№ 84
гр. гр.Несебър, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101416 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу Б. Л. П. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 102,91 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 25,31 лв. – лихва върху главницата за периода 25.11.2018г. –
26.10.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 26.04.2018г. – 26.08.2020г. до имот, находящ се в к. к.
„**********, с идентификатор *********, аб. № ****. Изложено е, че ищецът и ответникът са
страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен
период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на
102,91 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********** от
25.10.2018г. за сумата от 60,04 лв., фактура № ********** от 28.10.2019г. за сумата от 35,93 лв. и
фактура № ********** от 25.09.2020г. за сумата от 6,94 лв. Наведено е, че дължимите по
фактурите суми не са заплатени в предвидените срокове, поради което е начислена лихва за забава
в размер на 25,31 лв. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се възникването на
облигационна връзка между страните и действието на общите условия. Развиват се подробни
съображения за липса на надлежно отчитане по електронен път. Сочи се, че не са ангажирани
доказателства относно обема на доставената услуга, периода, начина на отчитане. В тази връзка се
излага, че представените справка-извлечение и фактури не могат да се ползват с доказателствена
сила. Отправя се възражение за погасяване по давност на сумите с падеж по фактури до
26.10.2018г. От съда се иска да отхвърли претенциите.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. В негова доказателствена тежест е да
докаже, че за процесния период са действали общи условия на ВИК Бургас, одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР, като в тази връзка следва да докаже публикуването им най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и изтичане на 30 дни, след първото публикуване. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 54 – л. 55 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 01.12.2006г. собствеността върху имот, находящ се в к. к.
„**********, с идентификатор *********.
Видно от фактура № ********** от 25.10.2018г., фактура № ********** от 28.10.2019г. и
фактура № ********** от 25.09.2020г. (на л. 16 – л. 18 от делото) за посочения апартамент била
открита партида с аб. № **** към „В.К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за
посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1240/22) са
правени отчитания за периодите периодите 26.04.2018г. – 17.09.2018г. (22 куб. м.), 18.09.2018г. –
30.052019г. (нулево потребление), 31.05.2019г. – 15.10.2019г. (12 куб. м.), 16.10.2019г. –
29.05.2020г. (нулево потребление), 30.05.2020г. – 26.08.2020г. (2 куб. м.) и 27.08.2020г. –
26.02.2021г. (нулево потребление). За същите периоди са правени отчитания и на централния
водомер в сградата 1240/1 (справка на л. 7 от делото), като за периода 30.05.2020г. – 26.08.2020г.
били начислени 974 куб. м. (при „видян“ водомер). От фактурите се установява, че посочените
количества били остойностени, като по фактура № ********** от 25.10.2018г. била начислена
сума за плащане от 60,04 лв. (за 22 куб. м.), по фактура № ********** от 28.10.2019г. – сумата от
35,93 лв. (за 12 куб. м.), а по фактура № ********** от 25.09.2020г. – 6,94 лв. (за 2 куб. м. и 0,25
куб. м. – от разпределение от централния водомер).
Видно от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2018г. била в размер на 1,335 лв., 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за
пречистване. Според Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода
на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните
води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. За 2020г. тези цени били: 1,415
лв. на куб. м., 0,503 лв. на куб. м. и 0,652 лв. на куб. м. (Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР).
В трите цитирани фактури, касаещи периодите 2018г., 2019г. и 2020г., били начислени суми
според посочените цени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. „**********, с идентификатор *********, за
процесния период (26.04.2018г. – 26.08.2020г.), е доставено фактурираното количество вода. По
делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на
който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано
по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е
бил потребител на вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото (в частта относно
качеството на ответника), поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител
2
за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това по делото са представени и приети Общите
условия, действали за процесните периоди, вкл. с доказателства за публикуването им, поради което
съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са
обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален
акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 26.04.2018г., 17.09.2018г.,
30.05.2019г., 15.10.2019г., 29.05.2020г., 26.08.2020г. и 26.02.2021г. Както се установява в чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на
водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, които са
извършени при спазване на тези правила, поради което възраженията на особения представител на
ответника за неспазване на правилата, са неоснователни. Следва да се обърне внимание и на
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност дори за отчитане и в
рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните
обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е
напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като за
първия от периодите начисляването е „служебно“, но за следващите два данните са подадени „от
клиента“ – т. е. самият потребител е посочил количества, които са реално потребени за процесния
обект. Впоследствие на 26.08.2020г. отново е извършено служебно начисляване на 2 куб. м. поради
неосигурен от ответника достъп до имота (видно от протоколи на л. 56 – л. 57 от делото), което
обаче впоследствие (на 26.02.2021г.) е потвърдено след като отчетникът е видял лично водомера. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества
по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното
количество вода.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
25.10.2018г., 28.10.2019г. и 25.09.2020г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл.
33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 24.11.2018г.,
27.11.2019г. и 25.10.2020г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е
започнала да тече именно от тези моменти и към датата на изпращане на исковата молба –
25.10.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. В случая без значение е
обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за стари периоди (вкл. и преди
25.10.2018г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и предвижда начало на
течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С оглед специфичните
правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество потребена вода, което
още не е отчетено. Наред с това в случая правилата за отчитане два пъти годишно по общите
условия са спазени като отчети са правени на 26.04.2018г. и 17.09.2018г. Очевидно за процесния
апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се
полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
3
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял
водомера на последната дата – 26.02.2021г., поради което е съобразил действително потребеното
количество (формирано за предходни периоди по данни от клиента и служебно). Поради тази
причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Неоснователни са и възраженията, свързани с изправност на измервателното устройство,
тъй като по делото няма никакви доказателства да е възниквал спор, свързан с изправността по
смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (няма данни ответникът да е подавал заявление, че измервателносто устройство не
извършва верни измервания).
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично от инспектор (който на последната от датите е
отразил в карнета, че водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до
водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза общо на 102,91 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 25.11.2018г. – 26.10.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 24.11.2018г., 27.11.2019г. и 25.10.2020г., поради което
ответникът действително е изпаднала в забава още към 25.11.2018г. За посочения в исковата молба
период размерът на дължимата лихва е от 25,31 лв., поради което и този иск следва бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
4
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Л. П., роден на **********г., гражданин на Република Полша, с постоянен
адрес в гр.Несебър, к.к.СЛ.БРЯГ ПИ ********* сгр.********, БУЛСТАТ: ******, да заплати на
„В.К.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 102,91 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.10.2018г., фактура
№ ********** от 28.10.2019г. и фактура № ********** от 25.09.2020г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „**********, с идентификатор *********, аб. № ****,
с отчетен период 26.04.2018г. – 26.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 25,31 лв. – лихва върху главницата за периода
25.11.2018г. – 26.10.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит
за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** CECB **** 1006 **** 00, BIC: ****
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5