РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Плевен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430105970 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Р. Ц. и Р. В. Ц., в която
се твърди, че е издаден ИЛ по ч. гр.д.№7886/2010г. по описа на ПлРС за
сумата 4684 главница и законна лихва от 19.11.2010г. и образувано изп.
производство 16/2011г. на ЧСИ ***, рег.№755 , продължено под
№1269/2012г. от ЧСИ ***, рег.№851.Позовава се на настъпил факт изтекла
погасителна давност и недължимост на задължението. Излага се становище,
че между 17.04.2013 и 17.04.205г. и между 29.10.2014г. и 21.07.2016г. не са
извършвани действия , прекъсващи давността ,съгласно ТР№2 на
ВКС.посочва се , че от последното действие, имащо значение за прекъсване
на давността са изтекли повече от две години, изпълнителния процес се е
прекратил exlege и , затова и всички извършени действия след перемцията не
могат да породят правно действие.Моли се съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат сумата:4 684,00 лева, законна
лихва от 19.11.2010 г. до изплащане на вземането, както и разноски за платена
държавна такса в размер на 93,68 лева,за които суми са издадени Заповед
№5583 от 22.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
1
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.11.2010г., издадени по
ч.гр.дело№7886/2010г. на Районен съд Плевен, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение на вземанията, които са предмет на
изпълнително дело 20128510401269/2012г. на ЧСИ ***, рет.№851, с район на
действие - СГС
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор,
в който оспорва предявения иск.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна :
Безспорно по делото, че със Заповед №5583 от 22.11.2010г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 22.11.2010г., издадени по ч.гр.дело№ 7886/2010г. на
Районен съд Плевен, е разпоредено: Длъжникът Н.Р. ***, ЕГН **********, от
***, съдлъжникът ***, ЕГН **********, от ***, съдлъжникът Р. В. Ц., ЕГН
**********, от ***, и съдлъжникът ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Н.Р. ***, да заплатят солидарно на кредитора
“УСТОИ” АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 4 684,00 лева, законна лихва от
19.11.2010 г. до изплащане на вземането, както и разноски за платена
държавна такса в размер на 93,68 лева. Вземането произтича от следните
обстоятелства: запис на заповед от 15.12.2009 г. за сума в размер на 7 595,00
лева, предявен за плащане на 15.12.2009 г.
По молба на кредитора въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№
16/2011г. на ЧСИ Пл.***,рег.№755 с район на действие ОС-Плевен.С молба
от 18.05.2012г. е поискано от взискателя изпълнителните действия да бъдат
продължение от ЧСИ М.***, рег.№851 ,с район на действие СГС и е
образувано изп.д.№1269/2012г.
Спорен по делото е въпросът за изтекла погасителна давност и
възможността на кредитора да изгуби правото си на принудително
изпълнение на притезанието си.
По отношение на второто основание за изтекла давност, съдът
приема следното: На първо място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по
2
отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание
заповед за изпълнение. Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда
искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. При заповедното производство не се провежда съдебно дирене.
Въпреки това обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй
като влизат в сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС-
вж. Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на
Върховен касационен съд/.
Ищците твърдят, че не дължат на ответника процесните суми поради
изтекла погасителна давност. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като
основание за изключване на вземането- погасяване на същото по давност.
Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за
всички правоотношения.В случая вземането на ищците е установено с влязла
в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е
петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след
връчване на заповедта на длъжника от съдия- изпълнител.Въз основа на
същата през 2011г. с молба от 12.01.2011г. от кредитора е образувано
изп.производство и е поискано налагане на запор. Съгласно Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК, т.10,
Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за
изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен
процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване
на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов
изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително
3
действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото
Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват
давността - "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др."
Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с
образуването на изп. дело, взискателят е посочил способ за изпълнение-, от
когато тече нова петгодишна давност, по отношение и на двамата
длъжници.С нови молби, депозирани от кредитора от 17.04/2013г., от
29.10.2014г. под №40200, от 21.07.2016г. под №34585 и т.н., е прекъсвана
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност.Предприемани са и
и действия 2016г.,2018г. от страна съдия- изпълнителя, между които не е
изтекла двугодишната давност, има и молба от 2019г. за разсрочване на
задължението и т.н.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, повелява, че давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам за себе
си, тъй като той е законодателно предназначен да способства за реализацията
на неудовлетворени по доброволен начин притезания. Същият съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи.
4
Доказателство за успешното поддържане на висящността на
изпълнителното производство са множеството изпълнителни действия,
съответно - подадени надлежно искания за извършването на такива, които са
били подчинени на общата идея да се насочи изпълнението спрямо
секвестируемите имуществени права на длъжниците, чрез избора на
оптималния изпълнителен способ, посредством който да бъдат събрани
съдебно установените парични суми в полза на кредитора. В тази насока е и
възприетото становище в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2 / 2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, че
„при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“ Ефектът на
прекъсване течението на давностния срок настъпва „независимо от това дали
прилагането на избрания изпълнителен способ е поискано от взискателя, или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя“.При всички случаи действието , което прекъсва давността, е
действието на носителя на материалното право, а не действието на
компетентния орган, движещ производството и извършващ действия на
принудително изпълнение.
При това положение съдът приема, че към датата на ИМ, не е изтекла
петгодишната давност и искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на процеса, не се дължат разноски в полза на
ищците.От друга страна не са представени доказателства от ответника за
направени разноски, поради и което съдът не присъжда такива.Не е
представено и пълномощно от страна представителя на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Ц., ЕГН********** и Р. В. Ц.,ЕГН
********** против „Устои“АД, със седалище и адрес на управление ***,
ИСК с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че
не дължат на Устои“АД, със седалище и адрес на управление ***,
5
сумата:4 684,00 лева, законна лихва от 19.11.2010 г. до изплащане на
вземането, както и разноски за платена държавна такса в размер на 93,68
лева,за които суми са издадени Заповед №5583 от 22.11.2010г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 22.11.2010г., издадени по ч.гр.дело№7886/2010г. на
Районен съд Плевен, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение на вземанията, които са предмет на изпълнително дело
20128510401269/2012г. на ЧСИ ***, рет.№851, с район на действие - СГС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6