Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 / 19.8.2020г.
гр. Карнобат, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Карнобат, V- ти граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Пламен Дойков
при участието на секретаря …………… и в присъствието на
прокурор .........., като разгледа гр.д. № 1171 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С молба вх. № 3001/ 07.07.2020г. ищците по делото М.Щ.Г. , ЕГН **********
и Г.А.Г., ЕГН ********** *** , действащи чрез адв. Д.Д.В.,*** , са направили
искане за допълване на Решение № 113/ 06.07.2020г. на Районен съд гр. Карнобат.
Конкретно се сочи, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на
законната лихва върху главницата, начиная от 15.08.2019г./ датата на входиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в Районен съд гр. Карнобат/ до изплащане на вземането.
В предоставения срок ответниците не са
взели становище по
молбата за допълване на съдебното решение.
Съдът, след като взе предвид изложеното от ищците в молбата по
чл. 250 от ГПК и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 250 от ГПК е
допустима. Подадена е в срока по чл.
250, ал.1 от ГПК. Съдът счита, че в конкретния случай, предвид на това, че не е
налице необходимост от изясняване от фактическа страна на неразрешена част от
спора, не следва молбата за допълване да се разглежда в открито заседание, с
призоваване на страните.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
С посоченото Решение № 113/ 06.07.2020г. по гр.д. № 1171/
2019г. на Районен съд гр. Карнобат, съдът е признал за установено по отношение на
ответниците Т.Т.Й., ЕГН: ********** и Й.Д.Й.,
ЕГН:**********-***, че в полза на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:********** ***, съществува
вземане по чл.422 от ГПК, вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД в размер на 5 619,41 /пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и
четиридесет и една стотинки/ лв., представляващо сторени разноски за
извършен ремонт през 2016г., изразяващ се в саниране на жилищна сграда,
находяща се в *****, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд-
гр.Карнобат, като е отхвърлил иска за
горницата над 5 619,41 /пет хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв. до пълния му
предявен размер от 12 111,84 /дванадесет хиляди сто и единадесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ лв., като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявения от М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, срещу Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********, иск за установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК, вр.
чл.86 от ЗЗД, за сумата от 3 630,20 /три
хиляди шестстотин и тридесет лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща
мораторна лихва, за периода: 01.09.2016г.- 15.08.2019г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат, като неоснователен.
Присъдени са разноски за двете страни.
Видно от исковата молба и заповедта в
приложеното ч.гр.д. № 953/ 2019г. на РС гр. Карнобат, ищците са претендирали
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. В обстоятелствената част на
решението съдът не е формирал съображения за отхвърляне на иска в тази му част,
няма изрично произнасяне за това. Следва да се счете, че искането на ищците е
основателно – при уважаване на претенцията за присъждане на главницата, дори
частично както е в случая, следва да се присъди и претендираната законна лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Законната
лихва в случая е акцесорно вземане и присъждането й е обвързано от уважаването
на иска. Редно е да се отбележи, че с издаването на заповедта по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд-
гр.Карнобат такава лихва е присъдена. В случая става дума за пропуск на съда,
който може и следва да се отстрани по реда на чл. 250 от ГПК, чрез допълване на
съдебния акт в горния смисъл.
Мотивиран така и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 113/ 06.07.2020г. по гр.д. № 1171/ 2019г. на Районен съд
гр. Карнобат, с което е признал
за установено по отношение на ответниците Т.Т.Й., ЕГН: ********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********-***, че в полза
на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г.,
ЕГН:**********-***, съществува вземане по чл. 422 от ГПК вр. чл.61, ал.2
от ЗЗД в размер на 5 619.41 /пет хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляващо
сторени разноски за извършен ремонт през 2016г., изразяващ се в саниране на
жилищна сграда, находяща се в *****, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат,
като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците Т.Т.Й., ЕГН: **********
и Й.Д.Й., ЕГН:**********, че в полза на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, съществува и вземане за законната лихва върху главницата, начиная от
15.08.2019г./ датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение в Районен съд гр. Карнобат/ до
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : ……………….