№ 534
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.04.2022 г. по гр.д. № 59542/2020 г., СРС, II ГО, 75 с-в е
отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* искове с по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу Р. Д. Я. , ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, кантора 446, чрез адв. П. за
признаване за установено, че ответниците му дължат, както следва: Р. Д. Я.
сумата от 129 лева, представляваща стойността на потребена и незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2016 год. до
31.10.2017 год., ведно със законната лихва считано от 31.07.2020 год. до
окончателното плащане, сумата от 32,82 лева, представляваща лихва за забава
върху претенцията за топлинна енергия за периода от 16.07.2017 год. до
23.07.2020 год. и сумата от 1,37 лева, представляваща лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 23.07.2020 год. и М.
Д. Д. сумата от 129 лева, представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
1
01.05.2016 год. до 31.10.2017 год., ведно със законната лихва считано от
31.07.2020 год. до окончателното плащане, сумата от 32,82 лева,
представляваща лихва за забава върху претенцията за топлинна енергия за
периода от 16.07.2017 год. до 23.07.2020 год. и сумата от 1,37 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2017 год. до 23.07.2020 год., като неоснователни и недоказани. Осъдил е
„Т.С.” ЕАД да заплати на Р. Д. Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, сумата от 200 лева, представляваща сторените в производството
разноски. Осъдил е „Т.С.” ЕАД да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.З от ГПК, сумата от 200 лева, представляваща сторените в
производството разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р. П. с мотива, че съдът
неправилно е приел, че не е налице облигационна връзка между
топлопреносното предприятие и ответниците. Видно от представените
доказателства, ответниците са били собственици на процесния имот, за да
може да се издаде ИЛ за въвод във владение. В пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ
потребител на ТЕ може да бъде собственик или ползвател.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове,
като основателни и доказани. Претендират се разноски за настоящата
инстанция вкл. юрискоконсултско възнграждение.
Въззиваемите/ищци Р. Д. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“******* ******* и М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“******* чрез пълномощника по делото адвокат Е. П. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, кантора 446 оспорват въззивната
жалба. Претендират разноски.
Третото лице помагач М. Б. В. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С."’
ЕАД срещу Р. Д. Я. , ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН ********** за признаване
за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество следните суми: Р. Д. Я. сумата от 129 лева, представляваща
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 год. до 31.10.2017 год., ведно със
законната лихва считано от 31.07.2020 год. до окончателното плащане, сумата
от 32,82 лева, представляваща лихва за забава върху претенцията за топлинна
енергия за периода от 16.07.2017 год. до 23.07.2020 год. и сумата от 1,37 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2017 год. до 23.07.2020 год. и М. Д. Д. сумата от 129 лева,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от 01.05.2016 год. до 31.10.2017 год., ведно
със законната лихва считано от 31.07.2020 год. до окончателното плащане,
сумата от 32,82 лева, представляваща лихва за забава върху претенцията за
топлинна енергия за периода от 16.07.2017 год. до 23.07.2020 год. и сумата от
1,37 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017 год. до 23.07.2020 год.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*******, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
3
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане, при режим на разделност до размера на
1/2 идеална част от сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия/ТЕ/, като купувачът/ите не е престирал насрещно, не е
заплатил дължимата цена. За дължимите суми за неплатена стойност на
доставената топлинна енергия и лихва за забава в плащането й в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е
влязла в сила по отношение на ответниците, поради подадено възражение от
тях. При тези данни за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответниците Р. Д. Я. и М. Д. Д., в който са оспорили качеството си
на потребители на топлинна енергия за процесния период, с твърдения, че са
придобили правото на собственост върху имота по силата на решение по гр.д.
№12835/2010 год. по описа на СГС-1-4 и направения въвод във владение
съгласно Протокол за въвод във владение от 01.11.2017 год. по изпълнително
дело №20177910400870 по описа на ЧСИ Т.В.. Твърдят, че партида на тяхно
име е била открита на 08.12.2017 год., като всички стари задължения са били
платени. За процесният период от 01.05.2016 год. до 31.10.2017 год. партидата
се е водела на М. Б. В., която към онзи момент се е легитимирала като
собственик на имота. Правят възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите.
Третото лице помагач М. Б. В. не е взела становище по исковете.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира за основателно твърдението за липса
валидна облигационна връзка между страните за процесния период. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че Р. Д. Я. и
М. Д. Д. са завели срещу М. Б. В. иск по чл.108 ЗС, по който е било
образувано гр.д. № 12835/2010 г. на СГС-1-4 ГО във връзка с истинността на
саморъчно завещание от 02.07.2007 г. подписано от П.Д.К. и оспорено от Р.
Д. Я. и М. Д. Д.. С решение от 22.07.2014 г. съдът е признал спрямо
ответницата, че Р. Д. Я. и М. Д. Д. са собственици на процесния недвижим
имот и ответницата М. Б. В. била осъдена да им върне владението на имота.
4
Решението е било потвърдено от САС-10 състав с решение по гр.д. №
2048/2015 г. и определение на ВКС № 435 от 14.07.2017 г. по гр.д. №
3032/2016 г., като решението е влязло в сила на 14.07.2017 г. След влизането в
сила на гр.д. № 12835/2010 год, СГС, 1-4 ГО издал изпълнителен лист от
04.08.2017 год. относно процесния имот, като е било образувано
изпълнително дело. По делото е представен Протокол за въвод във
владение от 01.11.2017 год. между Р. Д. Я., М. Д. Д. и М. Б. В., неоспорен от
ответника, от който се установява, че на 01.11.2017 год. е извършено
доброволно предаване на владението и въвод във владение, съгласно
изпълнителен лист от 04.08.2017 год. След извършения въвод, на 08.12.2017
год., ответникът Р. Д. Я. е депозирала пред „Т.С.“ ЕАД заявление-декларация
за откриване на партида за топлоснабдения имот. Предвид описаните писмени
доказателства, настоящата инстанция приема, че за процесния периорд от
01.05.2016 год. до 31.10.2017 год. е имало спор за собственост, поради което
не може да се приеме, че Р. Д. Я. и М. Д. Д. се явяват потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно
който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. не е налице
облигационно отношение между страните по спора. Купувач (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона,
без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. В
настоящия казус, до влизане в сила на решението на СРС, съответно
5
издаването на ИЛ и образуването на изпълнително дело и издаване на
Протокол за въвод във владение, двете ответниците не са имали качеството
на собственици и вещни ползватели на процесния имот.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1 изр. 1 ГПК първоинстанцинното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемите направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 300 лв., на
основание чл. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за
прекомерност. Видно е от данните по делото, че двамата ответници по
жалбата са сключили един договор за правна защита и съдействие с адвокат
Е. П., в който е визирано адвокатско възнаграждение по 200 лв. за всеки или
общо 400 лв. Посоченият адвокат обаче не е защитавал самостоятелни права
на всеки един от ответниците в настоящето производство, чиято защита е
напълно идентична и се свежда до подаване отговор на въззивната жалба и
явяване в съдебно заседание, в което пълномощникът заявява, че оспорва
въззивната жалба и няма да сочи други доказателства. В подадения отговор на
въззивната жалба не е направено разграничение за неоснователността на
подадената жалба срещу всеки един от ответниците. При това положение
следва да се приеме, че пълномощникът не е осъществил самостоятелни и
отделни процесуални действия, поради което и при процесуално
представителство на различни лица, при сходни интереси /в т.ч. защита срещу
сходни правопораждащи факти/, не се дължи поотделно възнаграждение за
всеки един от представляваните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.04.2022 г. по гр.дело № 59542/20г. на
СРС, II ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от Изпълнителния
6
директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Р. П. да заплати на Р. Д. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“******* ******* и М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“******* чрез пълномощника по делото адвокат Е. П. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, кантора 446 направените разноски
за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
общо на 300 лв.
Решението постановено при участието на трето лице помагач М. Б. В..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7