Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3083 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.11.2018 г.
по гр.д. № 58403/2015 г., СРС, ІІ ГО, 79
с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу И.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Л.Н., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******** сумата от 883,51 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода
м.08.2012 г. - м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„********, с аб. № 068609, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 25.06.2015 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 125,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за стойност на потребена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2012 г. до 20.05.2015 г„ като е отхвърлил иска за стойност на потребена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода м.08.2012 г. -
м.04.2014 г. за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1
360,47 лв., или за размера от 476,96 лв., както и иска за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението стойност на неплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2012 г. до 20.05.2015
г. за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 214,61 лв„ или
за размера от 89,05 лв. Осъдил
е И.Л.Н., ЕГН **********, е
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 52,21 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 36257/2015 г. по описа на СРС, 79
състав, както и сумата от 384,39 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е обжалвано с възивна жалба от ответника И.Л.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез назначения процесуален представител адвокат А.К. от САК, със
съдебен адрес: ***, офис „Г“ в осъдителната част с мотиви, че по делото ответницата е извършила плащания, представила е документи в тази
насока пред първата инстанция, но съдът не е обсъдил това обстоятелство в
обжалваното решение. Излагат се и доводи, досежно обстоятелството, че по делото
не са представени съответните фактури, издадени от ищеца. Прави се
доказателствено искане за назначаване на нова ССЕ, която след като се запознае
с представените от ответницата доказателства за извършени плащания, да даде
отговор на въпроса дали има останали задължения за процесния период.
Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 23Б,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М.Ш.оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неснователна.
По делото е безспоно, че ответникът е потребител
на ТЕ, че е подписал споразумение от 31.01.2017 г. с ищцовото дружество, но то
е за следващ период-от 01.05.2014 г. до 31.12.2016 г. При извършеното от
районният съд изчисление, същият е взел предвид обстоятелството, че ответницата
е собственик на общо 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот/1/6 ид.ч. по
наследяване и ½ ид.ч. от прехвърляне/. Приел е, че главното задъжение за
ТЕ възлиза в размер на 1 280,39 лв.
и като е съобразил размера на притежавана от ответнцата идеалната част, е
определил стойността на задължението за потребена ТЕ за периода м.08.2012
г.-м.04.2014 г. в размер на 853,59 лв.
Изчислил е лихвата за забава в размер на 125,56 лв.
Ответницата твърди, включително и пред въззивната
инстанция, че е извършила всички дължими плащания. С оглед изясняването на
делото от фактическа и правна страна и на основание чл.195 ГПК, въззивният съд
е допуснал исканата ССЕ, от чието заключение се установява, че за процесния период
извършените плащания са в общ размер от 70,19 лв., а останалите плащания в
размер на 704, 03 лв. касаят друг период. Вещото лице дава пояснение в откритото съдебно
заседание на 11.06.2019 г., че при съдебни вземания, същите не могат да бъдат
заплатени на каса. Ако се заплащат, то това става с отбелязване „съдебни
взамания“ и се издава документ с различна форма. Прави извод, че неплатените
задължения за процесния период м.08.2012 г.-м.04.2014 г. възлизат на сумата от 1315, 59 лв. главница/ в него е
включено и посоченото частично плащане/, а лихвата за забава е в размер на 204,
37 лв. Размерът на задължението за дялово разпределение, включително и
лихвата е общо 55,48 лв.
При тези данни е видно, че СРС е взел предвид по-малка основа за главница и лихва при
извършеното от него пресмятане съобразно идеалната част от собствеността на
ответницата, отколкото е установената пред въззивната инстанция. Предвид
обстоятелството, че не може да бъде влошавано положението на жалбоподателката,
настоящата инстатция следва да потвърди първоинстанционното решение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.11.2018 г. по
гр.дело № 58403/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.