РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502721 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ – **** против Решение №
2927 от 27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 8595/2023 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XV гр.с., с което е признато за установено, на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ - **** и „Каламица“ АД, ЕИК
****, че Й. З. Т., ЕГН ********** е работила в „Каламица“АД, ЕИК **** в
периода от 01.10.1978 г. до 06.04.1999 г. на длъжност „*****“ при пълно
работно време от осем часа, което време се признава за трудов и осигурителен
стаж.
Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост и
неправилност на атакувания акт. Твърди се, че в действащите нормативни
актове не се предвижда възможност за установяване на длъжност. Според
жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство не са събрани
достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да се заключи
основателност на така предявения иск. Искането е за отмяна на атакувания акт
и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Й. З. Т. чрез пълномощника й адвокат М. Х., с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че доводите на
жалбоподателя са неотносими към правния спор, представените по делото
писмени доказателства се явяват годно доказателство за полагане на
1
осигурителен стаж в процесния период, а събраните гласни доказателства –
непротиворечиви и ясни. Иска се потвърждаване на решението, ведно с
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Каламица“ АД.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Й.
З. Т. против ТП на НОИ - **** и „Каламица“ АД за установяване на положен
от ищцата трудов стаж при работодателя „Каламица“ АД за периода от
01.10.1978 г. до 06.04.1999 г. на длъжност „*****“ при пълен 8-часов работен
ден за длъжността с начин на заплащане – в брой (съгласно уточнението,
направено пред въззивния съд).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ - **** е подал
отговор на исковата молба, с който намира иска за недопустим поради липса
на удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, а по същество – за
неоснователен, като оспорва трудовата книжка на ищцата и представените от
нея молби за ползване на отпуск и допълнителни споразумения да са годно
доказателство за установяване на трудовия й стаж. Иска се отхвърляне на
иска.
Ответникът „Каламица“ АД не е подал отговор на исковата молба.
По делото е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР,
издадено от ТП на НОИ - ****; трудова книжка № 23 от 01.03.1999 г. с
вписано начало на трудова дейност на 01.10.1978 г. и край на трудова дейност
на 06.04.1999 г., трудов договор № 21 от 23.08.1989 г., допълнителни
споразумения към него, заповеди за ползване на платен годишен отпуск и
молби за ползване на отпуск.
С Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-245/01.04.2020 г. на
ищцата е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Същото е влязло в сила след проведено обжалване по
административен и съдебен ред.
Свидетелките С. С. Д. и Г. И. П., без родство с ищцата, установяват, че
през 1978 г. са работели в птицекомбината в с. *****, като първата е работила
на длъжност главен ***** и *****, а втората – като *****. От 1978 г. до 1999
г., без прекъсване, ищцата работела в предприятието като *****-*****. За
двете свидетелки са представени писмени доказателства, че са работели в
Птицекомбинат с. ***** (с ново наименование „Каламица“ АД) през исковия
период.
2
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1,
т. 3 от ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби.
По правило трудовият стаж се установява с определени документи, като
трудова книжка или удостоверение УП-30, издадено въз основа на ведомости
за заплати, присъствени списъци или други документи, в които трудовият
стаж се вписва от работодателя и които имат материална доказателствена сила
по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Когато тези документи липсват,
установяването на трудов стаж се извършва по съдебен ред в рамките на
нарочно съдебно производство. За да е допустим искът, съгласно чл. 5, ал. 2
във връзка с ал. 1 от ЗУТОССР в случаите, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на
НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, е необходимо да се
представи удостоверение от съответното ТП на НОИ, което удостоверява, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В
случая такова удостоверение е представено от ТП на НОИ - ****, като липсват
доказателства за наличие на писмени данни в архивното стопанство за
трудовия стаж на ищцата през исковия период, с оглед на което искът е
допустим. Не е налице недопустимост на обжалваното решение в частта, с
която в диспозитива на решението е посочена заеманата от ищцата длъжност,
доколкото посочването на конкретната длъжност или работа, която е
изпълнявана, е изискване на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗУТОССР и това обстоятелство
е част от предмета на доказване по делото.
Основателността на иска предполага ищцата да е полагала труд при
посочения работодател през претендирания период от време и на посочената
от нея длъжност. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по
делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на
ищцата.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов
и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. С разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР
законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски
показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при
наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.
Това могат да бъдат само писмени доказателства, които отговарят
3
едновременно на две кумулативни условия: да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са издадени по
време на полагане на стажа. Само при наличие на писмен документ, издаден
от работодателя през периода на полагане на стажа, съществува вероятност, че
стажът действително е положен. Липсата на която и да е от тези предпоставки
лишава писмения документ от качеството на „начало на писмено
доказателство“ и прави свидетелските показания недопустими.
Трудовата книжка е посочена в чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТООСР като
писмено доказателство, правещо вероятно полагането на трудовия стаж.
Трудовата книжка на ищцата е издадена от работодателя, при когото се сочи
да е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Макар същата да не е
съставена при първоначалното постъпване на работа, т.е. да не е оформена при
спазване на нормативните изисквания и да не се ползва с официалната
удостоверителна сила по чл. 347 от КТ, същата съставлява писмено
доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, тъй като е издадена по
време, по което работодателят и работникът са били обвързани от трудовото
правоотношение помежду им и работникът е продължавал да полага стаж при
работодателя, като обвързаността на страните от трудово правоотношение в
момента на издаване на трудовата книжка придава достоверност на
отразеното в нея за по-ранен период от време и липсват твърдения и данни по
делото, че по-късното издаване на трудовата книжка не се дължи на липсата
на дължима грижа или съдействие от страна на работника – в този смисъл
Решение № 50091 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3017/2022 г., IV г.о.
Освен това съдържанието на трудовата книжка напълно съответства на
останалите писмени доказателства, които могат да установят вероятността на
трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 и 10 от ЗУТОССР, а именно трудов
договор от 23.08.1989 г., ведно с допълнителните споразумения към него,
както и заповедите за ползване на платен годишен отпуск, които са издадени
през исковия период от същия работодател и са редовни от външна страна.
Преценени поотделно и в съвкупност тези писмени доказателства
представляват „начало на писмено доказателство“ по отношение на исковия
период. За пълното доказване на трудовия стаж на ищцата през този период на
основание чл. 6, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1, 5 и 10 от ЗУТОССР са допустими
свидетелски показания.
По отношение на разпитаните по делото свидетелки Д. и П. са
представени писмени доказателства съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР, че са работили при същия работодател през периода, през който се
твърди да е положен претендираният стаж. От техните показания, които са
преки, непосредствени, логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи напълно на писмените доказателства по делото, се
установява с категоричност, че от 1978 г. до 1999 г., без прекъсване, ищцата е
работила в „Каламица“ АД на длъжност „*****“. Следователно предявеният
от ищцата иск за установяване на трудов стаж е доказан и основателен и
следва да бъде уважен.
4
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право да й бъдат
присъдени разноските пред въззивната инстанция, но липсват доказателства
такива да са сторени, както и уговаряне на безплатно процесуално
представителство между страната и адвоката по чл. 38 от ЗАдв., поради което
разноски в полза на въззиваемата страна и на пълномощника й не се
присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и доколкото спорът за
установяване на трудов стаж е трудов, решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2927 от 27.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 8595/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5