Р Е
Ш Е Н
И Е
№48
гр. Севлиево
26.02.2010 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на двадесет и пети февруари
през две
хиляди и десета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря С.Т.
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 1584 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 1370/09
г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 1163 от
29.10.2009 г.по чл.410 ГПК, с която ответникът е осъден да му заплати
посочените суми. В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът /ответникът/ е подал
възражение. В законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява
установителен иск за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със
законните последици. Твърди, че отношенията между страните са възникнали в
резултат на търговска сделка между тях по фактура № ******** г., като той е
изпълнил задълженията си. Ответникът обаче не е заплатил изцяло дължимата сума,
поради което нейното заплащане ведно с лихвата е разпоредено от съда и е
издадена заповед за изпълнение. Претендира и разноските по делото по
представения списък на разноските.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния месечен срок от
уведомлението. Не се явява и в о.с.з.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1370/09 г. по описа на РС Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 1163 от 29.10.2009 г.по
чл.410 ГПК, с която ответникът е осъден да му заплати посочените суми. В срока
по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът /ответникът/ е подал възражение, за което ищецът е
бил уведомен. В законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява иск за
съществуване на вземането си с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Този иск е от категорията на установителните и чрез него ищецът трябва да
докаже съществуване на вземането си.
Видно от приложената фактура № ********
г. между страните е била сключена търговска сделка продажба, по силата на която
ищецът е продал на ответника стоки. Същите са получени от ответната фирма на
24.11.2008 г.По този начин ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора.
Основното задължение на ответника е било да заплати посочените във фактурите
цени. Неизпълнение на договора е налице
от страна на ответника, тъй като той не е изпълнил изцяло задължението си за
плащане.
След писмена покана ответникът е изплатил част от задължението си в размер
на 1000 лв., като е останала дължима сумата от 9060,66 лв.главница. Именно тази
сума е предмет на паричното вземане по издадената заповед за изпълнение. Тези
обстоятелства са установени по несъмнен начин както от описаните писмени
доказателства, така и от обстоятелството, че ответникът не е оспорил
истинността им и не е представил доказателства за допълнително изплащане
частично или изцяло на претендираната главница, което е в негова
доказателствена тежест /ако е било извършено плащане/.
Ответникът дори не се яви в о.с.з., поради което остана неизяснено за както
точно възразява по претенциите на ищеца.
Тази фактическа обстановка води до правния извод, че ищецът доказа
съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение и
установителният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан в пълен
размер. Освен присъдената главница със заповедта ответникът е осъден да заплати
и лихва за забава за периода 20.12.2008 г.- 14.09.2009 г.в размер на 986,13 лв.
Правното основание на тази претенция е по чл.294 ал.1 ТЗ. Ответникът не е
оспорил по размер определената лихва и затова съдът приема, че и в тази част
вземането за лихва за забава е установено. Със заповедта са присъдени и
разноските по ч.гр.д., документирани със съответните документи, както и
законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на заявлението
28.10.2009 г. до окончателното й изплащане.
След влизане в сила на решението, съгласно чл.416 ГПК, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде
изпълнителния лист.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящето
дело разноски, тъй като е налице искане за това и то е основателно с оглед
изхода на делото. Представен е списък на
разноските по чл.80 ГПК. Техният общ размер е 901 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ДИНАМО” ООД със седалище гр. Севлиево
и адрес на управление ул.Стефан Пешев № 92, ЕИК *********, представлявано от Управителя
И. П. Д. ЕГН **********, че “ХИЛЦИНГЕР – ПОЛИРНИ ТЕХНОЛОГИИ” ООД със седалище гр.Лясковец обл.Велико Търново и
адрес на управление – промишлена зона Честово ЕИК *********, представлявано от
Управителя С. Д. К. е установило съществуване на вземането си изцяло по заповед за
изпълнение № 1163 от 29.10.2009 г.по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1370/09 г. по описа
на РС Севлиево, на осн.чл.422 ал.1 ГПК.
След влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист по заповед
за изпълнение № 1163 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 1370/09 г. по описа на РС
Севлиево, на осн.чл.416 ГПК.
ОСЪЖДА “ДИНАМО” ООД със седалище гр. Севлиево и
адрес на управление ул.Стефан Пешев № 92, ЕИК *********, представлявано от Управителя
И. П. Д. ЕГН ********** да заплати на “ХИЛЦИНГЕР – ПОЛИРНИ ТЕХНОЛОГИИ” ООД със седалище гр.Лясковец обл.Велико Търново и
адрес на управление – промишлена зона Честово ЕИК *********, представлявано от
Управителя С. Д.К. направените по
делото разноски в размер на 901 лв.
/ деветстотин и един / .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: