РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Търговище, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100435 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени и в условие на евентуалност
искове:
- за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г., на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1
и ал.4 от ЗПК.;
- за прогласяване нищожност на клауза по чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г. ,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „Мултитюд Банк“., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с
чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.10 ал.2,
чл.10а ал.4, чл.19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК,
Ищецът – Е. С. Х. твърди в исковата си молба, че съгласно договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г.,
за който е приложим ЗПФУР, с кредитора – „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
като кредитополучател получил кредит в размер на 300 лева.
Посоченият годишен процент на разходите /ГПР/ е в размер на
49.85%.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк" в полза на Дружеството
ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е
1
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.
След като усвоил заемната сума от 300лв., ищецът установил, че му е
начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от
партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 97.86лв.
Клаузата на чл. 5 в процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит е нищожна поради следните причини:
-дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в
договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е
посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. ;
-договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсва съгласие.;
-ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не
му е бил представян.
Процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга.
Договорът за предоставяне на потребителски кредит е недействителен
по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в
49.85%, но не е посочен начина на изчисляването му.
Формално посоченият ГПР е грешен, тъй като сумата –
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчител не е включена
като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните
причини:
-Ответникът-кредитор по договора за потребителски кредит не
предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде
предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение.;
-С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със
задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между
главницата и възнаграждението за гаранцията.
-Посочения в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на
действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности,
представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
2
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
-При сключването на процесния договор за потребителски кредит и
чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите
за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над
70%.
Посочените в ДПК размери на ГПР и Общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е
неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора
/чл.22 ЗПК/.
Кредиторът има задължение преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв.
Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на
банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; начисляването на такса за
допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в
посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във
вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на
търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за
допълнителна услуга.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1372826,
сключен на 07.08.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК и в условие на
евентуалност само- при отхвърлен главен иск, да се прогласи нищожност на
клауза по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1372826, сключен на 07.08.2024г., предвиждаща заплащане на възнаграждение
за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк“., на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.10 ал.2, чл.10а ал.4, чл.19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с
чл.21 ал. 1 от ЗПК.
Редовно призован ищецът не се яви лично в открито заседание и не
3
изпраща представител. Постъпила е молба Вх.рег.№ 8387/03.09.2025г. от
упълномощения процесуален представител адв. Д. М. от АК-София, който
поддържа исковете така, както са предявени.
Ответникът – „Фератум България“ ЕООД, в едномесечния срок и
по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор. Счита исковете за
допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло.
Основните възражения на ответника са следните:
Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя
спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните
средства:
Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е
задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.
Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира
обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е
задължително.
Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна
— Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.
Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана
под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция
за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на
Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в
електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е
подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail,
която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум
България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от
Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора.
С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е
бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите,
дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
4
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали
отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни.
Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител,
без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд
Банк, които ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК:
Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за
нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от
оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право.
„Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперират като
отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от
погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция,
приложени по делото). Българското законодателство не забранява договорът за
поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Считаме, че
при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът е имал цялата
необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на
договор е подходящо за него.
Редовно призован ответникът не изпраща упълномощен процесуален
представител в открито заседание. Постъпило е писмена молба Вх.рег.№
8161/28.08.2025г. от пълномощника – юрк. Г. Г., с която се поддържа
изложеното в писмения отговор и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни по изложените в молбата съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
От представените от ответника писмени доказателства е видно, че
между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, наричан - заемодател, от една страна
и от друга страна – ищецът– Е. С. Х., наричан за краткост – заемател, е
сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
№ 1372826 от 07.08.2024г. с индивидуални условия на договора, като
страните се съгласяват /чл.7/, че извън тези индивидуални условия се
прилагат Общите условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние. Процесният договор, ОУ и СЕФ са представени по делото от
ответника по реда на чл. 190 от ГПК.
Няма спор между страните по делото, че по силата на сключения
5
Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №
1372826 от 07.08.2024г. , на ищеца е отпуснат заем в размер на 300 лева, при
договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,85 %.
Заемателят се задължава да върне заема в срок от 30 дни, считано от датата на
превеждане на сумата на заема, съобразно чл.3.2. от ОУ. Лихвата е изчислена
по реда на чл. 8.3 от ОУ, които препращат към преддоговорната информация в
СЕФ, от част 3 на който си установява, че ГЛП е 41,12 %, а ГПР е в размер на
49,85 3%. В договора изобщо не е отразена действителната "обща сума,
дължима от потребителя". Така в параметрите на кредита – в чл.3 фигурира
т.нар. "общо сума“ в размер на 310.14, но тя отчита само сбора от общия
размер от кредита и възнаградителната лихва /300 лв. + 10.14 лв./, без да
включва общите разходи за потребителя.
Съгласно чл.6 от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на заемодателя. Договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен заемът. С одобряването от кредитора на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се
отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
В чл.8 от договора ищецът е посочил, че дава изрично съгласие кодът за
потвърждение, предоставен й от кредитора, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с кредитора да
има силата на негов саморъчен подпис.
Според част 3, т.4 от СЕФ, сключването на договор за гаранция от
ищеца не е задължително условие за сключването на договор за кредит.
Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от
лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за
кредитополучателя ще бъдат в размер на 97.86 лева. Тези разходи не се
включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита,
съгласно §1, т.1 от ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставянето на кредита. Процесният договор,
СЕФ и ОУ са представени по делото от ответника по реда на чл. 190 от ГПК.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г.,
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК
и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК.; и в условие на евентуалност - за прогласяване
нищожност на клауза по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г. , предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от
„Мултитюд Банк“., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и
6
чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.10 ал.2, чл.10а ал.4, чл.19
ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК.
Видно от събраните доказателства, договорът е сключен за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според чл.18, ал.2 от Закон
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за електронните
изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ , в редакцията му към
2015 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (в редакцията му към
2015 г.) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ дават
определение на усъвършенстван електронен подпис и квалифициран
електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е
регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска
по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен такъв. Ищецът е дал такова съгласие и договорът е
подписан с предоставен му код за потвърждение, поради което доводите му за
нищожност на договора поради липса на съгласие са неоснователни.
Но основателни са доводите му за противоречие на договора с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следното:
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
от ДР на ЗЗП и § 13, т. 1 от ЗЗП. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита,
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Процесният договор формално отговаря на това
изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима
от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, не
съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя
задължения чрез договор за поръчителство. По аргумент от чл.6 от договора,
след като заемът е одобрен, то е одобрено и обезпечението (поръчителството)
и уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК в „общ разход по кредита за
потребителя“ попадат всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
7
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Изрично в СЕФ е отразено, а и това се потвърждава
от ответника в отговора на исковата молба, че разходите за възнаграждение на
поръчителя не се включват в ГПР по кредита. Независимо, че посочените
разходи се дължат на друго лице, същите са пряко свързани с договора за
кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т.1 от
ДР на ЗПК следва да бъдат включени в договора при изчисляване на ГПР. Още
повече, че следва да ес отчете и факта, че от доказателствата по делото е видна
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гаранта/поръчителя
„Мултитюд Банк“ (Малта), доколкото едноличен собственик на капитала на
„Фератум България“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е
идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк“(преди Ferratum
Bank). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на
кредитодателя, въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита –
предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно
допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна
печалба.
Освен изложеното по-горе, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо, при
сключването на договора чрез предвиждане на гаранция под формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, представлява заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита, тъй като посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива. Следователно въпросният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата
на чл. 22 ЗПК същият следва да се приеме за нищожен. Без съмнение, ако в
ГПР се включи и разходът за възнаграждение за поръчителя, то той ще бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Неточното посочване на тези компоненти от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица,
както и непосочването им. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
договорът е нищожен, поради противоречие със закона– неточно посочване в
договора на ГПР. На последно място, според т.55 и т.56 от решение на
21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
8
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48 , следва да
се приеме, че „посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“ – така Определение № 2582 от 10.10.2024 г. на
ВКС по т. д. № 653/2024 г., II т. о., което е постановено по спор между
потребител и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, при който също поръчител е
„Фератум Банк“, като върховните съдии споделят извода на въззивния съд, че
договорът за кредит е нищожен поради невключване в ГПР на разходите за
възнаграждение на поръчителя.
Освен това, видно е че в процесния договор за заем и ОУ /чл.8.4./, както
и разходи по чл.3.2. от договора за гаранция /поръчителство/ са
предвидени разходи и такси вкл. и - за привеждане на заема по сметката на
заемателя; за изпращане на текстови съобщения - SMS, и др. следва да се има
предвид, че наименованието на вземането по този начин не променя техния
характер, а именно, че са такива във връзка с усвояването и управлението на
кредита. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя. А, съобразно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за
което се събират са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Отделно, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Също така, неоснователни са възраженията на ответника за това, че
ищецът се е съгласил с условията на договора, доколкото това съгласие не
санира нищожността му.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Кредиторът е нарушил изискванията на закона за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника и клаузите от договора,
касаещи ГПР и действителната обща сума, дължима от потребителя;
ГЛП са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, чл.19 ал.4 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Доколкото главният иск, предявен от ищеца – за прогласяване
нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит – за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1372826, сключен
на 07.08.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11
ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК е доказан по основание и следва
9
да бъде уважен, то съдът не дължи произнасяне в диспозитив по предявения в
условие на евентуалност обективно съединен иск - за прогласяване
нищожност на клауза чл. 5 от същия договор, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените реално от него разноски в размер на 50.40 лв. – за държавна
такса; 2200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС; 1.68 лв. –
банкова такса; 15 лв.-такса за куриерска услуга или общо в размер на 2267.08
лв., на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Договор за предоставяне на
потребителски кредит – за предоставяне на финансови услуги /заеми/от
разстояние № 1372826, сключен на 07.08.2024г., между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЖК „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис
20, представлявано от Д. В. Н., наричан - заемодател, от една страна и Е. С. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.,ул. „Г. п.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*,
наричана - заемател, от друга страна, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, във вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост-3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Д. В. Н.
ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. ул. „Г.
п.“ № **, вх.*, ет.*, ап.* /гр.Т., ул. „Сл.“ № **/, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3.,чрез адв. Д. М. от АК-
София, сумата от 2267.08 лв., представляваща направени разноски по
делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10