Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 09.04.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 221/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба подадена от М.Н.Г. ***, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 760 от 14.11.2019г. - издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателката на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. 

В жалбата, както и в открито съдебно заседание – чрез пълномощник, се излага че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска от съда да го отмени изцяло.

          Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, както и в открито съдебно заседание и в писмена защита - чрез пълномощник, дава становище за неоснователност на жабата. Твърди се, че издаденото НП е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното НП и са разпитани свидетели.

От събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна :

По силата на трудов договор от …г. и считано от …г., М.Г. работи като …. в …………. В това ѝ качество и по силата на Заповед № 401/01.07.2019г. и протокол за приемане и предаване на охранителен участък от 12.07.2019г. тя отговаря за отдел 774, подотдел „ф”, находящ се в землището на с. Луково, общ. Своге и представляващ държавна горска територия стопанисвана от ТП„ДГС”. За същия отдел и подотдел на 18.01.2019г. е издадено позволително за сеч № 0479815 на …. Г. М., като представител на „…” ЕООД, ЕИК …. На 19.09.2019г. служители на …, разпитани от съда като свидетели, извършили проверка на сечището в присъствието на Г. и М.. Проверяващите констатирали в съставения от тях протокол, че на място са направени 300 метра извозни горски пътища, неотбелязани в одобрения технологичен план. В акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП множественото число изчезва и става изграден временен горски път с дължина 300 метра и ширина 3 метра. В този смисъл е и доклада на л. 17 от делото. Видно от разрешението за сеч общата площ на сечището е 14.600 хектара, което прави 146000 кв.м. Според съда, фактологията относно извършената проверка и констатираното при нея най-добре е отразена от свидетеля Б. : „Актът е съставен за това, че на сечище в подотдел 774ф имаше изграден временен горски път с ширина три метра, без същия да е отразен в одобрения технологичен план. Аз ходих на място и го констатирах това обстоятелство. Не съм питал жалбоподателката, дали тя е установила съществуването на този път. По закон тя отговаря за дадения район, т.е. за всичко което се случи в него тя е виновна. Тя е виновна от издаването на позволителното за сеч нататък. Тя не може да не знае какво се случва в района, още повече че сечището е в нейния район. Не мога да кажа преди колко време е правен този път, но булдозерът си беше там. Не мога да знам на кого е този булдозер. Не си спомням имаше ли номер на булдозера. Ние преди това на 27.08.2019г. сме ходили на проверка. В технологичния план има предвиден път, но този път, който установихме, не е отбелязан в технологичния план, че там ще мине. Тя е длъжна да е запозната с технологичния план, защото е в нейния район”. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, както и на другите двама служители на РДГ, които бях разпитани от съда. Посочените лица не са заинтересовани от административното производство, казаното от тях намира потвърждение в приложените към делото писмени доказателства, а и от насрещната страна не се представиха доказателства, които дори в минимална степен да поставят под съмнение показанията им.

Въз основа на тази фактология е прието от проверяващите, че Г., в качеството си на длъжностно лице, виновно е нарушила чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 2 ЗГ във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗГ, за което на 19.09.2019г. от свидетеля Б. ѝ е съставен АУАН.

Цитираните правни норми гласят следното :

„Чл. 188. (1) Предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от :

1. държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал. 3 ;

Чл. 190. (1) Функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование.

(2) Лицата по ал. 1 :

2. следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти ;

Чл. 257. (1) Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което :

1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.”

От описанието дадено в АУАН и в НП е видно, че Г. е наказана за това, че в качеството си на длъжно лице (… в …) не е изпълнила служебните си задължения да следи за спазването на правилата за сеч в отдел 774, подотдел „ф”, находящ се в землището на с. Луково, общ. Своге и представляващ държавна горска територия стопанисвана от ТП„ДГС”, вследствие на което са извършени дейности по изграждане на временен горски път с дължина 300 метра и ширина 3 метра, без същия да е отразен в одобрения технологичен план. Нарушението е извършено за периода от предишната проверка на 27.08.2019г. (л. 12 и л. 13 от делото) до 19.09.2019г. – датата на проверката въз основа на която е издадено обжалваното НП. Последното е издадено на 14.11.2019г. и връчено на 20.11.2019г., а жалбата е подадена на 27.11.2019г. Видно от протокола, при извършване на проверката на 27.08.2019г. жалбоподателката не е присъствала.

Както в административнонаказателното, така и в настоящото съдебно производство, не се събраха никакви доказателства които да установят, че Г. е знаела за обстоятелствата констатирани от проверяващите, а именно за изграждането на временен горски път с дължина 300 метра и ширина 3 метра, който не е отразен в одобрения технологичен план. При това положение направената директна връзка между констатираното от проверяващите и някакво неизпълнение от страна на жалбоподателката на служебните ѝ задължения е напълно произволно и не се подкрепя от никое събрано по делото доказателство. Също така нито в АУАН, нито в НП е посочено какво точно не е изпълнила Г., а възможно най-общо и без всякаква конкретика е написано, че тя не е изпълнила служебните си задължения. Сечището е с площ от 146000 кв.м. и не става ясно какво точно не е направила жалбоподателката, а още по-малко какво е трябвало да направи (какво е било нужното дължимо поведение от нейна страна). При това положение е очевидно, че жалбоподателката не знае какво е направила / не е направила и за какво е наказана, както и не знае какво е трябвала да прави. Сечището не е обект под 24 - часова охрана и Г. не отговорник за тази охрана. По друг начин биха стояли нещата, ако в административнонаказателното производство бяха събрани сведения от лица, които да свидетелстват, че направата на пътя е станало със знанието / съгласието, в присъствието на жалбоподателката и т.н., или че тя е знаела за изграждането на пътя, но не е взела нужните мерки за да предотврати тези действия.  Едно такова лице (свидетел) би могъл да бъде водачът на булдозера, споменат от свидетеля Б., някой от работниците намиращи се на сечището или лицензирания лесовъд.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Нарушението, за което е наложено наказание на Г., може да се извърши само умишлено, т.е. деецът трябва да съзнава всички елементи от фактическия състав на деянието. За да възникне административнонаказателна отговорност е необходимо от обективна страна да е установено, че жалбоподателката не е следила за спазване на правилата за сеч, което е нейно служебно задължение. По делото не се доказа такова бездействие от нейна страна. От субективна страна следва да е установено, че това неизпълнение е обхванато от умисъл на дееца. За последното също не се събраха никакви доказателства. Ако се приеме, че само от факта на изграждането на временен горски път на обект (сечище), за който отговаря жалбоподателката, следва че тя е не е изпълнила служебните си задължения, без да се държи сметка за субективната страна, би се стигнало до носене на отговорност само с оглед на настъпилия резултат, което е недопустимо. По тези съображения съдът приема, че НП подлежи на отмяна.

Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в полза на М.Г. следва да се присъдят 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Посочената сума е изцяло съобразена с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност направено от пълномощника на насрещната страна е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

                   

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Наказателно постановление № 760 от 14.11.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на М.Н.Г. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. 

Осъжда Регионална дирекция по горите София, ЕИК по Булстат *********, гр. София, ул. „Аксаков” № 14, представлявана от ….. С. Т., да заплати на М.Н.Г. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

 

 

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :