№ 17807
гр. София, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110111252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД искова молба насочена против А. М. Т., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 2436.25лв. – доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата,
222.90лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 02.12.2024г., 92.35лв. – дялово
разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
16.64лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2022г. – 02.12.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
73759/2024г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“
ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
1
В осз процесуалният представител на ответника оспорва исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за топлинна енергия
и дялово разпределение доставени до обект с абонатен № 30****, представляващ ап.
68, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 15 по делото копие на Нотариален акт № 161, том XLV,
дело № 9020/1996г., се установя, че ответникът А. Т., през 1996г., чрез покупко-
продажба, е придобила правото на собственост върху недвижим имот – ап. 68,
находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 19 по делото удостоверение за идентичност се
установява, че придобитият от А. Т. ап. 68, находящ се в /адрес/ е идентичен с ап. 68,
находящ се в /адрес/.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период,
ответникът, в качеството й на собственик на процесното жилище, е имала качеството
потребител на топлинна енергия.
Този извод намира опора в приложеното на л. 20 по делото копие на молба-
2
декларация, депозирана от ответника пред ищцовото дружество с искане за открИ.не
на партида на процесното жилище.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва
един вход „В“, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки
месец, посредством терминал се снемат показанието за ТЕ, като от отчетеното
количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество. Експертът е посочил, че в имота е имало 5 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО, уредите са отчетени на 09.05.2023г. и
13.05.2024г, като отчетените формуляри с подпис на потребителя. От заключението
става ясно, че за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общи части,
като са поставени два водомера за топла вода. Вещото лице сочи, че изчисленията са
извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г..
От представените от „Д.“ ООД /с предишно наименование „Б.Б.“ ООД/
документи се установява, че дружеството е извършило дялово разпределение през
исковия период.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като пълно
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация се установява, че сумите за топлинна енергия в размер на 2436.25лв. и
за дялово разпределение в размер на 92.35лв. не са заплатени, като доколкото
претенциите са заявени за суми именно в такъв размер, същите се явяват изцяло
основателни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период се явява частично основателна. От заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
мораторната лихва върху вземането за доставена топлинна енергия за исковия период
е в размер на 222.51лв., за която част искът се явява основателен, като над тази сума
до максимално предявения размер от 222.90лв. или за разликата от 0.39лв.,
претенцията е неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 2768.14лв., уважената част е в
размер на 2751.11лв., респективно отхвърлената част е в размер на 17.03лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1097.45лв., от които
55.36лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 192.09лв. – държавна такса в исковото
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
700.00лв. – депозит вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
3
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1090.70лв.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски с оглед отхвърлената
част на претенциите, доколкото такИ. не се претендират, нито са представени
доказателства за извършването на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. М. Т.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумите както
следва: 2436.25лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2022г. – м.04.2024г., до обект с абонатен № 30****, представляващ ап. 68,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК- 10.12.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 222.51лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2023г. – 02.12.2024г. и 92.35лв. – дялово разпределение за
периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2024г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 73759/2024г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от
0.39лв. и иска за сумата от 16.64лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение
за периода 16.07.2022г. – 02.12.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. М. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1090.70лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4