№ 8480
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20231110101523 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с ответниците В. И. Б. и Н. Л. Б. са били в
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот-апартамент №15, находящ се в гр. София, ////. Твърди, че е
изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че
ответниците му дължат солидарно сумата от 95,64 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.07.2018 год. за
посочения по-горе недвижим имот и сумата от 24,44 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2019 год. – 21.04.2022 год., ведно със законната лихва,
считано от 13.05.2022 год. /датата на депозиране на заповедта за изпълнение в съда/ до
окончателното изплащане на сумите. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответниците-Н. Л. Б. и В. И. Б., са депозирали в срок отговор на исковата
молба, в който излагат, че не оспорват, че в процесния период са били собственици на
топлоснабдения имот респ., че са били потребители на топлинна енергия. Правят
възражение заизтекла погасителна давност на претенциите.
Третото лице помагач-ФДР „Бруната България“ ООД твърди, не взема
1
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че
е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. В случая ответниците не оспорват качеството си на
потребителина топлинна енергия за процесния имот и период, поради което съдът
приема този факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва
от „Бруната България“ ООД.
Ответниците не оспорват количеството потребена топлинна енергия, както и
нейната стойност, поради което съдът приема, че по делото е установено потребената
от тях топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период,
а именно общо сумата от 95,64 лева, представляващи стойността на потребената и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 год. до 31.04.2018 год..
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период също е основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая е начислявана
3
лихва след издаване на обща фактура №**********/31.07.2019 год. от дата 31.07.2019
год.. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване на дължимото,
в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви
претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума общо
в размер на размер на 24,44 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
13.05.2022 год., от което следва, че вземането на „Т.С.” ЕАД ще се погаси за периода
предхождащ месец 05.2019год., а претенцията на ищеца касае периода от месец
05.2018 год. до месец 07.2018 год., т.е. вземането е изцяло погасено по давност за
процесния период, поради което възражението на ответниците за този период и за
процесната сума в размер от 95,64 лева е основателно, а искът на ищеца следва да се
отхвърли.
Възражението е основателно и относно претенцията за лихви.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че ищцовата
претенция за главница е погасена по давност, то същото се отнася и за акцесорните
вземания, касаещи договорната лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни, поради изтичане на погасителната давност за
процесните вземания.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответниците за присъждане на
разноски съдът намира, че на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника Н. Л. Б. сумата от 400 лева, предтавляваща сторените в
настоящото производство разноски и на В. И. Б. сумата от 400 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
На основание чл. 38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б.
Н. сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Владислав Владимиров Недялков сумата от 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, /// искове против В. И. Б., ЕГН ********** и Н. Л. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: //////1, чрез адв. Н. за признаване за установено, че В. И. Б. и Н. Л. Б. му
дължат солидарно сумата от 95,64 лв.– главница, представляваща стойността на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.07.2018 год. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ////5 и сумата от 24,44 лв. – лихва за забава от
15.09.2019 год. до 21.04.2022 год., като неоснователни, поради погасяване на
вземаниятапо давност.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ///// да заплати на В. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ///// да заплати на Н. Л. Б., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ///// да заплати на адвокат Р. Б. Н., на основание
чл.38 от ЗА, сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ///// да заплати на адвокат Владислав
Владимиров Недялков, на основание чл.38 от ЗА, сумата от 200 лева /двеста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ФДР „Бруната
България“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5