Присъда по дело №34/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 34
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200034
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. С., 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
СъдебниМилена И.а Грабчева

заседатели:Станимир Стефанов Петков
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
и прокурора В. П. Ив.
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20222230200034 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. ЗЛ. ЗЛ. роден на 26.09.2002г. в гр. С.,
живущ в гр. Ш., общ.Т., български гражданин, с основно образование,
неженен, живее на съпружески начала, не работи, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в края на месец декември
2019г. в гр. Т., обл. С. като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си се съвкупил с лице ненавършило 14
годишна възраст – С. ЕЛ. П. от гр. Ш., общ.Т. с ЕГН **********, като извършеното не
представлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на осн.чл. 151 ал.1, вр.чл. 63,
ал.1, т.3, вр.чл. 54, ал.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
година, което на осн.чл. 58А ал.1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. На
осн.чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ОСЕМ месеца за изпитателен срок от ТРИ години.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от
днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №34/09.03.2022г. по НОХД №34/2022г., изготвени на
21.03.2022г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й. ЗЛ. ЗЛ.
за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В разпоредително заседание
подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда да разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Пострадалата
С. ЕЛ. П. се явява лично и с майка си в разпоредително заседание. Двете заявяват, че не
желаят непълнолетната С.П. да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и в
качеството на частен обвинител. По въпросите на чл.248, ал.1 от НПК двете се придържат
към казаното от прокурора. В
разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК. Съдът след като изслуша страните счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Съдът счете, че искането за разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК е основателно и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва неговото
самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В съдебно заседание представителят на РП- С.
поддържа обвинението така, както е внесено. Предлага на подс. З. да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се намали с 1/3 и изпълнението
на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да се отложи за
изпитателен срок от ТРИ години. Подсъдимият в съдебно заседание се признава за
виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, което да се намали с 1/3. Алтернативно защитникът му предлага да
му бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от ШЕСТ месеца.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: Към момента на
извършване на деянието подс. З. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи своите постъпки.
Подсъдимият З. и пострадалата, св. П. живеели в циганската махала на
гр. Ш., общ. Т. на съседни улици и се познавали само визуално. Двамата
учели в СУ „Георги Каравелов“- гр. Ш., общ. Т. като св. П. била по- малка. Те
учели в една и съща смяна. Запознали се през учебната 2018г.- 2019г.
Срещали са се всеки ден в училището като в началото били само познати.
Впоследствие се харесали, отношенията им се задълбочили и станали
гаджета. Така продължили около година, като освен разговорите, те
предприели и по- интимни действия като прегръдки и целувки, но до
1
осъществяване на сексуален акт не са стигали. За техните отношения не знаел
никой от близките им. По това време подс. З. бил почти на 17 години, а св. П.
на 13 години, което обстоятелство той знаел много добре и то лично от нея.
Въпреки това връзката им продължила, задълбочила се още повече и в един
момент двамата решили да заживеят заедно. Това било през втората половина
на месец декември 2019г. Желанието било взаимно, но тъй като и двамата
знаели, че родителите им ще бъдат против, те решили да избягат от домовете
си, да правят секс с идеята да извадят на показ връзката си и да покажат
желанието си за съвместен живот като по този начин да принудят близките си
да дадат благословията си. Идеята за това била на подс. З. като св. П. я приела
без възражения. Един ден след края на учебните часове двамата се качили на
автобуса за с. С., общ. Т. с намерението да отидат на гости на лелята на подс.
З., да прекарат нощта заедно и да правят секс и да се приберат на следващия
ден. При пристигането си в дома на лелята те осъзнали, че това е мястото,
където първо ще ги потърсят. Гостували няколко часа в с. С., след което
решили да се преместят в гр. Т., където живеела друга леля на подс. З..
Именно там прекарали нощта. Тогава двамата осъществили полов акт като
били наясно какво правят. Преди това подс. З. е имал сексуални контакти с
други момичета, а св. П., въпреки че до тогава не е имала сексуални контакти,
много добре разбирала какво вършат. След като свършили, забелязали капки
кръв по чаршафа, доказателство за девствеността на св. П. преди акта. На
следващата вечер двамата се прибрали в дома на родителите на подс. З.,
където той представил св. П. за своя жена и изявил пред майка си желанието
им да живеят заедно. По- късно там дошли родителите на св. П.. И пред тях
младите декларирали връзката си и желанието си да живеят заедно.
Родителите на св. П. се противопоставили и дори прибрали дъщеря си в тях.
По- късно същата вечер, след като родителите й заспали св. П. напуснала
дома си и се върнала в дома на подс. З.. На следващата сутрин родителите й
отново отишли да я приберат, но след като им било показано, че резултатът
ще бъде същия и след като им били изнесени подробности около връзката им
и осъществения полов акт те, а и майката на подс. З. дали съгласието си за
съвместно съжителство на младите. Така двамата заживели заедно в дома на
родителите на подс. З. като редовно правели секс. През пролетта на 2020г. св.
П. забременяла и след нормално прекарана 9- месечна бременност в началото
на месец февруари 2021г. родила живо и здраво момиче. Подс. З. не е
припознал официално детето, но го приемал за свое и се грижел за него.
Грижи полагали и родителите на младите.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания, събрани в
хода на досъдебното производство, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели С.П., Е.Д., С.Й. и П.С., тъй
2
като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и обясненията на подс. З., тъй като те кореспондират с показанията
на разпитаните свидетели, както и с приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на неустановена дата в
края на месец декември 2019г. в гр. Т., обл. С. като непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си се
съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст- С. ЕЛ. П. от гр. Ш., общ. Т., ЕГН
********** като извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел много добре, че св. С.П. е малолетна, но на
неустановена дата в края на месец декември 2019г. се съвкупил с нея. Действително
съвкуплението е станало със съгласието на малолетната С. ЕЛ. П.. Подс. З. много добре
разбирал, противозаконността на действията си предвид малолетието на св. П., но не
направил нищо, за да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Св. П.
също осъзнавала действията си, но и тя не предприела нищо за предотвратяването му.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в
ниската правна култура на подсъдимия, в слабите му волеви задръжки и в слабия
родителски контрол.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие съдействието от негова
страна по време на досъдебното производство за разкриване на обективната истина,
искреното му разкаяние и чистото му съдебно минало.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подс. З. обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. В разпоредбата на чл.151, ал.1 от НК е предвидено да се наложи на
извършителя наказание „Лишаване от свобода“ от две до шест години. От събраните по
делото доказателства е видно, че деянието е извършено от подсъдимия З., когато той е бил
непълнолетен, поради което и на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК лишаването от свобода от
две до шест години следва да се замени с лишаване от свобода до три години. Съдът счете,
че следва да определи наказанието на подс. З. при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице
някое от изключително естество. С оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция съдът на основание чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54, ал.1 от НК наложи
на подс. З. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година. Това наказание съдът
3
счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност, както на
деянието, така и на подсъдимия. С това наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали така
определеното наказание с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. Намаленото наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца съдът счита, че подс. З. не следва да
изтърпи ефективно, тъй като са налице условия за прилагане института на условното
осъждане. Видно е, че подсъдимият не е осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление
от общ характер, наложеното му наказание е до ТРИ години „Лишаване от свобода“, а
именно за срок от ОСЕМ месеца и за постигане целите на наказанието и най- вече за
поправянето на подсъдимия съдът счита, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наказание за изпитателен
срок от ТРИ години.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4