Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 13.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в
открито заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Д. Борисова като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д.
№ 403 по описа за 2017 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №529 от 22.03.2017
г. по гр.д. №7757/2016 г. Плевенски Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д.П.П. с ЕГН **********, Г.П.П. с ЕГН ********** и К.Н.П. с ЕГН **********, че ищцата В.Д.П. с
ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: ПИ № *** с площ 710 кв.м., заедно с построените
в него жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда и външна тоалетна, който
заедно с ПИ *** е урегулиран в УПИ -*** в кв 19 по плана на с. *** при граници и съседи на поземления имот : УПИ ***
на наследници на А.К., улица, ПИ № ***,
УПИ № *** на Д.К.и на наследници на И.И..
ОСЪДИЛ Д.П.П. с ЕГН ********** и Г.П.П.
с ЕГН ********** да предадат на В.Д.П. с ЕГН ********** владението върху
184 кв.м., намиращи се в югоизточната част на ПИ ***, заключени между южната ограда на ПИ ***,
източната ограда с входа към улицата, която е западно от барата, масивната
каменна ограда, северно от ПИ *** и продължението на източната стена на
стопанската постройка /плевня/ в южна посока, отразено на скицата –
приложение № 5 към заключението на ВЛ със зелено.
ОСЪДИЛ Д.П.П. с ЕГН ********** и Г.П.П. с ЕГН ********** да заплатят на В.Д.П. с ЕГН ********** направените деловодни разноски в
размер на 733,35 лв.
ОТМЕНИЛ на осн. чл. 535, ал.1 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена
проверка № ***, том ***,рег. № ***, дело № *** от 2014 год на нотариус Й.Г., в частта, в която Д.
П. е призната за собственик на надвижим
имот – ПИ *** в кв. *** по плана на с. *** с площ 710 кв.м. заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки при граници и съседи на поземления имот : УПИ ***
на наследници на А.К., улица, ПИ № ***,
УПИ № *** на Д.К.и на наследници на И.И..
Недоволна от решението е
останала Д.П.П. и е
подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което предявения иск да бъде изцяло отхвърлен. Въззивницата
намира, че Плевенски Районен съд не е обсъдил представения от В.Д.П. нот.
акт №***/2009 г., с който тя е била призната за собственик само на част от ПИ №***,
съответна на имота, придобит от Г. Д. и Д. Г., съгласно договора от 24.05.1950
г., но не и на другата част от ПИ №***, съответна на наследеното от Г. Д. по
силата на публично нот. завещание №*** от 25.03.1942 г. Според Д.П.П., в
обжалваното решение не са съобразени ангажираните от нея свидетелски показания.
Препис от въззивната жалба е
връчен на В.Д.П. на 09.05.2017 г. На
19.05.2017 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и се претендират направените разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцата В.Д.П. твърди, че е
собственик по наследство и давностно владение на ПИ №*** по кадастралния план
на с. *** с площ 710 кв.м., който ПИ
заедно с ПИ №*** е бил урегулиран с плана от 2009 г. в УПИ ***, ***.
Твърди още, че 485 кв.м. от ПИ №*** са били наследени
от дядо и Г. Д. по силата на публично нот. завещание №*** от 25.03.1942 г., а
останалите 225 кв.м. от ПИ №***
заедно с построената върху тях двует. жил. сграда са били купени от дядо и Г. Д.
и баща и Д. Г. с писмен договор от 24.05.1950 г.
Видно от публично нот. завещание
№*** от 25.03.1942 г., Г.Д.К.е завещал на внука си Г. Д.Г. 1/6 от дворно място в с. *** от около 800 кв.м. и
постройките в него, както и 1/12 от всичките си имоти. Друга 1/6 от всичките си
имоти Г.Д.К.е завещал на сина си П. Г. Д.
По 1/24 са определени в завещанието за дъщерята на завещателя Ц.Г.Д.и за внучката му Р.Ц.Д..
Видно от Акт №43/1943 г., Г.Д.К.е починал на 22.10.1943 г. По делото
няма данни оставеното от него наследство да е поделено.
Според заключението, изготвено от
ВЛ М. Ч., в разписния лист към идейно-застроителния и общ регулационен план на
с. *** от 1964 г. имот №*** е записан на Г.
Д. Г., а имот №216 – на П.Г.Д..
Като основание за това записване в разписния лист е посочено и за двата имота
публично нот. завещание №113 от 25.03.1942 г. Ето защо, според въззивната
инстанция, тези два имота формират наследството, оставено от Г.Д.К.. В
заключението е отбелязано, че по протежение на цялата граница между имот №216 и
имот №217 по плана е показана масивна каменна ограда.
Видно от договор от 27.12.1974
г., посочените в публично нот. завещание №113 от 25.03.1942 г. П.Г.Д., Г. Димитров Георгиев /Гергов/, Ц.Г.Д.и
Р.Ц.Д. са продали на Д.П.П. двор с къща и селскостопански постройки в кв.
19 на с. *** при съседи: улица, Г. Цанов, А.К.
и Наджи Ибришимова. Въззивната инстанция намира, че предвид горепосочената
съсобственост между продавачите по договора от 27.12.1974 г., възникнала по
силата на наследяването на Г.Д.К., и посочването на съседите, най-вече на А.К., предмет на договора от 27.12.1974
г. са били имот №*** и имот №***. Ако продавачите са имали предвид само имот №***
/записан на П.Г.Д./, то като негов съсед на север би следвало да бъде посочен Г.
Д. /записан като собственик на имот №***/.
Договорът от 27.12.1974 г.,
предвид формата си, следва да се третира като предварителен договор за
покупко-продажба и основание за установяване на владение от страна на Д.П.П.
върху имот №*** и имот №***.
Видно от писмен договор от
24.05.1950 г., Г. Д. и Д. Г.са купили
къща и двор от около 200 кв.м. в с. ***, който двор е съседен на друг техен
имот. Няма данни двамата купувачи да са ликвидирали съсобствеността помежду си.
Според заключението, изготвено от
ВЛ М. Ч., в разписния лист към идейно-застроителния и общ регулационен план на
с. *** от 1964 г. имот №219 с площ от 225 кв.м. е записан на Г. Д.
Според въззивната инстанция, този
имот именно е бил закупен с писмения договор от 24.05.1950 г.
ВЛ М. Червенков е установил, че
по кадастралния план от 2004 г. имот №*** и имот №*** са обединени в ПИ №*** с
формата на буквата „Г“, а имот №*** е станал ПИ №***. Не е ясно какво е
наложило това обединяване. И в този план е показана масивната ограда между ПИ №***
и ПИ №***. В разписния лист към плана като собственици на ПИ №*** са зачеркнати
Д.Г.и Д.П.П. и като такъв е останала
само В.Д.П.. В разписния лист към плана като
собственици на ПИ №*** са зачеркнати Г.П.
И. и Д.П.П. и като такъв е останал само К.Н.П.. Няма обяснение за
зачеркванията.
Ако се съди по данните от скица
№1202/29.09.2016 г., след одобряването на кадастралния план от 2004 г., през
2009 г. е утвърден план за регулация, с които ПИ №*** и ПИ №*** са обединени
в УПИ ***, ***. Няма данни какво е
наложило и това обединяване на имотите. ВЛ М. Червенков не е коментирал в
заключението си регулацията от 2009 г.
През 2009 г. МАРИЙКА П.Д. –
съпруга на Д.Г./син на Г. Д./, починал на 14.02.2008 г. и децата на Д.Г.– В.Д.П. и Г. Д. К са поискали от нотариус Д.И.да бъдат признати
на основание наследство и давностно владение за собственици на “ПИ №*** с площ от 225 кв.м., който с ПИ №*** е урегулиран
в УПИ ***, ***“. Подобна идентификация на имотите не е установена като обективен факт от
ВЛ М. Ч.. В издадения от нотариус Д.И.по обстоятелствена проверка нот. акт
№158, том I, рег. №1095, дело №60 от
08.04.2009 г., е посочена скица №2854/29.12.2008
г. Такава скица не е представена от нотариуса по делото, поради унищожаването
на преписката по обстоятелствената проверка. Ищцата е представила скица №***/29.12.2008 г. за ПИ ***, ***,
в която е посочено, че частта от ПИ №***, включена в ПИ ***, ***, е идентична с
имота по договора от 24.05.1950 г., легитимиращ Г. Д. и Д. Г. Може да се предполага, че нотариус Д.И.е посочила в
акта си грешен номер на скицата. Ищцата не е доказала това. Не е доказала и
съществуването на ПИ №124 така, както е идентифициран в производството по
обстоятелствена проверка пред нотариус Д. И. Не е ясно защо ищцата не е
поискана обстоятелствена проверка и за другата част от ПИ №*** /т.е. за бившия
имот №***/, която именно е спорна по делото и за която се твърди, че е
придобита по силата на публично нот. завещание №*** от 25.03.1942 г.
Поради унищожаването на
преписката на нотариус Д. И., не се пази и протокола, в който са обективирани
показанията на свидетелите Р. М., Р. С. и Ц. Ц. По искане на ищцата в
настоящото исково производство са разпитани не тези лица, а други – свидетелите
В.Ц. и И. И.
В. Ц.
твърди, че имота във формата на буквата „Г“ се владее от В. повече от 50
години. Свидетелката не разграничава владението, осъществявана от дядото на
ищцата, бащата на ищцата и самата ищца. Уточнява, че в този имот има къща с
вход откъм централната улица и „сламник“
на два етажа, до който се стига откъм второстепенната улица. Твърди също, че Д.
владее съседния имот, през „сухия дувар“.
И. И.
твърди, че В. има от баща си, а той – от своя баща следния имот: двор около 1
дка във формата на буквата „Г“, с къща откъм главната улица, с двуетажна
селскостопанска постройка и с излаз за каруца откъм другата улица. Твърди, че
от южната страна на имота на В. се намира имотът на Д. с площ не повече от
половин дка и че помежду им има ограда от камък и мрежа. Заявява, че помни това
фактическо положение от 60 години.
И двамата свидетели не знаят да е
имало спорове между В. и Д. относно
имотите. И за двамата свидетели е била видима оградата като фактическа граница.
В о.с.з. на 23.02.2017 г. са
разпитани свидетелите П. Г. П. и П. П. П., които са дали показания и при
обстоятелствената проверка пред нотариус Й. Г., извършена по молба на Д.П.П. от
24.11.2014 г., въз основа на която е издаден нот. акт №***, том ***, рег. №***,
дело №*** от 10.12.2014 г.
П. Г. П. твърди, че една ограда дели В. и Д., която
ограда е направена още преди той да се роди /т.е. преди 1938 г./ Сочи, че
имотът на В. се водел на нейния дядо /Г.
Д./, а имотът на Д. – на неговия /на свидетеля/ дядо. Имената на този дядо
не са посочени, но според въззивния съд ст.д. за П. Д. В имота на Д. имало „кош“
на два етажа, който известно време се ползвал от дядото на В., но после дядото
на свидетеля си го взел и останал за Д..
П. П. П. твърди,
че имотът на Д. е около 1 дка, че в него има двуетажна къща, навес, тоалетна,
курник, стая за живеене и „кош“
/двуетажна стопанска постройка, в която на първия етаж се гледат животни, а на
втория се съхранява сено/. Уточнява, че до „коша“
има затревена площ, градина с дървена порта към улицата. Твърди, че Д. ползвала
„коша“ и обработвала градината.
Свидетелят заявява, че не познава В..
Двете групи свидетелски показания
са взаимно изключващи се що се касае до това кой – ищцата или ответницата
владее частта от ПИ №124, съвпадаща с бившия имот №217. Със събраните писмени
доказателства обаче кореспондират само показанията на ангажираните от
ответницата свидетели. Те съвпадат с показанията, дадени при обстоятелствената
проверка пред нотариус Й. Г. и обективирани в съответния протокол от 10.12.2014
г. В тази обстоятелствена проверка Д. П. П. се е позовала на публично нот. завещание №113 от 25.03.1942 г., а В.Д.П.
не е направила това при нейната обстоятелствена проверка. Вероятно защото
лицата, ползващи се от завещанието, са се задължили да продадат с
предварителния договор от 27.12.1974 г. на Д. П. П. спорната част от ПИ №*** по
кадастралния план от 2004 г. /имот №*** по плана от 1964 г./, върху която тя оттогава
е установила фактическата си власт.
При така установената фактическа
обстановка Плевенски Районен съд е направил погрешния извод, че според
заключението на ВЛ М. Червенков по кадастралния план от 2004 г. имот №**** и
имот №*** са обединени в ПИ №*** с формата на буквата „Г“, а имот №*** и станал
ПИ №***. Дефакто обединени в ПИ №*** са имот №*** и имот №***, а имот №*** е
станал ПИ №***. Освен това първоинстанционният съд неправилно е приел, че
съществуващата физически ограда между бившите имот №*** и имот №*** е
юридическа граница, определяща собственическите претенции на двете страни.
В заключение – въз основа на събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод, че ревандикацията е
проведена успешно, а именно – че е доказано, че ищцата е собственик на целия ПИ
№124 и че този имот се владее от ответниците без правно основание. Обжалваното
решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо
него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска по чл.108
от ЗС.
При този изход на спора по
същество, В.Д.П. следва да заплати в
полза на Д. П. П. сумата от 100 лв., явяваща се платено адв. възнаграждение за
защита в първата инстанция. За останалите 400 лв. договорено адв.
възнаграждение няма доказателства за плащане.
В.Д.П. следва да заплати в полза на Д.
П. П. и сумата от 25 лв., явяваща се ДТ
за въззивно обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №529 от 22.03.2017 г. по гр.д. №7757/2016
г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от В.Д.П., с ЕГН ********** срещу Д.П.П.,
с ЕГН **********, Г.П.П., с ЕГН **********
и К.Н.П., с ЕГН ********** иск по
чл.108 от ЗС с петитум: да бъде признато по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик
на следния недвижим имот: ПИ № *** с площ 710 кв.м., заедно с построените
в него жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда и външна тоалетна, който
заедно с ПИ №*** е урегулиран в УПИ -***,***, в кв *** по регулационния план от
2009 г. на с. *** и да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищцата владението върху 184 кв.м., намиращи се в югоизточната
част на ПИ №124.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Д.П.,
с ЕГН ********** да заплати в полза на Д.П.П., с ЕГН ********** сумата от 100 лв., явяваща се платено адв. възнаграждение за защита в първата
инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Д.П., с
ЕГН ********** да заплати в полза на Д.П.П., с ЕГН ********** сумата от 25 лв., явяваща се ДТ за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: