№ 24598
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20221110157173 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано по заявление с вх. № 3682/30.09.2022 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В против Л. С. И., ЕГН **********, настоящ адрес в гр.
София, ж. к. „Връбница-1“ бл. 527, вх. Е, ет. 8, ап. 152 за сумата в размер на 350 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/06.01.2017 г., сумата в размер на 62,74 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 26.02.2017 г. до 26.10.2017 г., сумата в размер на 325,89 лева,
представляваща цена на предоставен на потребителя пакет допълнителни услуги, както и
сумата в размер на 6,59 лева, представляваща лихва за забава от 27.02.2017 г. до 26.10.2017
г. и сумата в размер на 286,33 лева, представляваща законна лихва за периода от 26.10.2017
г. до 29.09.2022 г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 350 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № № **********/06.01.2017 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявлението на 30.09.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 3,68 лева, представляваща лихва за забава от
27.02.2017 г. до 26.10.2017 г. и сумата в размер на 160 лева, представляваща законна лихва
за периода от 26.10.2017 г. до 29.09.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, закупени от
потребителя по Договор за потребителски кредит № **********/06.01.2017 г., по силата на
което Л. И. е поучил пакет от допълнителни услуги, да който се е задължил да плати
възнаграждение в размер 325,89 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане
на погасителните вноски по договора за кредит, е нищожено на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
1
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели
постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически посилната си
позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-
конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между Л. С. И. и „Профи кредит България“ ЕООД е сключен
договор за кредит в размер на 350 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да
върне на дружеството получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата
общо в размер на 412,74 лева, платима на 9 месечни вноски. Чрез клаузата за допълнителен
пакет от услуги е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под
формата на възнаграждение в размер на 325,89 лева, тоест е договорена сума е в размер
доближаващ се до размера на главницата на предоставения кредит. Срещу получаването на
това възнаграждение „Профи кредит България“ ЕООД се е задължило да представи
допълнителен пакет от услуги, а именно приоритетно разглеждане на кредита, преди
клиентите закупили такъв пакет, както и предоставено право на кредитополучателя
едностранно да променя погасителния си план. Предвид изложеното съдът намира, че
липсва еквивалентност в престациите на страните по клаузата за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги. Този резултат е във вреда на Л. С. И. и води до
неоснователно обогатяване на „Профи кредит България“ ЕООД за сметка на длъжника.
Отделно от това, следва да се посочи, че уговорката за заплащане на възнаграждение по
предоставен допълнителен пакет от услуги противоречи и на императивното правило на чл.
10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително,
т. е. дължи се за „възможността за предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. При всички
положения възнаграждение в такъв размер, който надвишава размера на заетата сума
противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/,
което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна.
Тези съображения налагат извод, че клаузата за предоставяне на допълнителен пакет
от услуги срещу възнаграждение от страна на потребителя противоречи на добрите нрави и
следователно е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което същата не е
породила предвидените правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза
на заявителя.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за обезщетение за
забава върху възнаграждението за предоставен допълнителен пакет от услуги, предвид
акцесорния характер на вземането.
2
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 205 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 180 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „Профи кредит България“ ЕООД възлиза на сумата
в размер на 50 лева или общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер на 75 лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в
тежест на длъжника следва да бъде възложена сумата в размер на 41,64 лева,
представляваща сторени от заявителя съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
искане на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Л. С. И., ЕГН
**********, настоящ адрес в гр. София, ж. к. „Връбница-1“ бл. 527, вх. Е, ет. 8, ап. 152 за
сумата в размер на 350 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/06.01.2017 г., сумата в размер на 62,74 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.02.2017 г. до 26.10.2017 г., сумата в
размер на 3,68 лева, представляваща лихва за забава от 27.02.2017 г. до 26.10.2017 г. и
сумата в размер на 160 лева, представляваща законна лихва за периода от 26.10.2017 г. до
29.09.2022 г., както и за сумата общо в размер на 41,64 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на
искането и юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 3682/30.09.2022 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Л.
С. И., ЕГН **********, настоящ адрес в гр. София, ж. к. „Връбница-1“ бл. 527, вх. Е, ет. 8,
ап. 152 в частта относно сумата в размер на 325,89 лева, представляваща цена на
предоставен на потребителя пакет допълнителни услуги, както и сумата в размер на 2,91
лева, представляваща лихва за забава от 27.02.2017 г. до 26.10.2017 г. и сумата в размер на
126,33 лева, представляваща законна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 29.09.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3