Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1493 02.07.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осми юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Станка Атанасова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6562/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против против С.Т.С, ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 267.83 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.04.2016г. до 25.07.2017г., с отчетен период по фактури от 03.03.2016г. до 28.06.2017г., сумата от 38.61 лева мораторна лихва за периода от 26.05.2016г. до 08.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури и справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.
Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез особения й представител, с който искът
се оспорва. Оспорва се твърдението, че ответницата е съсобственик на имота и че
има качеството на потребител на ВиК услуги. Не възразява против отчетеното количество
вода, стойността й и наличието на водомер в обекта. В съдебно заседание се моли за постановяване на справедливо решение.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 1951/20.05.2019г. на БРС по
ч.гр.дело № 3733/2019г., връчена по чл.47 ГПК, поради което е заведено
настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява основателен.
Установява се по делото, че ответницата е абонат на ВиК по отношение на
процесния имот – апартамент, находящ се в гр.Б., който получава водоподаване от
ищеца. Доказателство за наличие на облигационни правоотношения между страните
са представените нотариален акт за собственост на имота и удостоверение за
наследници. От нотариалния акт, издаден през 1980г. е видно, че собственици на
имота са били Т.П.Т. и К.С.Т.. Тези лица са родители на ответницата С.Т.С. и на
нейния брат С.Т.Т. От удостоверенията за наследници се установява, че Т.П.Т. е
починал през 2014г., а К.С.Т. е починала през 2017г. и съответно са наследени
от дъщеря си С.Т.С. и сина си С.Т.Т. при равни квоти. Ето защо на основание
приложените по делото писмени доказателства, за съда се налага извод, че
съществува облигационна връзка между ВиК и С.Т.С. по повод доставяне, отвеждане
и пречистване на вода за процесния период, като ответницата е собственик на
½ ид.ч. от имота и като такава е абонат на ищцовото дружество.
Не е спорно по делото, че за разглеждания период в имота е имало потребление на вода в обемите, твърдяни от ищеца. Не са оспорени и стойностите на това потребление, които са отразени в издадените фактури. Впрочем фактурите са издадени на името на брата на ответницата, но това е без значение, тъй като тя е собственик на ½ ид.ч. от жилището и съответно дължи половината от сумите по фактурите. Ето защо съдът намира за изцяло доказано, че за процесния период ответницата дължи на ищеца сумата от 267.83 лева за доставена, отведена и пречистена вода (това е половината от общо дължимата сума, като останалата половина се дължи от брата на С.).
Сумите не са платени на падежите, записани във фактурите, поради което ответницата е изпаднала в забава по отношение на плащанията и съответно дължи и лихва за забавата. В случая размерът на лихвата за забава, дължима от ответницата като собственик на ½ от имота е 38.61 лева (половината от 77.23 лева) за периода от 26.05.2016г. до 08.05.2019г., този размер не е оспорен от нея, поради което БРС го намира за правилен. Ето защо следва извод, че ответницата дължи на ищеца и посочената мораторна лихва.
В заключение, следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 267.83 лева, представляваща главница за периода от 25.04.2016г. до 25.07.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 38.61 лева мораторна лихва за периода от 26.05.2016г. до 08.05.2019г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в размер на 425 лева за исковото производство и 75 лева разноски в
заповедното дело.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния
директор Г.Й.Т. сумата от 267.83 лева /двеста шестдесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 25.04.2016г. до 25.07.2017г., с отчетен период по фактури от 03.03.2016г. до 28.06.2017г., сумата от 38.61 лева /тридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ мораторна
лихва за периода от 26.05.2016г. до 08.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 267.83 лева, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е част от
вземането, присъдено със заповед за изпълнение № 1951/20.05.2019г. на БРС по ч.гр.дело
№ 3733/2019г.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния
директор Г.Й.Т. сумата от 425 лева /четиристотин двадесет
и пет лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ съдебно
– деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.