№ 125
гр. В., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
в присъствието на прокурора И. Ат. Ц.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20241320200342 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано
по предложение № 00416 от 29.02.2024 г. на РП - В. за задължително
настаняване и лечение на лицето Н. Д. П., гр. Д., ул. „Д.“, № 16, ЕГН
**********.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на
освидсетелстваната.
Освидетелстваното лице заяви в с.з., че няма нужда от лечение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От показанията разпитаните в процеса свидетели М. В. и Л. С., се
установява, че осв.П., се държи агресивно и неадекватно към околните,
хвърля предмети по случайни минувачи, скандализира околните с
неадекватното си поведение.
От становището на психиатъра д-р В. К. се установява, че
1
освидетелстваната страда от психично заболяване – параноидна форма на
шизофрения. У нея липсва критичност към заболяването си, поради коетосе
налага извършването на съдебно-психиатрична експертиза, стационарна
форма, в ДПБ-К..
Освидетелстваната С.а твърди, че не е болна.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. П. е
страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ
дефицит, параноиден синдром. Заболяването е от визираните в чл. 146, ал. 1,
т. 1 от Закона за здравето, в момента с определени свои действия може да
представлява заплаха за околните и за себе си, с което се покриват
критериите на чл. 155 от закона за здравето. Във връзка с това вещите лица
предлагат на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, същата да бъде
настанена в ДПБ – К. на задължително лечение при стационарна форма за
срок от два месеца. Вещите лица смятат, че при освидетелстваната не е
налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да
се назначи служебно лице, което да го изразява вместо освидетелстваната.
С описаното заболяване при нея на налице трайни психически увреди в
резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните.
При освидетелстваната не е налице способност за изразяване на информирано
съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките и / или
служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.
Освидетелстваната е опасна за себе си и за околните, отказва доброволно
лечение, отказва терапия държи се агресивно спрямо околните. Вещите лица
д-р С. и д-р В. считат, че при болната не е налице способност за изразяване
на информирано съгласие, поради което съдът намира, че е необходимо да се
назначи служебно лице, тъй като не е установено лице от кръга на близките,
което да дава информирано съгласие вместо П., което да дава информирано
съгласие вместо нея.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира
за компетентно извършена , поради което я кредитира.
2
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка , Съдът намира , че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на П..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваната П.. Същата страда от заболяване,
посочено в чл.146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболна с
установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място
налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването
си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото
безспорно се установи агресивно поведение околните и безкритичност към
заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на
освидетелстваната и на околните.
При това положение, съдът намира, че осв. П. следва да бъде настанен
на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от два месеца.
По делото се установи, че у освидетелстваната не е налице способност
да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо
съдът да назначи друго лице, а именно Е.М.О. – експерт здравеопазване към
Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето , Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА осв. Н. Д. П., гр. Д., ул. „Д.“, № 16, ЕГН **********, на
задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарно за
срок от 3 (три) месеца, считано от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт
здравеопазване към Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие
вместо освидетелстваната П..
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес,
като обжалването на решението не спира изпълнението му .
3
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4