Р Е Ш
Е Н И Е № 1036
гр.Пловдив,
22.08. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на двадесет и втори
август през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина
Стефанова
Борис
Илиев
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
гр.д.№ 1583/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.432 ал ал.1 т.3 във вр. с чл. 230 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от А.Л.М.,
ЕГН – **********,***, в качеството на първоначален взискател, против
Постановление № 317/30.05.2019г., постановено от ЧСИ М. К., рег.№ 823,по
изп.д.№ 20188230400600 с което е прекратено изпълнителното производство. Моли да бъде отменено и да се постанови
връщане на делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за продължаване
на процесуалните действия.
Въззиваемата страна К.Ц.Б.,
ЕГН – **********,***, в качеството на присъединен
взискател, депозира в указания срок възражение по чл.436 от ГПК, че жалбата е
изцяло неоснователна. Поддържа, че изпълнителното производство е правилно
прекратено на осн.чл.230 ал.2 от ГПК, което е в правомощията на съдебния
изпълнител, пред когото се развива.
От страна на ЧСИ М. К., рег.№ 823,
по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално
допустима и е подадена в законоустановения едноседмичен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено:
С жалбата си А.Л.М.
посочва, че ЧСИ няма правомощия да прекратява изпълнително производство на осн.
чл.230 ал.2 от ГПК, тъй като такива правомощия са делегирани само в
компетеността на съда. Изрично в чл.433 от ГПК били посочени основанията, на
които може да бъде прекратено изпълнителното производство от съдебен
изпълнител. Счита, че постановлението е нищожно. Отделно от това изтъква, че и от
фактическа страна същото било неправилно, тъй като в атакувания акт не били
изброени всички относими документи към прекратяването. Счита, че следва да се
вземе предвид и постановеното по жалбата на К.Ц.Б. Решение №1007/12.02.2019г.
на СГС по гр.д.№ 10973/2018г. Също така, жалбоподателят М. намира за необяснимо
защо с Постановление № 271/25.04.2019г. ЧСИ
М. К. е отказала на прекрати изпълнителното производство, а е възможно
един месец по-късно с последващо Постановление № 317/30.05.2019г.
ПдОС, в настоящия
съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Съгл.432 ал.1 т.3 от ГПК –
Изпълнителното производство се спира в случаите по чл.229 ал.1 т.2 /при смърт
на някоя от страните/ и т.3, с изключение на проданта на недвижим имот, за
която е било вече направено обявление. Нормата на чл.230 ал.2 от ГПК предвижда,
че при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да
посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване
на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда
на чл.48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява. Същите
норми са приложими и за изпълнителното производство в аналогична хипотеза - при
смърт на длъжника взискателят е длъжен да посочи в гореуказания срок кои са
наследниците на починалото лице и адресите им, с оглед конституирането им по
делото. В конкретния случай, двамата взискатели М. и Б. по делото са били
уведомени срещу техни подписи лично на 04.07.2018г. /том II, на л.70/ за заличаване
на единствената страна – длъжник поради депозиран валиден отказ от наследство
на първоначалния длъжник Г. Д. Д. В
изтеклия щестмесечен срок нито един от взискателите не е изпълнил условията на
чл.230 ал.2 от ГПК. С Постановление № 271/25.04.2019г. ЧСИ М. К. е отказала на прекрати изпълнителното производство,
което както се обяснява в мотивите по чл.436 от ГПК, е сторено неправилно. След
нов преглед на материалите по преписката е констатирано, че са налице
предпоставките по чл.230 ал.2 от ГПК за прекратяване на производството, поради
което и е издадено последващото постановление на 30.05.2019г. В тази насока, въззивната инстанция намира, че следва
да се отбележи, че това действие по издаване на следващ акт за прекратяване на
производството не е недопустимо, нито нищожно, тъй като с първото постановление
е отказано да се прекрати производството, но актът не се ползва със сила на
присъдено нещо. Относно цитираното Решение №1007/12.02.2019г. на СГС по гр.д.№
10973/2018г. същото е неотносимо към разглежданите правни въпроси. Досежно
разпоредбите на чл.433 от ГПК – същите въвеждат други самостоятелни основания
за прекратяване и приключване на изпълнението.
За пълнота на
изложението се посочва, че не само към
30.05.2019г., но и към датата на изпращане на изпълнителното делото в съда на
03.07.2019г. от взискателя М. не е
заявено искане за конституиране на наследник на починалия длъжник. Относно
другия взискател Б., както се описа по-горе, същият не оспорва прекратяването на делото.
Ето защо, обжалваното Постановление от
30.05.2019г. се явява законосъобразно, а жалбата на А.Л.М. подлежи на отхвърляне
като неоснователна.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отхвърля подадената жалба от А.Л.М., ЕГН – **********,***, против Постановление № 317/30.05.2019г.,
на ЧСИ М. К., рег.№ 823, постановено по изп.д.№ 20188230400600, с което е
прекратено изпълнителното производство, като
неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :