Определение по дело №1002/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.92 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК .

Заинтересованото лице И.Д.М. е депозирало по делото молба за отмяна на наложена му глоба с протоколно определение от 13.06.2023г. Искането се мотивира с липса на умисъл за забавяне на съдебния процес. Закъснялото доказателствено искане обслужва целта по разкриване на обективната истина. Едва след упълномощаване на адв. И.В.той е могъл да подаде молба за разпит на свидетел. Забавянето по сезиране с това искане е по причина бездействие на адм. орган да направи подобно искане.

Предвид гореизложено съдът съобрази следното:

С определение от проведеното открито съд заседание на 13.06.2023г. съдът е наложил глоба на заин. лице от 50 лв. на основание чл. 92а ГПК ,понеже с искането му за разпит на свидетел е станало причина за отлагане на делото.

С предходно свое определение 1266/05.05.2023г., съобщено на молителя М. на 16.05.2023г., съдът е разпределил доказателствена тежест и дал възможност на страните да отправят доказателствени искания в 3-дневен срок от уведомяването.

Искането за разпит на свидетел И.М. е направил едва в открито съд. заседание на 13.06.2023г.

В контекста на изложените факти не са налице основания за отмяна на наложената глоба. Липсата или наличието на умисъл за забавяне на процеса рефлектира само върху размера на глобата по чл. 92а от ГПК , понеже не променя обективния факт, че с късното сезиране с док. искане страната става причина за отлагане на делото. Целта на док. искане на М. по разкриване на обективната истина е легитимна цел , но съдът е длъжен да разглежда и решава делата в разумни срокове / легитимна цел по чл.127, ал.1 от АПК/ и поради тази причина в хода на съдопроизводството следва да се спазва процесуална дисциплина от страните , като гаранция за нейното съблюдаване е нормативно уредената възможност за санкциониране по чл. 92а от ГПК.

С действията си по упълномощаване на адвокат В. на 12.06.2023г., т.е. в деня преди първото открито съдебно заседание , което преди това е било отсрочено от 07.06.2023г. за 13.06.2023г., М. сам се е поставил в невъзможност да спази срока за доказателствени искания и от това негово поведение не може да извлича благоприятни за себе си правни последици. В допълнение не са съществували пречки той да подаде молбата за разпит на свидетел в определения срок или да поиска удължаване на срока за док.искания.

На следващо място, пасивността на адм. орган да поиска разпит на свидетел не освобождава М. от отговорност по чл. 92а от ГПК , тъй като за него обжалвания адм. акт е благоприятен и по аргумент на чл. 170, ал. 1 от АПК , за да бъде гарантира неговото потвърждаване от съда , той също следва да докаже в хода на съдебното обжалване съществуването на фактическите основания за издаване на оспорения акт и спазване на законовите изисквания .

В обобщение не са налице доводи за удовлетворяване молбата на И.М. за отмяна на наложената му глоба по чл. 92а от ГПК, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на заинтересованото лице И.Д.М. за отмяна на наложената му глоба от 50 лв. с протоколно определение от 13.06.2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на молителя.

	Съдия: