Решение по дело №1269/2019 на Районен съд - Видин

                                             Р Е Ш Е Н И Е  № 289

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 22.06.2020г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1269 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***против Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***.

          Твърди се, че по силата на трудов договор № 20 / 02.05.2017г. ответната страна работи в ищцовото дружество като „шофьор на товарен автомобил – международен транспорт“. През месец юли на 2017г. в Унгария ответникът извършил пътнотранспортно произшествие, за което бил признат за виновен от съответните власти и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 300,00евро. Ответникът не разполагал с тези  пари и се обадил в ищцовото дружество да му ги даде в заем, като да бъдат изпратени, тъй като в противен случай не могъл да напусне Унгария. Договорено било ответната страна като се върне от път страните ще оформят договор за паричен заем и сумата ще бъде върната на дружеството съобразно уговореното. Ищцовото дружество се съгласило и на 06.07.2017г. предоставило по банкова сметка ***,00лева, левова равностойност на 2 300,00евро, като аванс – командировка. След завръщане от чужбина, на 11.10.2017г. ответникът сключил с ищцовото дружество договор за паричен заем, съгласно който се задължил да върне на ищеца сумата от 4 500,00лева в срок до 31.03.2018г. Договорено било след изтичане на срока, ако сумата не е върната, за всеки ден просрочие заемателят дължи наказателна лихва в размер на 0,5% от главницата, но не повече от 5% месечно. Съгласно чл. 5 от договора заемната сума трябвало да бъде върната от ответника на 5 равни месечни вноски всяка от които в размер на 900,00лева, при погасителен план уговорен в договора съответно до :  30.11.2017г., 31.12.2017г., 31.01.2018г., 28.02.2018г. 31.03.2018г. Договорът бил нотариално заверен на 11.10.2017г. при нотариус Лорета Цветкова с район на действие Районен съд Видин. Ответната страна не върнал сумите, предмет на договора, въпреки настъпване на крайния срок на същия. Твърди се, че ищцовото дружество е образувало ч.гр.д. № 907 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответната страна. Била издадена заповед за изпълнение и ищцовото дружество образувало изпълнително дело № 2072/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд Видин. В хода на заповедното производство ответната страна, чрез съпругата си, превела на ищцовото дружество сумата от 100,00лева. Като основание за плащане било посочено вноска по договор за заем. Това представлявало признание на иска. Ответната страна подала възражение против заповедта за изпълнение.

          Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 4 500,00лв. – главница, сумата от 2 700,00лева – представляваща наказателна лихва от 01.04.2018г. до 28.03.2019г., законна лихва за забава за периода от 28.03.2019г. до окончателното изплащане. Иска разноски по заповедното производство и разноски по настоящето производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.  Оспорва основателността на исковете. Не оспорва съществувалото въведено трудово правоотношение. Твърди, че сумата от 2 300,00евро, изтеглена от дебитна карта на дружеството, представлява аванс за командировката, която ответника изпълнявал, както и дължимото на ответника плащане за предишни командировки и заплата за предходния месец. След завръщането му в Република България на ответника не било заплащано трудово възнаграждение в продължение на два месеца. Ответникът решил да напусне работа, като за това следвало да подпише договор за паричен заем за сумата от 4 500,00лева, левова равностойност на 2 300,00евро. Ответникът бил в крайна нужда, поради което се съгласил да подпише процесния договор. Не бил получавал заем от ищцовото дружество на стойност 4 500,00лева. Процесната сума, с която ответникът погасил административното наказание „глоба“, в размер на 4 500,00лева, станало с негови парични средства. Твърди, че реално не била предоставена на ответника процесната сума по договора за заем.

Ответната страна е предявила насрещни искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 215 от КТ. Твърди, че не му е заплащано трудово възнаграждение за периода месец май на 2017г. и от 01.07.2017г. до 10.10.2017г. в общ размер на 2 062,00лева. На ответната страна не било заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 210,00лева, както и обезщетение при командировка в общ размер на 8 737,00лева. По направено искане по реда на чл. 214 от ГПК насрещните претенции са изменени в частта на размерите съответно на 01,00лева за трудово възнаграждение, 01,00лева за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и 1 223,68лева за обезщетение при командировка. Иска разноски по производството.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са две съдебно-счетоводни експертизи и съдебно-графическа експертиза.

По реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността – вярност на съдържание на: РКО № 129/14.07.17г.; РКО № 130/ 24.07.17г.; РКО № 131/ 03.08.17г. и РКО № 132/ 23.08.17г.

По реда на чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността – вярност на съдържание на : Пътен лист от 17.07.2017г. до 25.07.2017 г. с релация – Видин - София - Перник - Комарно - Модра - Русе, и на Пътен лист от 25.07.2017 г. до 02.08.2017 г. с релация - Русе - Шумен - Пьотърков Трибуналски - Швече - Видин.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

          Не се спори между страните относно съществувалото трудово правоотношение с твърдяното съдържание, както и относно настъпилото през месец юли на 2017г. пътнотранспортно произшествие в Унгария с участието на ответника. Не е спорно и наложеното административно наказание „глоба“ на ответника, както и осъждане същият да заплати обезщетение в общ размер на 2 300,00евро. Не се спори относно подписване на процесния договор за паричен заем от 11.10.2017г. между страните. Не е спорно относно и провелото се заповедно производство по гр. дело № 907/2019г. по описа на Районен съд Видин по инициатива на ищцовото дружество. Спорът е относно обстоятелствата дали ответникът е погасил процесното административно наказание „глоба“ със свои парични средства, дължими от ищеца за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение при командировка.

          Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключения по поставените задачи. На 06.07.2017г. от банкова сметка *** сумата от 4 500,00лева с основание „Авансова командировка Д.Т.“. Сумата е постъпила на 06.07.2017г. по картова сметка с титуляр ищцовото дружество. На 07.07.2017г. от същата картова сметка е извършено плащане чрез ПОС в чужбина на сумата от 2 281,25евро с левова равностойност 4 468,97лева. Последната сума е преведена, с картата, на Полицейско управление гр. Мишколц, отдел Транспортна полиция, за катастрофа по вина на Д.Т..

          За исковия период на ответника е начислена нетна работна заплата в общ размер на 1 279,25лева, която е заплатена изцяло. Начислени командировъчни разходи са в общ размер на 5 386,36лева, като на ответника са заплатени 4 162,68лева. Остават неплатени разходи за командировки в общ размер на 1 223,68лева.

      Вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза е дало заключение по поставените задачи. Подписите, положени срещу реквизитите „Получил сумата“ в РКО № 129/14.07.17г.; РКО № 130/ 24.07.17г.; РКО № 131/ 03.08.17г. и РКО № 132/ 23.08.17г., издадени от ищцовото дружество на името на ответника, са идентични със свободните образци от подписи през 2017г., полагани от Д.Т.Т..

Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и са приети от съда.

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

  По първоначалните искове :

       Предявените първоначални искове са допустими. Против Заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.

       По същество искът за установяване на вземането за главница е основателен за сумата в размер на 4 500,00лева. Установи се, че процесната сума е преведена, на 06.07.2017г., от ищцовото дружество на ответната страна за покриване разходи на същата за настъпило пътнотранспортно произшествие. Не се доказаха твърденията, че сумата представлява дължими и / или бъдещи плащания на ответника по трудовото правоотношение от страна на ищеца. Ищцовото дружество е заплатило дължимите трудови възнаграждения на ответника и част от дължимите обезщетения при командировка. Впоследствие страните са подписали процесния договор.

Искът за установяване на вземането за сумата от 2 700,00лева наказателна лихва е частично основателен за сумата в общ размер на 814,50лева. В чл. 4 от процесния договор страните са договорили наказателна лихва в размер на 0,05% от главницата за всеки ден просрочие, но не повече от 5% месечно. В настоящия случай дължимата наказателна лихва следва да бъде в размер на 0,05% от главницата за всеки просрочен ден, така както е договорено.

Относно насрещните искове : искът за заплащане на обезщетение при командировка е основателен за сумата от 1 223,68лева, установена от вещото лице. Останалите искове за заплащане на трудово възнаграждение и обзщетение за неизползван платен годишен отпуск са неоснователни, съгласно заключението на вещото лице.

Относно оспорването истинността на документите, същото не е доказано.

         На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на : 106,29лева за държавна такса, 400,00лева за възнаграждение за адвокат, съразмерно основателността на претенциите.

         В заповедното производство се дължат разноски в размер на 106,29лева за държавна такса и 295,25лева за възнаграждение за адвокат съразмерно основателността на претенциите.

          На ответника по първоначалния иск следва да се присъди сумата от 361,99лева съразмерно отхвърлената част на исковата претенция.

       Направените разноски по насрещните искове следва да се изчислят съобразно първоначално заявените размери на исковете, а именно в общ размер на 11 009,00лева. При това положение на ищеца по насрещния иск се дължат разноски в общ размер на 315,66лева за възнаграждение за адвокат. Не се дължи разноски за възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-графична експертиза, с оглед недоказването оспорването истинността на документите. На ответника по насрещния иск се дължат разноски в размер на 764,41лева за възнаграждение за адвокат, съразмерно първоначалните размери на исковете.  

          Воден от горното Съдът,

                                   

                                                      

 

 

                                                                

 

                                                                      Р Е Ш И :

Признава за установено по отношение на Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***има вземания спрямо Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, за сумите от : 4 500,00лева - главница, 814,50лева-наказателна лихва от 01.04.2018г. до 28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като искът относно наказателна лихва до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен.

Осъжда Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***сумата в общ размер от 1 270,70лева  разноски направени в настоящето производство, както и да заплати сумата в общ размер на 401,54лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалите части отхвърля като неоснователни.

Осъжда „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 223,68лева обезщетение по чл. 215 от КТ, ведно със законната лихва считана от 23.07.2019г. до окончателното издължаване.

Отхвърля предявения от Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, против „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***иск за заплащане на сумата от 01,00лева за трудово възнаграждение, за периода месец май на 2017г. и от 01.07.2017г. до 10.10.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, като неоснователен.

Отхвърля предявения от Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, против „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***иск за заплащане на сумата от 01,00лева за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, като неоснователен.

Осъжда „ВЕСТ МАРТ” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Ц.И.А. ** * ***да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в общ размер на 677,65лева за разноски за възнаграждение за адвокат, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Признава, че оспорването истинността на документи : РКО № 129/14.07.17г.; РКО № 130/ 24.07.17г.; РКО № 131/ 03.08.17г. и РКО № 132/ 23.08.17г., Пътен лист от 17.07.2017г. до 25.07.2017 г. с релация – Видин - София - Перник - Комарно - Модра - Русе, и на Пътен лист от 25.07.2017 г. до 02.08.2017 г. с релация - Русе - Шумен - Пьотърков Трибуналски - Швече – Видин, не е доказано.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        

 

                                                                                                        Районен съдия : / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: