Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…20......
май….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в
публично заседание на ДВАДЕСЕТ и ТРЕТИ АПРИЛ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря...АЛЕКСАНДРА…СЕРГЕВА,…като…разгледа…
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…195..…
по…описа…за…2019г,…за
да се произнесе,
съобрази следното:
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв. Т.К. *** –
пълномощник на въззивните жалбоподатели Т. В.Б. с
постоянен адрес ***, Б.В.В. с адрес *** и Т.В.С. *** – и тримата ищци в
в първоинстанционното производство по
гр.д.№784/2017г. по описа на Районен съд-Л., против постановеното по делото
съдебно Решение №242/20.12.2018г., с което са отхвърлени предявените от
тях субективно съединени установителни
искове за собственост на земеделски земи с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
във вр. чл.79 от ЗС.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се признае за установено
по отношенииие на ответниците,
които са наследници по закон на б.ж. на с.****-
К. И. Д., починал през 1952г., че ищците са собственици на основание наследство и давностно
владение на два недвижими имоти в
землището на с.****, Община-Л., Област, Плевен, представляващи поземлен имот с площ
27.528дка в м.“Прекопанец“, имот №168001 по плана за
земеразделяне и поземлен имот с площ
4.802дка в м.“Садовете“, имот №188002.
Ответниците по въззивната жалба И.Н.Е., Р.Н.А., И.М.С., Д.Д.Е.,
А.Д.А., П.Д.И., И.В.Т., М.В.И., Н.В.И., Й.Л.Й., К.Л.А.,
Е.С.Х., С.А.Х., Е.А.Х., Ю.Н.Т., С.К.Д., Я.Б.П.. К.П.С., С.П.К.,
Л.И.Д.. И.Д.Д., П.Г.Н., И.Г.М., Е.И.К., В.И.М., Л.И.М., В.К.С., П.К.Л.,
А.В.К., П.В.В., Н.В.Д., И.К.П., които са и ответници
по иска в първата инстанция, чрез пълномощника
адв.И.И. ***, са
подали писмен отговор на въззивната жалба, в който са изразили становище за
неоснователност на същата и молят да бъде потвърдено обжалваното решение.
Ответниците по въззивната жалба И.В.И., А.Н.К., Л.Л.И. -всички
ответници и по иска в първата инстанция, не са подали писмен отговор на
въззивната жалба и не са изразили становище по същата.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от Т.Б.В., Б.В.В. и Т.В.С. -ищци в първоинстанционното
производство по гр.д.№784/2017г. по описа на Районен съд -Л., против РЕШЕНИЕ №242/20.12.2018г, постановено
по същото дело, е ДОПУСТИМА като
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежни страни,
при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№784/2017г. по описа на Районен съд - Л., е
образувано на основание субективно съединени
положителни установителни искове за собственост на
недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на с.****, Община-Л.,
Област-П., предявени между наследниците
на б.ж. на с.с. К. И. Д., починал през 1952г.Ищци са
настоящите въззивни жалбоподатели Т.Б.В.,
Б.В.В. и Т.В.В.. Ответници са настоящите ответници по вззивната
жалба : И.Н.Е., Р.Н.А.,
И.М.С., Д.Д.Е., А.Д.А., П.Д.И., И.В.Т.,
М.В.И., Н.В.И., Й.Л.Й., К.Л.А., Е.С.Х., С.А.Х., Е.А.Х., Ю.Н.Т., С.К.Д., Я.Б.П..
К.П.С., С.П.К., Л.И.Д.. И.Д.Д.,
П.Г.Н., И.Г.М., Е.И.К., В.И.М., Л.И.М., В.К.С.,
П.К.Л., А.В.К., П.В.В., Н.В.Д., И.К.П., И.В.И., А.Н.К.
и Л.Л.И..
В исковата молба се твърди следното:От представеното
удостоверение за наследници изх.№АО-У-0151 от 06.11.2017 г. на К. И. ***,
починал на 13.03.1952 г., акт за смърт №0008 от 13.03.1952 година на населено
място село ****, община Л., област Плевен се установявало, че негови законни
наследници са всички страни по делото- ищци и ответници.
От заявление
подадено до Общ.ПК - град Л., по което е образувана преписка №С8139/09.01.1992г.
се установява, че Т. В.К. с ЕГН ********** *** е заявил за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ на земеделски земи в
землището на село ****, община Л., останали в наследство от К. И. ***. Същият
се легитимирал като негов наследник по закон с прилагане и представяне пред
административния орган на удостоверение за наследници, издадено от населеното
място село ****, община град Л., област град Плевен. С Решение №59 от
12.05.1994 година на ПК - град Л. на наследниците на К. И. *** е възстановено
правото на собственост, както следва:
1.Нива от 27.528
дка, трета категория, местност „Прекопанец”, имот
№168001 по плана за земеразделяне на село ****, ЕКАТЕ 69153, при граници и
съседи: имот №000237 Полски път на Община град Л., имот №000240 Полски път на
Община град Л., имот №000236 Полски път на Община град Л., имот №168002 нива на
С. И. Д.. Ограничения при ползването на имота, основания: Електропровод 20 кV. на
2.Лозе от 4.802
дка, трета категория, местността „Садовете”, имот
№188002 по плана за земеразделяне на село ****, ЕКАТЕ 69153, при граници
(съседи): имот №000297 Полски път на Община град Л., имот №188003 лозе на Р.Д.Д. и др., имот №188004 лозе на наследниците на С. И. Д.,
имот №188005 лозе на С. И. Д., имот №00265 Полски път на Община град Л..
Ограничения при ползване на имота, основания: Трайните насаждения да се опазват
и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния
срок.
Заверените скици
за имоти №168001 и №188002 представляват неразделна част от решението.
Решението на ПК град Л. е влязло в закона сила, видно от направеното
отбелязване на същото.
От датата на
възстановяване на правото на собственост от административния орган, Т. В.К. е
упражнявал реална фактическа власт върху посочените два недвижими имота – нива
и лозе. Той ги е стопанисвал, грижил се е за тях, сключвал е договори за
обработването им и е получавал дължимата арендна
вноска (наемна вноска) и за плащанията има издадени РКО, които са приложени
като доказателства по делото. След неговата смърт фактическата върху нивата и
лозето е осъществявана от сина му В. Т.ов В., а след
това от началото на месец юли
На 15.06.2009
година били сключени двата договора за аренда от Т. В.К. *** – С. Д.”,
регистрирани в ОСЗ град Л. на 23.07.2009 година. За имот №168001 арендният договор бил със срок до 01.10.2015 година и
продължен до 01.10.2023 година, с нотариална заверка на подписите на страните
по договора на 15.06.2009 година, рег. №4266, акт 64, том 13 на нотариус Х.К.,
вписан по номер 21 в регистъра на НК град София, с район на действие РС – Л.,
вх.рег.№3797 от 16.06.2009 година, том Х, №138, парт.
кн.13660 на Агенцията по вписванията, Имотен
регистър, Служба по вписванията при Районен съд град Л.. За имот №188002 арендният договор е със срок до 31.12.2019 година, с
нотариална заверка на подписите на страните по договора от 15.06.2009 година,
рег. №4265, акт 63, том 13 на нотариус Х.К., вписан по номер 21 в регистъра на
НК град София, с район на действие РС – Л., вх.рег.№3798 от 16.06.2009 година,
том Х, №139, парт. кн.13660
на Агенцията по вписванията, Имотен регистър, Служба по вписванията при Районен
съд град Л..
Наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо
преминава върху наследниците. Владеенето на Т. В.К. за двата недвижими имота –
нива и лозе в село ****, е за сметка и на другите наследници по отношение на
техните части и той е упражнявал фактическа власт върху тях от свое има и от
името на останалите наследници (проиндивизо про парте), и е започнал да
владее само за себе си. В тази връзка той е предприел такива действия, които да
отричат правото на останалите наследници върху техните части.
Ищците Т.Б.В., Б.В.В. и Т.В.С. са доказали правото си на собственост на
основание наследство и придобивна давност по чл.79 от
ЗС – като оригинерен
способ за придобиване на вещни права. Молят съдът да
приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на недвижими имоти – земеделски земи, находящи
се в землището на с. ****:
1.Нива от 27.528
дка, трета категория, местност „Прекопанец”, имот
№168001 по плана за земеразделяне на село ****, ЕКАТЕ 69153, при граници и
съседи: имот №000237 Полски път на Община град Л., имот №000240 Полски път на
Община град Л., имот №000236 Полски път на Община град Л., имот №168002 нива на
С. И. Д.. Ограничения при ползването на имота, основания: Електропровод 20 кV. на
2.Лозе,поземлен
имот с площ от 4.802 дка, категория на земята при неполивни условия трета,
местността „Садовете”, имот №188002 по плана за
земеразделяне на село ****, ЕКАТЕ 69153, при граници (съседи): имот №000297
Полски път на Община град Л., имот №188003 лозе на Р.Д.Д.
и др., имот №188004 лозе на наследниците на С. И. Д., имот №188005 лозе на С. И.
Д., имот №00265 Полски път на Община град Л.. Ограничения при ползване на
имота, основания: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в
съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.
Към исковата молба
са представени писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени
отговори от ответниците А.Н.К., А.Д.А. и Д.Д.Е..
Ответницата А.Н.К.
счита, че искът е процесуално допустим и основателен. Твърди, че от датата на
възстановяване на правото на собственост нейният съпруг Т. К. е упражнявал
реално фактическата власт върху посочените два имота – той ги е стопанисвал,
грижел се е за тях, сключвал е договори за обработването им и е получавал
дължимата арендна вноска. Никой от останалите
наследници не са проявявали интерес.След смъртта на съпруга й фактическата
власт върху имотите е осъществявана от сина им В. Т.ов
В.. В началото на месец юли
Ответниците А.Д.А. и Д.Д.Е. са подали писмени отговори, с които оспорват
предявения иск. Считат същия за допустим, но неоснователен. Възразяват, че ищците не са станали
собственици на целите наследствени имоти, тъй като техните преки наследодатели
не са превърнали държането на чуждата идеална част във владение за себе си. Считат, че наведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за придобиване на имотите по давност не отговарят
на истината. Съсобствеността по
отношение на процесните имоти произтичат от
земеделска реституция в полза на наследниците собственика и общ наследодател К.
Д.. Упражняването на фактическата власт не изключвало владението на останалите
възстановени собственици. Твърди се, че Т. В. К. не е имал намерение за своене на процесните земи, тъй
като е сключил арендни договори не в лично качество,
а в качеството на наследник на общия наследодател К. И. Д..
До 2009г. рентата
от наследствените имоти е получавана от
техния баща Димитър А., а след това до 2012г. – от наследодателя на ищците Т. В.К.,
като на всички наследници са изплащани полагаемите им се части.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК от останалите ответници не са постъпили писмени отговори,
не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.
В съдебни
заседания на първата инстанция, ответниците И.Н.Е., Р.Н.А.,
И.М.С., Д.Д.Е., А.Д.А., П.Д.И., И.В.Т.,
М.В.И., Н.В.И., Й.Л.Й., К.Л.А., Е.С.Х., С.А.Х., Е.А.Х., Ю.Н.Т., С.К.Д., Я.Б.П..
К.П.С., С.П.К., Л.И.Д.. И.Д.Д.,
П.Г.Н., И.Г.М., Е.И.К., В.И.М., Л.И.М., В.К.С.,
П.К.Л., А.В.К., П.В.В., Н.В.Д., И.К.П., чрез пълномощника адв.И.И. ***, са изразили становище за неоснователност на
предявените съединени искове.
В първата
инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства.
С обжалваното
понастоящем съдебно решение №242/20.12.2018г., граждански състав на Районен съд-Л.,
е отхвърлил изцяло субективно съединените искове като неоснователни.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ
е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които
да обуславят нищожност или недопустимост
на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Всички страните по делото ( ищци и ответници) са
наследници по закон, призовани към наследяване, на бившия жител ***-Плевен К. И. Д., починал на 13.03.1952г., видно от
Удостоверение за наследници Изх.№АО-У-0151/06.11.2017г., издадено от Кметство с.****.(л.12 от първоинстанцонното
дело)
Със заявление Вх.№8139-12809.01.1992г., отправено
до ПК-гр.Л., един от наследниците на общия наследодател - Т.В.К. ( син на един
от синовете на наследодателя В.К.И., починал 1987г.) е направил искане за възстановяване на наследниците на земеделски земи,
представляващи лозе и нива.(л.158 и сл.) Същият наследник е подал заявление по
ПК за възстановяване и на земеделски земи, принадлежали на баща му В.К.И..
С Решение №59/12.05.1994г., ПК-гр.Л., на основание
чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановила правото на собственост на наследниците на К. И.
Д. съгласно плана за земеразделяне на с.****върху следните два земеделски
имота:
1.Нива от 27.528дка, трета категория ,местност „Прекопанец“, имот №168001 по плана за земеразделяне и
2.Лозе от 4.802дка, трета категория, местност „Саводете“,
имот №188002 по плана за земеразделяне..
Съгласно регистъра на земеделски земи, гори и земи
в ГФ, и двата възстановени имота, се водят на наследници на общия наследодател К.
И. Д..(л.19 и л.20)
Не са представени доказателства за извършен въвод във владение на възстановените земеделски земи.
На 15.06.2009г.,наследникът Т. В.К. като представител на наследниците на общия
наследодател К. И. Д. е сключил с арендатора ЕТ“****“ със седалище в гр. В., аренден договор, вписан в СВ на 16.06.2009г., арендуваният
обект по който е един от възстановените на наследниците имоти, представляващ
нива от 27.528дка, трета категория в м.“Прекопанец“.
Съгласно чл.3 срокът на договора е шест
години – от стопанската 2009/2010г- до 2014/2015г.(л.23 и сл.);
На същата дата, между същите страни е сключен и
друг договор за аренда относно другия възстановен земеделски имот на наследниците,
представляващ лозе от 4.802 дка, трета категория в м. „Садовете“.
Съгласно чл.3, срокът на този договор е десет години, считано от 01.01.2009г. до 31.12.2019г.
Не са представени доказателства как са
стопанисвани двата земеделски имота,
възстановени на наследниците на К. И. Д., през периода от възстановяването до сключването на описаните
по-горе арендни договори.
На
16.11.2010г. наследникът Т. В.К. сключва с арендатора ЕТ“***“, анекс към два арендни договора, един от които е договорът от
16.06.2009г., касаещ наследствената нива в м.“Прекопанец“ от 27.528дка и други два имота, за които няма
данни да са наследствени от общия наследодател
К.Д.. Съгласно чл.3 от анекса,
договорът за аренда се сключва за срок до 01.10.2016г.
На 04.07.2012г., наследникът на общия наследодател Т.
В.К., който е заявител пред ПК и арендодател при
сключването на арендните договори, е починал и е
оставил като наследници по закон, следните лица: Ответницата по иска и
ответница по въззивната жалба А.Н.К. от гр.С.(съпруга) и В.Т.В.(син, пряк
наследодател на ищците, понастоящем въззивни жалбоподатели);
През м. август 2014г.( точната дата не се чете на
представения екземпляр) наследникът на заявителя – В.Т.В. е сключил с
арендатора ЕТ“***“, нов анекс относно три земеделски имота, един от които е
нивата от 27.528дка в м.“Прекопанец“, съгласно чл.3
от който договорът се счита сключен за срок до 01.10.2019г.(л.28).
На 18.10.2016г. между същите лица се сключва последващ анекс за същите
земеделски земи, съгласно който срокът на договора се счита до
01.10.2023г.(л.29)
Представени са разходни касови ордери на името на Т.В.К.
и на В.Т.В., като на бланката качеството на получателите е
отразено“собственик/наследник“ (30-32)
На 02.07.2017г.В.Т.В. е починал и е оставил като
наследници тримата ищци, понастоящем въззивни жалбоподатели – Т.Б.В.-съпруга, Б.В.В. и Т.В.С. – деца.
Горните факти се установяват от представените
писмени доказателства и не се оспорват от страните.
В хода на съдебното дирене са формирани две групи свидетелски показания.
Посочените от ищците свидетели Й.Д.Е. и В.Т.Р.,
установяват следното: Свидетелите добре познават семейството на ищците е
техните преки наследодатели, с които са били в близки отношения. Покойният Т. К.(
назоваван от тях “дядо Т.“) е споделял, че има в с.****земя, ниви, лозя и пр. ,
за които е сключвал договори и е получавал рента. И двамата свидетели са го придружавали при
получаването на рентата. Същият е получавал парите „ и си ги е харчил“. След
неговата смърт със земите се е занимавал сина му В.Т.В., а след като и той е
починал двама от ищците – Б.В. и Т.В..
Съгласно показанията на свидетелката М.Г., посочена
също от ищците - касиер на арендатора от 2011г., рентата е изплащана на Т.К. и на В. В. като
лица, които са страни по договора за аренда. През последната година рентата е
заплатена на ответницата П.К. на основание удостоверение за наследници.
Посоченият от
ответниците свидетел П.И.С. – съпруг на ответницата( въззиваема) В.К., установява следното: неговата съпруга,
която е една от наследниците на К. Д., е получавала редовно рента за
наследствените земеделски земи от този наследодател – пари и олио. Споделяла е,
че „дядо Т.“ и дава пари от рентата. Известно му е, че неговата балдъза, т.е.
сестра на съпругата му, също е получавала рента за наследствените земеделски
земи.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран със субективно съединени
положителни установителни искове за собственост на
земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПП,
предявени между наследници на общ наследодател.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността на
наследствените земеделски земи на основание наследяване и давностно
владение, продължило повече от десет години.
Ответниците оспорват
наличието на придобивна давност в полза на ищците.
Правният интерес на ищците от предявяване на установителни искове се обуславя от обстоятелството, че
земите са регистрирани на наследници на общия наследодател К. Д., както и
оспорването на ищцовото
право на собственост от страна на ответниците.
За да формира воля, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.79 от ЗС право на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Т.е.
владението има обективна страна – осъществяване на фактическа власт върху
вещта, и субективна – намерение за се свои същата като собствена.
Когато собственикът ползва съсобствена
вещ, той владее принадлежащата му идеална част и държи идеалните части на
другите съсобственици. Той може да придобие по давност съсобствена
вещ, ако е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите.
Какви са данните в случая?
При положение, че се касае за давностно
владение върху земеделски земи, възстановени чрез план за земеразделяне, съдът
приема, че началният момент на владението може да започне най-рано от въвода във владение
на възстановените земи по реда на ЗСПЗЗ.
В процесния случай не се твърди и не са представени доказателства наследниците, или част от тях да са въведени
във владение на възстановените два броя наследствени имоти – нива в м.“ Прекопанец“ и лозе в м.“Садовете“.
Не са изложени твърдения и не са представени доказателства как са стопанисвани
наследствените земеделски земи в периода от възстановяването им с план за
земеразделяне през 1994г. до сключването на арендни
договори от един от наследниците Т. К., който е наследодател на ищците.
Съдът приема, че по делото не са представени
доказателства, наследодателят на ищците Т. К., който е един от наследниците на
общия наследодател, да е извършил действия, които могат да бъдат квалифицирани
като владение лично за него и с които същият да изключва владението на
останалите наследници. – Преди всичко неговите действия не могат да бъдат
окачествени като такива, съставляващи обективната част на владението. Обратно –
сключването на аренден договор е действие на
обикновено управление, което се извършва
от един наследник, но ползва всички сънаследници на земеделски
земи. Освен това, в текста на договора изрично е записано, че Т. К. сключва арендния договор като наследник на К. Д., а не в лично
качество на собственик на арендуваните земи.От представените разходни касови ордери се установява, че
същият като страна по договора е получавал годишните арендни
вноски, но не в лично качество, а в
качеството на наследник. От показанията на свидетелката М.Г. се установява, че
като касиер тя е изплащала сумите от арендата, както на лицата, сключили
договора, така и на други наследници, легитимирали се като такива-. От
показанията на свидетеля П.С. – съпруг
на една от наследниците В.К., се установява, че съпругата му и нейната сестра
редовно през годините са получавали рента за наследствените земи на общия
наследодател К. Д., като сънаследникът Т.
К.( пряк наследодател на ищците) им е давал пари от рентата.
С оглед на така установените фактически и правни положения,
въззивният съд приема, че в хода на съдебното дирене не е
установено наследодателят на ищците Т. К. в качеството му на един от
наследниците на общия наследодател К. Д. да е владял лично или чрез другиго(
например арендатора) процесните наследствени
земеделски земи, представляващи нива м в.“Прекопанец“
и лозе в м.“Садовете“ в землището на с.****, което
владение след смъртта му да е преминало към неговия син В.Т.В., а след това към
неговите наследници – ищците по делото( въззиваеми
понастоящем). Не са осъществени както
обективният, така и субективният елемент на владението.- Никой от наследниците,
включително и Т. К. не е могъл да осъществи фактическа власт върху двата имота,
тъй като не е установено същите реално да са обособени и да е извършен въвод
във владение на основание плана за земеразделяне. Т. К. не е демонстрирал
владение за себе си, тъй като е сключвал договори за аренда от името на всички
наследници и им е изплащал полагаемите се суми от арендната
вноска.
От показанията на свидетелите Й.Е. и В.Р. не следва
извод за осъществено давностно
владение от Т. К. върху наследствените
имоти на страните по делото, тъй като сключването на аренден
договор е действие на обикновено управление на съсобствена
вещ, а не е елемент от състава на владението, нито пък действие на отблъсване
владението на останалите съсобственици.
От изложеното е видно, че въззивният
съд достига до краен правен извод, който
е еднакъв с този на първоинстанционния, поради
което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция,
тъй като не установи такива да са претендирани и
доказани от ответниците по въззивната жалба.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански
състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №242/20.12.2018г.,
постановено по гр.д.№784/2017г. по описа на Районен съд- гр.Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: