23.02.2017 г., с което му била наложена глоба за
нарушение на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, във връзка със Закона за горите.
За да предотврати
неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се от това НП,
ищецът се е възползвал от законово гарантираното си право на адвокатска защита
и е оспорил НП по съдебен ред. С Решение на Районен съд Севлиево, постановено
по н.а.х.д. № 112 от 2017 г. това НП е отменено. Съдебният акт не е бил
обжалван и е влязъл в сила. За обжалването на това НП и процесуално
представителство ищецът е заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., като
намаляването на патримониума му с тази сума той намира, че е в пряка връзка с
така издаденото и в последствие отменено като незаконосъобразно НП. В резултат
на това ищецът намира, че направените от него разходи по организирането на
съдебната му защита пред съда съставляват присъщ и законосъобразен разход за
обезпечаването на успешен изход от правния спор и имат характера на имуществени
вреди, причинени и следващи се от незаконосъобразно упражняване на функции и
правомощия на АНО, представляван от Директора на РДГ – Велико Търново.
Въз основа на така
изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди ответната
страна да му заплати така причинените му имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за
отмяна на процесното НП – 1.07.2017 г., до пълното заплащане на исковата
претенция, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от него във
връзка с настоящото производство.
Съдът следва да изиска от
Районен съд Севлиево н.а.х.д. № 112 от 2017 г. по описа на същия, както и да
връчи препис от исковата молба на ответника и да му предостави възможност за
изразяване на становище или подаване на възражения по същата.
АСГ
намира, че искът е редовен и допустим, поради което следва да бъде разгледана неговата основателност, след
конституиране и призоваване на страните –
посоченият в исковата молба ответник и прокурор от Окръжна прокуратура Габрово.
В тази връзка и на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл.154, ал. 1,
чл. 153,
ал. 1 от
АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни в производството по
настоящото дело:
1. ИЩЕЦ: П.К.К. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. Г.Н. от ГАК,
с адрес ***. Призовка да се изпрати и на ищеца в
гр. Габрово, ул. „Васил Левски“ № 14, вх. Б, ет. 4, ап. 8.
2. ОТВЕТНИК:
Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, с адрес
за призоваване: гр. Велико Търново, ул. „България“ № 23.
3. ПРОКУРОР
ПРИ ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГАБРОВО.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
за 15.02.2019 г. от 10.30 ч., за когато на конституираните
страни да се изпратят призовки.
На ответната страна и Окръжна прокуратура
Габрово да се изпратят копия от исковата молба.
УКАЗВА на ответника, че в месечен срок от
получаването на призовката в едно с исковата молба има право на отговор по нея,
като в същия срок следва
да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява с
тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага по
повод на исковата си молба.
На основание чл. 133
от ГПК следва да има предвид, че когато в така установения срок не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНО н.а.х.д. № 112 от 2017 г. по описа на Районен съд Севлиево с жалбоподател – настоящия
ищец.
Препис от определението да се изпрати на
страните в едно с призовката.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/