№ 105
гр. Варна, 20.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500385 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивникът Д. Й. Й., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Ж. Ж. Й., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна ИВ. С. П., редовно призован чрез попечителя С.
ИВ. П., не се явява, представлява се от адв. Г.М., редовно упълномощена и
приета от съда от първата инстанция.
Третото лице помагач ИВ. Д. Д., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Съдът докладва пристигналата молба от г-н Д. на днешна дата, в която
сочи, че е възпрепятстван поради здравословни причини да се яви в съдебно
заседание. Представя един брой болничен лист като доказателство. Моли да
му бъде уважена молбата.
Третото лице помагач КР. ОЛ. Г. , редовно уведомена по телефона, не
1
се явява. Същата е заявила, че до края на годината е извън страната.
АДВ.Т.: Аз тълкувам представената молба като искане за отлагане на
делото.
АДВ.М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
тъй като на първо място в молбата на г-н Д. липсва отправено до съда искане
за отлагане на делото поради посочената от него причина, а именно
заболяване. Но дори и да се приеме, че молбата следва да се тълкува като
молба за отлагане на производството в днешно съдебно заседание, съдът
намира, че тъй като в болничния лист липсва отразяване в графата „бележки“,
че лицето не може да се яви пред органите на съдебната власт, с което не е
изпълнено изискването на Наредбата за медицинската експертиза – чл.18,
ал.2, което мотивира съда да приеме, че не са налице обективни пречки
лицето да се яви в днешно съдебно заседание.
По тази причина съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Й.
и Ж. Ж. Й. и двамата от гр. Варна, представлявани от общия си процесуален
представител адв. Н. Т., срещу решение № 260028/11.03.2021г., поправено с
решение № 260065/18.06.21г., постановени по гражданско дело № 1486 по
описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният против
въззивниците /последните в качеството им на ответници, подпомагани от
третите лица-помагачи ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г./ ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на тях, че
ищецът ИВ. С. П. от гр. Варна е собственик на апартамент № 114 в гр. Варна,
бул. „Хр. Ботев“, № 18, вх. 5, ет. 4, като придобит чрез получаването му като
обезщетение срещу отчужден негов собствен имот за мероприятие по ЗТСУ,
за което е съставен НА № 39, т. VІІ, дело № 3451/1995г. на нотариус при
2
ВРС, и ответниците са осъдени да му предадат владението върху описания
имот. Поддържа се, че чрез съдебния акт е постигнат резултат, при който
ищецът и лицата, на които същият е предоставил пълномощно за
разпореждане с имота, са извлекли за него и за себе си имотна облага, а сега
ищецът се облагодетелства от собственото си противоправно поведение,
получавайки обратно владението на имота, но без да върне на третите
добросъвестни лица получените от него и от упълномощените лица парични
суми. Счита се, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила /изразяващо се в липсата на мотиви относно
приложимостта на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и при съобразяване нормата
на чл. 114, ал. 3 от ЗС/, довели до неправилно приложение на материалния
закон. В тази връзка се развива тезата, че ако е налице абсолютна симулация
на едностранното волеизявление /по който въпрос в настоящия случай е
налице сила на пресъдено нещо, обвързваща главните страни по настоящото
дело/, то след като никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, единствената защита за третите добросъвестни
лица са именно правните норми, уреждащи последиците от поредността на
вписванията на съответните сделки и искови молби, касаещи същия
недвижим имот. Излага се, че императивната норма на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД в
случая защитава ответниците, тъй като същите са придобили собствеността
върху имота добросъвестно чрез правна сделка от 18.03.16г., а исковата молба
за разкриване на симулацията на упълномощителната сделка от 04.10.11г.,
послужила за извършване на първата разпоредителна сделка с имота от
07.10.11г., е подадена на 24.10.16г. и вписана СВ-Варна по-късно. Поради
това разрешението по настоящото дело следва да е в смисъл, че ответниците
запазват правото си на собственост върху придобития имот на осн. чл. 17, ал.
2 от ЗЗД и чл. 114 от ЗС, тъй като придобиването е станало от последващ
приобретател след предходно абсолютно симулативно волеизявление на
собственика, но преди предявяване на иска за установяване на
симулативността. Цитирана е многобройна съдебна практика на ВКС по
приложението на цитираните правни норми в подкрепа на поддържаната теза.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на ревандикационния иск.
В предвидения срок е депозиран писмен отговор от ИВ. С. П.,
действащ със съгласието на попечителя си С. ИВ. П., чрез адв. Г. М. от АК-
3
Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в
обжалвания съдебен акт е налице макар и кратък, но изчерпателен мотив за
неприлагането от съда на нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД – прието е, че същата
е неотносима към конкретния случай, тъй като ответниците не са придобили
права от приобретател по привидна сделка. За нищожно като абсолютно
симулативно е обявено с влязъл в сила съдебен акт единствено
пълномощното, дадено от ищеца за разпореждане с имота му, а не и която и
да е последвала разпоредителна сделка. Първата по ред разпоредителна
сделка е недействителна на осн. чл. 42 от ЗЗД, а следващите са действителни
такива, но не прехвърлят права. Поддържа се още, че ответниците не са
добросъвестни лица, тъй като са придобили имота от подпомагащите ги лица,
които пък са се легитимирали като собственици на имота по силата на
договор за замяна от 18.12.12г., по който на тях са им прехвърлили
собствеността върху общо 480 недвижими имота в различни райони на
страната на обща стойност по данъчна оценка от 558 885.61 лв. в замяна на
предоставена собственост върху 4 ниви на обща стойност от 11 458.43 лв. без
да се дължи уравняване на стойността. Това е било установимо при
обикновена проверка в имотния регистър. Отделно от това пък договорите са
били предхождани от множество преупълномощавания само в рамките на 2
дни, а отделно пък първите договори са били сключвани в рамките само на 2
месеца. Отделно от това се изтъква и факта, че платената от ответниците цена
е твърде ниска в сравнение с платената преди това от предходни
приобретатели на имота цена. Поради това се счита, че ответниците са
рискували съзнателно, закупувайки имота за тази ниска цена, което сочи на
тяхната недобросъвестност. Съвсем отделно се поддържа, че несвоевременно
е било релевирано самото възражение на ответниците за придобиване и
запазване на права върху имота при наличието на хипотезата на чл. 17, ал. 2
от ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че ищецът е изразил съгласието си за
продажба на имота чрез даденото пълномощно, тъй като той не е имал
намерение за обвързване. За ново се счита и възражението на ответниците, че
пълномощното от 04.10.11г. е валидно, тъй като ако не е било такова, то и
същият е нямало да бъде ощетен чрез престъплението „измама“, за което е
налице влязла в сила присъда. Отново са изложени твърдения относно
наличието на други основания за нищожност и недействителност на първата
разпоредителна сделка с процесния имот, извън посоченото като първо такова
4
по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие на осн. чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожност поради накърнение на добрите нрави /предвид
очевидната нееквивалентност на престациите, съпоставено с действителната
цена на имота, както и поради злоупотреба с доверието на самотен и
възрастен човек/; недействителност като извършена от пълномощник във
вреда на представлявания /предвид занижената продажна цена и уговорката
същата да се плати след подписване на нотариалния акт/. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане в полза на адв.
Г. М. на адвокатско възнаграждение за оказаната на въззиваемия безплатна
правна помощ като материално затруднено лице, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
в размер на 2 666.46 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице
доказателства за надлежна представителна власт.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените въззивна жалба и отговора на същата.
АДВ.Т.: Поддържам въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Няма да соча доказателства.
АДВ.М.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък на разноски и доказателства за
осъществено безплатно процесуално представителство на материално
затруднено лице.
АДВ.Т.: Считам, че И.П. не може да бъде квалифициран като
материално затруднено лице, тъй като поставен под ограничено запрещение
за неговите действия, включително предявяване на искове, отговоря и
попечителя му, който потвърди извършените действия, а за попечителя няма
доказателства да е материално затруднен.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРИЕМА и прилага представения списък на разноските от адв.М..
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата ни.
Спорът се концентрира около въпроса за приложението на нормата на чл.171
от ЗЗД. Принципният правен въпрос, който настоящото производство
поставя, е отражение на общия принцип на правото, че никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение. За мое голямо
съжаление върховните съдии решиха, че пълномощното, с което И.П. е
упълномощил една измамничка да му продаде имотите, с уговорката само
между тях, която никъде не е отразена, после тези имоти да му бъдат върнати.
След като са продадени имотите и препродадени няколко пъти, след като е
получил парични средства по повод на тези сделки, след това, тъй като
имотите не са му върнати и той е жертва на измама, се опитва да черпи права
от собственото си противоправно поведение. Той е този, подписвайки
пълномощното, който е създал една правна привидност. Казвам това, само
защото ВКС прие, че е пълна симулация, абсолютна симулация
пълномощното и като такова - нищожно. В случая считам, че правата на
третите добросъвестни лица, каквито са моите доверители, следва да бъдат
защитени, защото правото е изкуството на доброто и справедливостта. Не
може да дадеш пълномощно някой да ти продаде имота и когато той не ти го
върне, да си искаш обратно имота, защото ти си сключил нищожна сделка.
Твоята нищожна сделка с едно трето лице по договора за мандат не може да
рефлектира на правата на третите добросъвестни лица, които са придобили
права по отношение на имота преди вписването на исковата молба. Отделно,
че тази искова молба започна като производство за унищожаване на
упълномощаването, направихме възражение за давност, след уточнение се
премина към иск за нищожност на пълномощното, който в крайна сметка бе
уважен. Но исковата молба спрямо моите доверители е насочена много след
като те са купили имотите, преди да бъдат предявени исковете, които сега са
предмет на разглеждане пред Вас. Дребният въпрос, който производството
поставя след като едно лице не следва да черпи права от собственото си
противоправно поведение, е важи ли за третите добросъвестни лица
6
правилото на чл.171 от ЗЗД. Категорично моля да приемете, че позицията на
първоинстанционния съд е неправилна, защото преобретателят по една
правна сделка добива правата и задълженията, които е имал неговия
прехвърлител. Ако едно принципно правно положение важи за първия
участник в една такава сделка, при която той купува от някого, бидейки трето
добросъвестно лице, макар, че може би всички назад по веригата не са такива,
а са действали със съзнанието, че подпомагат довършването на една измама, в
крайна сметка, ако ние сме купили от някой, който може да се позове на
своята добросъвестност, това означава, че ние сме добили и неговите права,
включително да се позовем на тази добросъвестност. Правоприемството в
материалноправния смисъл следва да бъде прието и като правоприемство в
процесуалноправния смисъл. След като сме купили един нечитав имот, имаме
право да искаме от оня, който ни го е продал, или който преди това го е
препродал, евентуално при евикция да ни бъдат върнати сумите. След като
имаме правото да се позовем на правата, които праводателят ни е имал като
купувач от несобственик, но преди да бъде заведен иска за разкриване на
недействителността на сделката, няма основание да се откаже на нас само,
защото не сме първия във веригата, а някакъв последващ купувач, да се
позовем на тази разпоредба на закона. Затова моля да уважите жалбата ни, да
отмените решението и да отхвърлите претенциите, като ни присъдите и
разноските от първата инстанция.
Моля да им дадете възможност за писмени бележки.
ВЪЗЗ.Й.: Иван ми беше комшия и живееше на приземния етаж. Всеки
ден ме гледаше как правя ремонт на апартамент 114, който в последствие
след 6 месеца разбрах, че е негов. В продължение на 6 месеца той ми
отваряше входната врата и знаеше, че аз правя ремонт в апартамента, който
знаеше, че някога е бил негов. Постоянно му помагах и му правех дребни
услуги, включително му осигурявах телефонна връзка с предполагам Е.,
защото той поддържаше контакт с нея. По-късно разбрах от съседите, че тя
му обещала, че ще му върне имота, което се потвърди на предното дело,
когато се гледаше действителността на пълномощното и Е. не се яви нито
веднъж по делото. Считам, че И.П. е участвал в тази измамна схема, защото
има данни, че е взел 2000 евро и е очаквал да вземе още пари. Моля съда да
уважи нашия иск, тъй като ние сме добросъвестни купувачи на имота. Когато
7
купувахме имота бяхме с агенция, минахме нотариус, провери всички
документи. В крайна сметка се оказва, че някой си е продал имота преди 5
години и решава, че вече си го иска и то от лица, каквито сме ние,
добросъвестни, без да знаем какво е ставало преди това. Разбирам, че има
осъдителна присъда срещу Е. и К., брокерките, които са го излъгали, но
съгласете се, че за милион и половина измама, защото не е само моя имот,
другите два по това дело, земеделска земя и други апартаменти, те са осъдени
на три години условно. Така, че и съда е казал, че има някаква измама, но не
знам как може за милион и половина три години условна присъда да получи.
АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба и потвърдите решението на първоинстанционния съд, по
съображения подробно изложени в отговора. Моля да ми присъдите
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
Съдът дава възможност на адв. Т. в едноседмичен срок от днес - в срок
до 27.10.2021 г. включително, да депозира в писмен вид съображенията си по
съществото на спора, след което обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8