Присъда по дело №187/2025 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 7
Дата: 31 март 2025 г. (в сила от 16 април 2025 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20255620200187
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Свиленград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20255620200187 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. П. Т., родена на ********** година в
град Харманли, област Хасково, ромка, българска гражданка, живуща в град
*****************, област Хасково, с основно образование, неомъжена, ЕГН
**********, осъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от месец декември
2023 година до декември 2024 година, включително, в град Свиленград,
област Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение №
260009/20.01.2021 година по гр.дело № 480/2020 година по описа на Районен
съд - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година, изменено с Решение №
134 от 13.07.2023 година, постановено по гр.дело № 144/2023 година по описа
на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 11.08.2023 година, да издържа
своите низходящи - синовете си * М.в З., роден на *********** година и * М.в
З., роден на ********** година, чрез техния баща и законен представител М.
Т. З. от град Свиленград, област Хасково, съзнателно не е изпълнила това свое
1
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: 13 месечни
вноски по 195 лв. месечно всяка от тях за детето * М.в З. и 13 месечни вноски
по 195 лв. месечно всяка от тях за детето * М.в З. или всичко общо дължима
сума за издръжка в размер на 5 070 лв., като деянието е извършено повторно -
след като е осъдена с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление -
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 54, вр.чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2, вр.чл. 42б, ал. 1 и чл. 52 от НК Я ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 (два) пъти седмично и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца и на
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ПРОБАЦИЯ” да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия
Л. П. Т..
На основание чл. 239 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на Присъдата
на видно място, на сградата на Община - Димитровград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 7 от 31.03.2025 година
по НОХД № 187/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) (пребразувано
от Бързо такова с Постановление от 08.08.2024 година на Прокурор С.) №
300/2024 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1049/2024
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
повдига обвинение на Л. П. Т., родена на ********** година в град Харманли,
област Хасково, ромка, българска гражданка, живуща в град
*******************************************************************,
с основно образование, неомъжена, ЕГН **********, осъждана, за това, че в
периода от месец декември 2023 година до декември 2024 година,
включително, в град Свиленград, област Хасково, след като е била осъдена със
Съдебно решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело № 480/2020 година
по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година, изменено с
Решение № 134 от 13.07.2023 година, постановено по гр.дело № 144/2023
година по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 11.08.2023 година, да
издържа своите низходящи - синовете си Т. М.в З., роден на **********
година и Д. М.в З., роден на ********** година, чрез техния баща и законен
представител М. Т. З. от град Свиленград, област Хасково, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а
именно: по 13 месечни вноски от по 195 лв. за всяко от двете деца или всичко
общо дължима сума за издръжка в размер на 5 070 лв., като деянието е
извършено повторно - след като е осъдена с влязла в сила Присъда за друго
такова престъпление - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Л. П. Т. и служебният й защитник
– адвокат З. Ч., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Пробация” в размер на 1 година и 4 месеца при наличие на
смекчаващи вината обстоятелства, както и на кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание”.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Д. С. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
1
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Т.. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й
бъдат наложени предвидените в чл. 183, ал. 4 от НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, като й бъде наложено
наказание „Пробация” в размер на 1 година и 4 месеца, както и наказание
„Обществено порицание”.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на децата Т. и Д. М.ви З.и съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпращат представител.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия Т. и нейния защитник – адвокат З. Ч., в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните
на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид,
че самопризнанията на подсъдимия Т. се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия Л. П. Т. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
250313005000121211, издадена от Бюро за съдимост при РС – Харманли чрез
Бюро за съдимост при РС - Свиленград, подсъдимият Т. е осъждана три пъти
за престъпление по чл. 183 от НК, като с последната Присъда №
24/02.11.2023 година, постановена по НОХД № 409/2023 година по описа на
РС - Свиленград, влязла в сила на 18.11.2023 година, е наказана за
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК за това че
периода от месец май 2022 година до месец юни 2023 година, включително,
съзнателно не е изпълнила задължението си да издържа свои низходящи –
синовете си Т. и Д., като деянието е извършено повторно, като й са наложени
2
наказания „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за по 1
година и 2 месеца и „Обществено порицание”.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият Т. не притежава
недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки, както и не работи и има
още едно малолетно дете – И. Л.Т..
Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Младши
експерт Искрен Иванов (служител на РУ – Свиленград) срещу подсъдимия Т.
има заведен заявителски материал и криминалистическа регистрация за
неизпълнение задължение за издръжка и не се издирва от органите на реда.
Л. Т. живеела на семейни начала със свидетеля М. Т. З. от 2008
година. От съвместното им съжителство се раждат синовете им - Т. М.в З.,
роден на ********** година и Д. М.в З., роден на ********** година.
Родителите били във фактическо съжителство около 12 години, но
отношенията им се влошили и в началото на месец март 2020 година, се
разделили. След раздялата им малолетните деца остават да живеят в дома на
баща си, находящ се в град Свиленград, област Хасково, на
**************************, като бащата полага грижи за тях. Майката не
плаща парични средства за издръжката им. Поради това в края на лятото на
2020 година М. З. завежда гр.дело пред РС - Свиленград, образувано под №
480/2020 година, като с влязло в сила на 09.03.2021 година Решение № 260009
от 20.01.2021 година, упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца е предоставено на бащата, а майката е осъдена да заплаща
чрез баща им месечна издръжка в размер от по 162.50 лв. за всяко едно от
децата. Въпреки влязлото в сила Съдебно решение Т. не изплаща дължимите
от нея парични суми за издръжките на децата.
По тази причина М. З. подава Жалба до Прокуратурата като е
образувано наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
и с постановената по НОХД № 761/2021 година на PС – Свиленград, Присъда
№ 15/22.10.2021 година Т. е осъдена.
След като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, Т.
продължава да не плащала издръжката на малолетните си деца, поради което
М. З. отново подава Жалба до Прокуратурата, като е образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл.
26, ал. 1 и ал. 3 от НК и с постановената по НОХД № 302/2022 година на РС –
Свиленград Присъда № 8/02.06.2022 година Т. е осъдена.
След като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1,
вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК, Т. продължава да не плащала
издръжката на малолетните си деца, поради което М. З. отново подава Жалба
до Прокуратурата, като е образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и с
постановената по НОХД № 409/2023 година на РС – Свиленград Присъда №
24/02.11.2023 година Т. е осъдена (както вече бе посочено по-горе).
3
Междувременно М. З. подава Искова молба до РС – Свиленград с
искане да бъде увеличен размера на държимите издръжки за двете деца. С
Решение № 134/13.07.2023 година, постановено по гр.дело № 144/2023
година, състав на РС – Свиленград увеличава месечните издръжки за двете
деца на по 195 лв., считано от 28.02.2023 година до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа. Решението влиза в
сила на 11.08.2023 година.
След осъждането по последното цитирано НОХД, Л. Т. продължава
да не заплаща дължимата издръжка за децата си, поради което М. З. отново
депозира Жалба до Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, по повод на която е образувано настоящото ДП.
Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става
ясно, че бащата отглежда децата в семейна среда, подпомаган от бабата по
бащина линия и от двете си сестри, осигурил им е подходящо жилище, което е
електрифицирано и вдоснабдено и обзаведено функционално с необходимите
мебели, задоволяват се нуждите и потребностите им събразно възможностите
на бащата, детето Т. е записано в VI клас в ПОУ „Иван Вазов” в град
Свиленград, а детето Д. е във II клас в същото училище, децата редовно
посещават учебните занятия и се стараят да усвояват преподавания им учебен
материал, децата са емоционално привързани към бащата и към бабата по
бащина линия.
По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства,
в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за
плащане на месечната издръжка на децата Т. и Д.. Също така към настоящия
момент липсват данни подсъдимият Т. да е изпълнила задължението си за
плащане на дължимите издръжки в сумарен размер от 5 070 лв. за двете деца.
Разпитана в хода на ДП подсъдимият Т. заявява, че разбира в какво е
обвинена и се признава за виновна. Изразява съжалението си като заявява, че
не е имала финансова възможност да плаща издръжките на децата си, тъй
като имала дете на 3 години, за което полагала грижи и тъй като била
безработна. В съдебната фаза на процеса подсъдимият Т. се признава за
виновна.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество
писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно
заседание самопризнания от подсъдимия Т., подкрепени от приложените към
ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
4
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладна записка; Жалба; Акт за раждане на детето Д.; Акт
за раждане на детето Т.; Решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело №
480/2020 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година;
Решение № 134/13.07.2023 година по гр.дело № 144/2023 година на РС -
Свиленград, влязло в сила на 11.08.2023 година; Писмо от ДСИ при РС –
Свиленград; Присъда № 24/02.11.2023 година, постановена по НОХД №
409/2023 година по описа на РС – Свиленград, влязла в сила на 18.11.2023
година; Социален доклад; Характеристична справка; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и др.;
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: М. Т. З. и Д.А.Д.,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията им, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Разпитаният свидетел – полицейски служител, е трето лице,
незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността
на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за неговата заинтересованост. Още повече, от данните по делото
не се установява свидетелят – полицейски служител, да се е намирал в някакви
отношения с подсъдимия Т., поради което да цели увреждането й, като й
припише престъпление, което не е извършила. Описаната фактическа
обстановка относно периодът, мястото, механизмът на изпълнителното
деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия Т. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на
чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост,
Актове за раждане на децата, Решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело
№ 480/2020 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година,
Решение № 134/13.07.2023 година по гр.дело № 144/2023 година на РС -
Свиленград, влязло в сила на 11.08.2023 година, Присъда № 24/02.11.2023
година, постановена по НОХД № 409/2023 година по описа на РС –
Свиленград, влязла в сила на 18.11.2023 година и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля М. Т. З., макар и същият да се явява пострадал от деянието в
качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Т. и Д.,
тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
5
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същият излага точно
и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на
повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия Т. и
нейното имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия Т. признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия Т..
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Л. П. Т. е осъществила състава на престъплението чл. 183, ал. 4,
вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
6
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Когато деянието е извършено повторно е налице хипотезата на ал. 4 на чл. 183
от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Т. е осъществила както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1,
вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -
низходящи на подсъдимия Т. и осъждането й с влязло в сила на 09.03.2021
година Съдебно решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело № 480/2020
година по описа на РС - Свиленград, изменено с влязло в сила на 11.08.2023
година Решение № 134 от 13.07.2023 година, постановено по гр.дело №
144/2023 година по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка
на същите, в конкретно определен размер, а именно: от по 195 лв., считано от
28.02.2023 година, както и неизпълнението на тези й задължения за повече от
2 месечни вноски. Така, в частност, установеният период на нейното
бездействие, обхваща времето от месец декември 2023 година до месец
декември 2024 година, включително; като подсъдимият Т. е неизправен
7
длъжник за общо от по 13 месечни вноски за паричната издръжка на всяко
едно от двете деца, които е осъдена да плаща, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствените грижи за отглеждането им, са
предоставени, респ. поети от другия родител (бащата - свидетелят М. Т. З.). До
тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния
състав на чл. 183, ал. 1 от НК предпоставки, които безспорно в настоящия
казус са налице и са доказани – постановен е Съдебен акт за присъждане,
респ. изменение чрез увеличаване на ежемесечни издръжки, както и
неплатени повече от 2 вноски от същите за децата. Всички неизплатени
месечни издръжки, сборно възлизат на по 13 месечни вноски от дължимата
издръжка за всяко едно от двете деца и в това си цифрово изражение очевидно
надхвърлят и то значително предвидения в НК минимум - 2 неплатени вноски
съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Липсват данни за
плащане на част или някои от месечните издръжки за времето от месец
декември 2023 година до месец декември 2024 година, включително, като
категоричен и безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите,
не може да се формира от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав
прие, че е налице бездействие и неизпълнение на родителското задължение по
отношение на децата за инкриминирания период от месец декември 2023
година до месец декември 2024 година, включително.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия Т. да заплаща присъдените издръжки на посочените деца.
Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като
източник на доходи и влошеното финансово състояние, не я освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Липсват данни,
съгласно които препятстващи плащането на издръжката обстоятелства да са
били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите
на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл.
150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която размерът
и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. С тези съображения и Съдът приема,
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия
Т. да изпълни задължението си и да плати издръжките на свои низходящи –
децата Т. и Д., след като е била осъдена да плаща такива със Съдебно
решение, респ. е увеличен размерът на издръжките. Доказани са авторството
на деянието, периодът и мястото на извършването му – град Свиленград,
област Хасково, където се дължат действията за престиране на носимите
8
парични задължения за издръжки съгласно разпоредбата на чл. 68, б. „а” от
ЗЗД, т.е. където бащата и децата живеят (местожителството на кредитора по
време на изпълнение на задължението за плащане на паричната сума,
предназначена за издръжка) – град Свиленград, област Хасково.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период
от месец декември 2023 година до месец декември 2024 година, включително,
изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечните
издръжки на децата, настъпил е и престъпният резултат по отношение на
кредиторите – децата Т. и Д., действащи чрез законния си представител и
техен баща – родителят, упражняващ родителските права. Забавата е за общо
от по 13 месечни вноски за всяко едно от децата, а общата сума на
неплатените издръжки за двете деца в резултат на просто математическо
пресмятане, възлиза на стойност общо 5 070 лв. Неизпълнението на
посоченото задължение - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ
минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са от по 13 вноски за всяко едно от децата.
Извършеното от Л. П. Т. престъпление е правилно квалифицирано
като извършено при условията на повторност с оглед съдебното й минало -
осъждана е за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Настоящият
инкриминиран период на неплащане на издръжки от подсъдимия Т. се отнася
за престъпление, извършено след като тя е била осъдена с влязла в сила
Присъда за друго такова престъпление и преди да е изтекъл 5-годишния срок
по чл. 30, ал. 1 от НК.
До приключване на съдебното дирене пред настоящия Съдебен
състав от страна на подсъдимия Т. не се ангажираха доказателства за
заплащане от нейна страна на дължимата сума - предмет на обвинението на
стойност общо 5 070 лв.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Л. П. Т. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия Л. П. Т. и
неизпълнението на задължението й за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и интелектуален моменти
на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – общественоопасни. Подсъдимият Л. П. Т. е имала знание за
дължимостта на издръжките на своите деца – низходящи, с цел предоставяне
на средства за задоволяване на потребностите за физическото и духовното
развитие на децата, съгласно Съдебното решение за присъждането й, респ.
изменението му, които са й били известни, знаела е и точния размер на тези
издръжки, че се дължат ежемесечно, както и периодът, за който не е внесла
вноските, разбирала е и характера (неотменимост и периодичност с месечно
престиране на сумите) на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е
9
бездействала за прякото му изпълнение, чрез плащане, поради това от волева
страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат - вредните последици, обхващащи ежемесечната
издръжка, от която е било лишено всяко едно от децата й и по този начин
лишава децата си от необходимите материални средства, определени по
съответния гражданскоправен ред, и тъй като и последните са били
предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл за извършване на
престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение на задължението
за издръжка, поради липсата на материални възможности за това, няма за
последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде то
съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно е
само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязло в
сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно) да
заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без
всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия Л. П. Т. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28,
ал. 1 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
За пълнота на Съдебния акт следва да се посочи, че престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление (както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение) и съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за
преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления,
които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от
прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като
такива, упоменати в СК. В тази връзка е Решение № 300 от 29.05.1992 година
по н.д. № 240/92 година, I н.о., съгласно което престъплението по чл. 183 от
НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен
период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 от
НК, където се сочат „престъпленията, които траят непрекъснато”). Началото
на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане срока, от който насетне
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за 2 месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено („прекратено” по смисъла на чл. 80, ал. 3 от
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (например поради навършване на
пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, при смърт
на издържаното лице, при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и т.н).
Установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на
наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната
погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични
плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни
институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на
10
гражданскоправната погасителна давност за непогасените задължения за
издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Л. П. Т. е родена на ********** година в град Харманли,
област Хасково, с ЕГН **********, Българска гражданка е от ромски
произход. Живее в град *******************************************. С
основно образование е. Не е омъжена. Осъждана е. Не работи. Полага сама
грижи за малолетното си дете И..
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия Т.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Т. престъпление в специалния текст на чл. 183,
ал. 4 от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” до 2 година или
„Пробация”, както и е предвидено наказанието „Обществено порицание”.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК дава възможност на Съда да избере едно
измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от свобода”
или „Пробация”, като го задължава да добави и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание”. Наказанието „Лишаване от свобода”
няма специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание
при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК
наказанието „Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия Т.
не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди и тъй като
е била осъждана и не е реабилитирана.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Т., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващите се
наказания, които да бъдат наложени на подсъдимия Т. за престъплението в
извършването на което тя беше призната за виновна, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената
опасност на деянието е завишена предвид стойността на неплатените
издръжки за двете ненавършили пълнолетие деца (сравнено с минималната
работна заплата за страната за 2023 година в размер на 780 лв. съгласно ПМС
№ 497/29.12.2022 година и за 2024 година в размер на 933 лв. съгласно ПМС
№ 193/12.10.2023 година) - за да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и
критика към подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и причините за
извършване на престъплението - незачитане на установения в страната правов
11
ред и неизпълнение на родителските задължения от страна на подсъдимия Т..
Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, с която правна
характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на Т., съдейства за
разкриване на обективната истина, направеното признание от подсъдимия Т.
(макар последното да играе процесуалната роля като предпоставка за
провеждане на съдебното следствие при условията на глава ХХVІІ от НПК),
изразеното критично отношение към деянието, декларираното желание за в
бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечните издръжки на
децата, коректното й поведение на досъдебната фаза и във фазата на
съдебното производство и факта, че дължи издръжка и на още едно малолетно
дете – И. на 3 години. Също така, съобрази се с оценка на отегчаващо
обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието,
което безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния
период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите
за социално развитие на децата и до затруднения за другия родител да покрива
ежедневните им нужди, осигурявайки необходимите парични средства
тяхната издръжка. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият Т. се намира в
трудоспособна възраст. Съобразно относителната тежест на тези релевантни
за отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанията следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие
съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства.
За престъплението, в което подсъдимият Т. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК в материалната наказателна норма,
както вече бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две
наказания – „Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и
мотивиран от предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 4 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия Т. наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването и подписването пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
Т. да работи и да изплаща издръжки на децата си ще е достатъчен срок на
определените пробационни мерки в размер малко по-малък от средния, а
именно: 1 година и 3 месеца. За да определи точно този размер на наказанието
„Пробация”, Съдът се съобрази с обстоятелствата, че подсъдимият Т. по време
на целия процес, включително и на фазата на ДП изразява критично
отношение към деянието и декларира желание за в бъдеще добросъвестно да
12
заплаща дължимите суми за месечните издръжки на децата.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия Т..
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”, което следва да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на видно
място в сградата на Община – Димитровград, където живее Т.. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че при условията на чл. 54 от НК
не може да не се наложи кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”.
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия Т. като предизвикат положителни
промени в съзнанието и я мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без
с тази сравнително по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а
не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият Т. ще бъде
предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще й даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размер,
наложените наказания, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
Няма констатирани такива по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
13
Съобщи за изтекли лични данни