№ 31
гр. Котел, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на деветнадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20252210200079 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В РС Котел е постъпила жалба от Д. Н. Н. чрез адв. И. Т. от АК Сливен
против НП № ********** от 27.05.2025 г., издадено от Директора на РДГ гр.
Сливен, за извършено нарушение по Закона за горите, като с наказателното
постановление на жалбоподателя му е наложено административно наказание
глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 257,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗГ във вр. с § 37, ал. 1 от
ПЗР на ЗГ във вр. с т. 11.3.1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. допълнена със
Заповед № 24/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ.
В хода на производството жалбоподателят в съдебно заседание се явява
лично, и се представлява от адв. И. Т. – АК Сливен, с пълномощно по делото.
Административнонаказващият орган Директорът на РДГ гр. Сливен,
ред. призован по делото, не се явява, представлява се в съдебно заседание от
юрисконсулт на РДГ Сливен и депозира писмена защита с вх. № СД-01-04-
2446/25.08.2025 г. в срок.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН. Наказателното
постановление е получено лично от жалбоподателя, което се удостоверява с
известие за доставяне чрез български пощи, което е приложено към
представената преписка.
Жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледано по същество жалбата се явява основателна. По делото бяха
1
събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани по делото са както
актосъставителят и свидетелят по акта, също и служител на ДГС Сливен, а
именно лицето подало рапорт до Директора на ДГС Сливен.
Съдът като взе предвид събрания по делото доказателствен материал
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2025 г. актосъставителят Н. Н. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия ЗООА № 124671 за това, че в качеството
си на длъжностно лице /горски надзирател/ в ТП ДГС Сливен оправомощен от
Директора на ТП ДСГ Сливен да издава превозни билети, издал превозни
билети с № ************** и № ************** от място извън посочените
като временни складове в технологичен план 1 за отдел 311, подотдел Б,
одобрен на 07.06.2024 г., като дата на извършване на нарушението била
посочена 15.10.2024 г., а за място за извършване на нарушението се сочи
община Котел, в землището на с. Седларево, с посочени координати
LAT:42.686389999999996, LON:26.577963333333333.
Гореописаният акт бил съставен след като Началник участък в ДГС
Сливен подал рапорт до Директора на ДГС Сливен, а в последствие в РДГ
град Сливен било изпратено писмо с рег. № РДГ12-8044/27.11.2024г.
По така съставеният акт жалбоподателят Д. Н. Н. подал възражение с
рег. индекс № РДГ12-407/17.01.2025 г., в което възражение излага подробни
съображения за неизвършване на описаното нарушение, както и вписал, че
дори да се възприеме, че има извършено Д.ие макар формално да осъществява
принципите на предвиденото в закона нарушение, поради малозначителност
същото е с явно незначителна степен на обществена опасност, като набляга, че
административнонаказващият орган би стигнал до извод, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение.
Предвид на актовата преписка, директорът на РДГ Сливен издал НП №
**********/27.05.2025 г., като в наказателното постановление е вписано, че
лицето Д. Н. Н. е извършил следните нарушения:
В качеството си на длъжностно лице /горски надзирател/ в ТП ДГС
Сливен оправомощен от Директора на ТП ДСГ Сливен да издава превозни
билети, издал превозни билети с № ************** и № ************** от
място извън посочените като временни складове в технологичен план 1 за
отдел 311, подотдел Б, одобрен на 07.06.2024 г., като дата на извършване на
нарушението била посочена 15.10.2024 г., а за място за извършване на
нарушението се сочи община Котел, в землището на с. Седларево, с посочени
координати LAT:42.686389999999996, LON:26.577963333333333, като с това
си Д.ие виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 във вр.
с ал. 1 от ЗГ във вр. с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във вр. с т. 11.3.1 от Заповед №
1019/17.11.2021 г., допълнена със Заповед № 24/18.01.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАГ и му е наложено административно наказание
глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка за издаденото
2
НП, относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в НП
като нарушител. Предвид на представеното доказателство за дата на връчване
на НП, жалбата се явява допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер,
като съществено при него е да се установи има ли извършено Д.ие, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАН и това
Д.ие извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление, като нарушител. Освен това за да бъде НП правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН, относно съставянето на акта и издаването на НП.
На жалбоподателя е вменено нарушение за това, че на 18.10.2024 г. в
качеството на длъжностно лице – горски надзирател в ТП ДГС Сливен,
оправомощен от Директора на ТП ДГС Сливен да издава превозни билети,
издал превозни билети с № ************** и № ************** от място
извън посочените като временни складове в технологичен план 1 за отдел 311,
подотдел Б, одобрен на 07.06.2024 г., като дата на извършване на нарушението
била посочена 15.10.2024 г., а за място за извършване на нарушението се сочи
община Котел, в землището на с. Седларево, с посочени координати
LAT:42.686389999999996, LON:26.577963333333333.
На първо място в нормата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е предвидена
санкция за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде документ в
нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми. Тази норма е бланкетна и
следва да бъде посочена конкретна правна норма, в която се съдържа
съответното задължение или контролно правомощие.
АНО продължава с изреждане на правни норми: чл. 211, ал. 2, т. 1 от
Закона за горите "Превозните билети се издават: 1. от оправомощени от
директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни
стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от
горските територии, в които упражняват служебните си задължения. " Тук
също не могат да се изведат признаците от състава на нарушението, освен
качеството на оправомещено лице на нарушителя.
След конкретно посочените правни норми АНО е вписал в НП, че
същите са във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка с т. 11.3.1 от
Заповед № 1019/17.11.2021 г. допълнена със Заповед №24/18.01.2022г. на
Изпълнителния директор на ИАГ.
В § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ е определено, че Изпълнителният директор на
ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с
нормативен акт не е предвиден друг ред, а в т. 11.3.1 от Заповед №
1019/17.11.2021 г. допълнена със Заповед №24/18.01.2022г. на Изпълнителния
3
директор на ИАГ е вписано, че: 11.3 „Превозен билет за транспортиране на
дървесина от временен склад или място на добив, се издават от“: т.11.3.1
„служители на ДГС, ДЛС и УОГС, оправомощени със заповед на директора на
съответното стопанство – за дървесината, добита от горски територии, в които
служителите упражняват служебните си задължения“. С посочената Заповед,
приета и приложена по делото /лист 22/ и видно от съдържанието й в нея са
визирани различни хипотези за издаване на превозен билет, а в конкретно
посочената точка 11.3.1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния
директор на ИАГ също не могат да се изведат признаците от състава на
нарушението, освен качеството на оправомощено лице на нарушителя. В
обжалваното наказателно постановление е посочена коя точка от Заповедта е
нарушена от жалбоподателя, но не става ясно за неизпълнение на кое действие
от заповедта е санкциониран жалбоподателя.
В допълнение към горното нито в цитираната заповед, нито в
технологичния план са отразени точни координати, нещо повече изцяло
липсва местонахождение на временния склад с посочени точни GSP
координати. В технологичния план се отбелязва с определен вид обозначение,
което е показано в легендата и по този начин се установява
местонахождението на временния склад, но не и с точни GSP координати /лист
35/.
Поради това не може бъде направен категоричен извод дали има
извършено нарушение или не.
От изложеното следва изводът, че в никоя от посочените в наказателното
постановление правни норми не се съдържа правило за поведение – издаване
на превозен билет, не от временния склад.
Посоченото разминаване между фактическото описание на нарушение и
правната му квалификация представлява съществено процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй
като ограничава правото на защита на наказаното лице и го поставя в
невъзможност да организира правилно защитата си.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като Т. следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се отбележи, че в Закона за горите съществува
разписана обща санкционна норма за други нарушения на закона и
подзаконовите актове по прилагането му, която предвижва наказание глоба от
50 до 500 лева или имуществена санкция от 100 до 1 000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание. – чл.270 от ЗГ.
Визираните в процесното НП норми несъответстват на фактическото
описание на нарушението, а именно мястото на издаване на превозния билет.
В случай, че актосъставителят и административнонаказващият орган са
целели санцкиониране на друго нарушение, то е следвало това тяхно желание
да се обективира и изложи ясно с посочване на съответстващите законни
разпоредби, които са били нарушени виновно, каквото е и изискването на
чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Като е допуснал Т. несъответствие между фактически
4
констатации, фактическо описание на Д.ието и правна квалификация на
същото, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно
НП, което мотивира настоящия съдебен състав да отмени изцяло НП, като
незаконосъобразно.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
При този изход на спора, съдът намира за неоснователно искането на
процесуалният представител на АНО за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д от ЗАНН.
Предвид наличието на предпоставки за отмяна на наказателното
постановление следва да се уважи претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая жалбоподателят претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, като съдът преценявайки фактическата
и правна сложност на спора, обстоятелството, че процесуалният представител
на жалбоподателят е взел участие в проведените съдебни заседания, а освен
това е депозирал и писмени бележки по делото, намира, че следва да му се
присъди претендираната сума от 500 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 27.05.2025 г.,
издадено от Директора на РДГ гр. Сливен, за извършено нарушение по Закона
за горите, като с наказателното постановление на жалбоподателя му е
наложено административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 2, т.
1 във вр. с ал. 1 от ЗГ във вр. с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във вр. с т. 11.3.1 от
Заповед № 1019/17.11.2021 г. допълнена със Заповед № 24/18.01.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАГ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – град Сливен,
представлявано от Директор - Н. Н. да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН **********,
с адрес гр. С. общ. С, ул. **************, сумата от 500 лева (петстотин
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четИ.десетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6