РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 15.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на пети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1525 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Т. твърди, че ответницата З.С.К.
*** му дължи сумата от 994,89 лв. – главница, сумата от 77,89 лв. – договорна
лихва за периода от 09.05.2015 г. до
06.07.2015 г., сумата от 268,47 лв. – неустойка за неизпълнение за периода от
09.05.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата от 7,63 лв. – такса разходи за събиране
за периода от 01.07.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата от 120 лв. – такса разходи
за дейност на служител, сумата от 272,77 лв. – обезщетение за забава за периода
от 25.09.2015 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ № 427534 от 07.02.2015 г., сключен
между „А. Ф.“ ООД (кредитор) и З.С.К. (кредитополучател), по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит в
размер на 1 000 лв. за срок от 2 години, вземанията по който са прехвърлени от
„А. Ф.“ ООД на ищеца по силата на Приложение № 1 от 12.04.2016 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
916/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответницата му дължи процесните
суми въз основа на договор за кредит.
Претендира заплащане на
разноските в заповедното и в исковото производство.
Представя
писмени доказателства.
Ответницата
З.С.К. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не взема становище по исковете.
В подаденото от нея възражение по
чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение, имащо правните последици на отговор
на исковата молба, оспорва да е била уведомявана от „А. Ф.“ ООД за прехвърляне
на вземанията по кредита.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
С
оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с
доклада по делото е обявил за безспорно между тях обстоятелството, че
ответницата З.С.К. и „А. Ф.“ ООД са сключили Договор за кредит „Бяла карта“ № 427534 от
07.02.2015 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата
револвиращ потребителски кредит в размер на 1 000 лв. за срок от 2 години.
Това обстоятелство се установява
и от приетия по делото договор за кредит „Бяла карта“ от 07.02.2015 г., сключен
между „Аксес Файнанс“ ООД в
качеството му на кредитодател и ответницата З.С.К. в качеството й на
кредитополучател.
Установява се от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 07.11.2014 г. между „А.Ф.“ ООД и „А.
за с. на в.“ ООД, Допълнително споразумение № 1 от 01.03.2016 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение
№ 1 от 12.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 07.11.2014 г., че вземането по процесния договор за кредит е
прехвърлено от кредитора „А. Ф.“ ООД на купувача „Агенция за събиране на
вземания“ ООД.
Продавачът „Аксес Файнанс“ ООД е потвърдил
извършената цесия, което се установява от Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД с изх. № Д-16-00082-1/12.04.2016 г.
С пълномощно от 24.08.2015 г.
предишният кредитор „А. Ф.“ ООД чрез законния си представител Ц. П. К. е
упълномощил новия кредитор „А.с.на в.“ АД да уведоми от негово име всички
длъжници (кредотополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети
задължени лица) по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за заем и договори за потребителски кредити, които
дружеството е цедирало (прехвърлило) съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 07.11.2014 г. между „А. Ф.“ ООД
като продавач и „****“ АД в качеството на универсален правоприемник на
преобразуваното с промяна на правната форма и прекратено без ликвидация
„Агенция за събиране на вземания“ ООД като купувач.
Установява се от Уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № УПЦ-С-АФ/427534 от
19.06.2017 г., връчено лично на ответницата З.С.К. на 21.06.2017 г., че ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на пълномощник на „А. Ф.“ ООД е
уведомил ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването в полза на ищеца на вземания за
главница, договорна лихва, неустойка, такси и лихва за забава по договор за
потребителски кредит, по отношение на които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК.
Ответницата
е направила правоизключващо възражение за липса на действие на цесията по
отношение на нея.
За
уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
предишния кредитор „А. Ф.“ ООД и ответницата по договор за кредит, по който
кредиторът е изпълнил задълженията си, като
е предоставил на ответницата отпуснатата под формата на кредит сума,
лихвоносния характер на вземането, наличието на валидни клаузи за заплащане на
такси за събиране на вземането и неустойка при неизпълнение, настъпването на
изискуемостта му и
прехвърлянето на вземанията по договора за кредит от предишния кредитор на
ищеца, за което надлежно е уведомена ответницата.
Относно
съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит,
сключен между предишния кредитор „А. Ф.“ и ответницата З.С.К., и изпълнението
на задълженията на кредитора по него, страните не спорят, а прехвърлянето на вземането
по процесния договор за кредит „Бяла карта“ се установява по несъмнен начин от
писмените доказателства, приети по делото – рамков договор, допълнително
споразумение и приложение към него.
Спорно
между страните е единствено обстоятелството дали ответницата е надлежно
уведомена съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърляне на вземането, за да породи
то действие спрямо нея.
Съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.
99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Разпоредбата
е императивна и има за цел да защити длъжника от възможността да изпълни на
некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай,
че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената
цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния
кредитор, като няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.
В
конкретния случай е налице хипотеза на изрично упълномощаване от стария
кредитор на новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Доказателство
за това е пълномощното от 24.08.2015 г., с което предишният кредитор „А. Ф.“
ООД е упълномощил новия кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
уведоми длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомлението,
адресирано до ответницата З.С.К., съдържа конкретни данни за прехвърляне на
вземането, за предишния и за новия кредитор и индивидуализира вземането. То е
изпратено на адреса й, посочен в договора за потребителски кредит, и е получено
лично от нея на 21.06.2017 г., което прави връчването надлежно.
Считано
от 21.06.2017 г. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето на вземането по
процесния договор за кредит е породило действие по отношение на ответницата.
Ответницата
нито твърди, нито ангажира доказателства да е изпълнила задължението си по
договора за кредит.
Тъй
като по делото се установиха всички материалноправни предпоставки за
съществуване на претендираните от ищеца вземания, исковете като основателни
следва да бъдат уважени изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски по делото, вкл. тези в заповедното производство. Юрисконсултското възнаграждение за исковото
производството следва да бъде определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лв. с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и приключването му в едно заседание.
По изложените съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в отношенията между
страните, че З.С.К., ЕГН ********** *** дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда
„Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С.и М.Д.
Д., сумата от 994,89 лв. – главница, сумата от 77,89 лв. – договорна лихва за
периода от 09.05.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата от 268,47 лв. –
неустойка за неизпълнение за периода от 09.05.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата
от 7,63 лв. – такса разходи за събиране за периода от 01.07.2015 г. до
06.07.2015 г., сумата от 120 лв. – такса разходи за дейност на служител, сумата
от 272,77 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.09.2015 г. до 06.03.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, дължими на основание Договор за
кредит „Бяла карта“ № 427534 от 07.02.2015 г., сключен между „А. Ф.“ ООД
(кредитор) и З.С.К. (кредитополучател), вземанията по който са прехвърлени от
„А. Ф.“ ООД на „А. за с. на в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.04.2016
г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 916/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА З.С.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С.и М. Д. Д. разноски в
исковото производство размер на 265,17 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство в размер на 34,83 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: