РЕШЕНИЕ
№ …
гр.
Плевен , 28.09.2009 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд , първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември , през две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА БЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
При секретаря З.П. ,
и в присъствието на Прокурора …………., като разгледа докладваното от съдията
Данчев в.гр.д.№ 577 по описа
за 2009г. и
за да се произнесе взе предвид:
Въззивно обжалване.
С решение № 989 / 11.05.2009 г. по
гр.д.№ 916/ 2009 г. Плевенски районен съд е осъдил на осн. чл. 128 от КТ във
вр. с чл. 242 от КТ ЕТ „***** В- ****************„ да заплати на И.И.Г.
*** сумата 515,13 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2007 г. до 31.03.2007г., ведно
със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба
-10.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата .Осъдил ЕТ „***** В-
****************„ на осн. чл. 245, ал.2 от КТ да заплати на И.Г. сумата 141,87
лв. представляваща мораторна лихва за периода 25.02.2007 г. до 10.02.2009 г.
Осъдил ответника да заплати на ищцата направените по делото от ищцата разноски
в размер на 500 лв. ,както и да заплати д.т.100 лв. върху уважената част на
предявените искове, а така също и разноски за вещо лице в размер на 45 лв.
В срока по чл. 259 , ал.1 от ГПК срещу
това решение на ПлРС е постъпила въззивна
жалба от ЕТ „***** В-
****************„ – гр.Плевен . В жалбата се сочи ,че ПлРС неправилно не е
приел като писмено доказателство завереното копие от разписка, подписана
саморъчно от ищцата и удостоверяваща изплатено трудово възнаграждение за
процесния период , а така също не е допуснал отговор на ищцата на конкретно
поставени въпроси в тази връзка – т.е. прави се оплакване за допуснати
нарушения на процесуалните правила ,които са довели до непълнота на
доказателствата по делото, а оттам и до неправилност на решението . Поради това
се прави искане за отмяна на обжалваното решение на ПлРС с произтичащите от
това законни последици ,като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски. В жалбата е направено и искане „на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК „ за намаляване размера
на присъдените в полза на И.Г.
разноски,които според жалбоподателката се явяват прекомерно високи с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Това искане съдът възприема като
искане по чл.78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер на разноските в частта на адвокатското
възнаграждение, което е било договорено между И.Г. и адв. А.Д..
Въззиваемата страна е представила
писмено възражение срещу въззивната жалба в което изразява становище ,че тя е
неоснователна , а решението на ПлРС е правилно и законосъобразно. Това
становище се поддържа и в съдебно
заседание пред ПлОС след събиране от съда на допуснатите пред въззивната
инстанция доказателства ,които според ПлОС неправилно са били игнорирани от
ПлРС.
Плевенски окръжен съд, като разгледа
въззивната жалба и извърши преценка на събраните доказателства пред първата
инстанция и тези, събрани пред въззивната инстанция, приема следното от
фактическа и правна страна :
В хода на производството пред ПлРС са били
събрани доказателства,че трудовото възнаграждение на И.Г. за периода 01.01.2006
г. до 01.01.2007 г. е изплатено на ищцата ,поради което е направен отказ от
иска в тази му част и производството е продължило само по отношение на претенцията за трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2007г.до 31.03.2007 г. в размер на 515,13
лв. и за мораторна лихва в размер на
141,87 лв. ,според направеното изменение на иска.
Действително, нито пред ПлРС ,нито пред
ПлОС са представени платежни ведомости
за изплащане на трудовото възнаграждение на И.Г. за процесния период –
01.01.2007 г. – 31.03.2007 г., но заедно
с това са налице други писмени доказателства , които дават основание да се
приеме ,че трудовото възнаграждение на ищцата И.Г. и за този период е изплатено
,макар и със закъснение. Чл. 270, ал. 3 от КТ предвижда като форма на
доказване на плащането на трудовото възнаграждение на работника оформянето на
ведомост в която той се подписва за получения размер на трудовото
възнаграждение или пък на разписка с която също така може да се удостоверява
получаването на трудовото възнаграждение от работника. Тези две форми на установяване изплащането на
трудовото възнаграждение са равностойни от гл. т. на доказателствената им сила.
В конкретния случай пред съда още с писмения отговор на ЕТ „***** В -
****************„ – гр.Плевен на исковата молба е бил представен документ ,който според
въззивната инстанция има характер именно на такава разписка за
изплащане,респ.получаване на трудово
възнаграждение , независимо от това ,че в него фигурират и суми , изплатени на
И.Г. на друго основание. Обстоятелството ,че документът , който е представен по
делото не е формално озаглавен разписка
не променя неговият характер ,който се разкрива при преценката на съдържанието
му заедно с другите документи сред които се намира и заедно с отговорите на
ищцата и въззиваема И.Г. на изрично поставените и въпроси на осн. чл. 176 от ГПК. Установява се ,че този документ се намира в тетрадка, водена при
работодателя ЕТ „***** В- ****************„ за отразяване изплащането на
заплати за периода 2007 - 2009 г. , което обстоятелство беше констатирано от
съда в с.з. на 24.09.2009 г. от представената от въззивната страна тетрадка в
оригинал и че в нея са записани и други лица, работили при същия ЕТ и получени
от тях суми като трудово възнаграждение. Самата ищца и въззиваема И.Г. не оспори истинността на
този документ по реда на чл. 193 от ГПК,като заяви ,че подписът под него може и
да е неин . Заедно с това същата заяви , че за процесния период няма други
правоотношения с ЕТ”***** В - ****************„ по които да е имала вземане
срещу ЕТ освен по трудовото правоотношение , което вече е прекратено. Всички
тези обстоятелства, преценени съвместно дават основание на възивната инстанция
да приеме,че документът на л. 11 от
делото на ПлРС /приобщен към доказателствата пред ПлОС / представлява разписка именно за
получаване от И.Г. на дължимото и трудово възнаграждение за м. януари ,
февруари и март 2007 г. ,което е периода за който се спори по делото .Подписът
,който не беше оспорено, че е на И.Г. е положен след посочените в него като „
получени „ суми - първоначално 130,40
лв., след което още 774,94 лв. За
първата сума от 130, 40 лв. не е посочена дата на получаването и , докато за
втората сума от 774,40 лв. такава дата е отразена – 02.07.2007г. Според заключението на в.л.Т.И. дължимото
трудово възнаграждение на И.Г. *** вкл. 2007г. е в размер на 515,13 лв.
,определено на базата на прегледаните платежни ведомости . В самата разписка на л.11 от делото на ПлРС
за тези три месеца на 2007 г. са посочени следните суми – за м. януари 2007 г.-
181,48 лв. , за м. февруари 2007- 200,56 лв., за м. март 2007 г.- 231,17 лв.
или общо за трите месеца според данните от разписката са начислени 613,21 лв.
В т.см. който и от двата варианта относно дължимият размер на трудовите възнаграждения на И.Г. да се приеме
– било този по заключението на в.л.-515,13 лв.
,било този оформен от работодателя и отразен в разриската на л. 11 –
613,21 лв., то следва ,че с изплащането на сумата 774,94 лв. на 02.07.2007 г.
общият размер на дължимото за първите три месеца на 2007 г. трудово
възнаграждение е изплатен на И.Г..
Поради тези съображения претенцията за
неизплатено трудово възнаграждение за периода
м. 01.- м.03. 2007 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Що се отнася до претенцията за
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение ,то действително е
налице забавено плащане на трудовото възнаграждение за тези три месеца – януари
, февруари и март 2007 г. с оглед на това ,че изплащането на дължимите суми е
станало едва на 02.07.2007 г. , но няма основание да се присъжда обезщетение и
за времето след тази дата до датата на подаване
на исковата молба – 10.02.2009г. с оглед приетото по –горе – че дължимото трудово възнаграждение е изцяло
изплатено към 02.07.2007 г. Като се вземат предвид изчисленията ,направени от
вещото лице в таблицата към заключението на л. 45 от делото на ПлРС следва ,че
мораторната лихва върху платеното със закъснение трудово възнаграждение за периода
25.02.2007г. до 02.07.2007 г. е в размер на 34,89лв. За разликата до 141 ,87 лв. и периода след
02.07.2007г.до 10.02.2009 г. искът с правно осн. чл. 245 ,ал.2от КТ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на делото различно следва
да бъде решението и в частта за разноските .При определяне размера на
разноските, направени от ищцата И.Г. за адвокат следва да бъде съобразена само
сумата 200 лв. за която е посочено ,че е внесена от ищцата , докато за
разликата до договорените 500 лв. не са представени доказателства за тяхното
реално изплащане от ищцата на пълномощника по делото. При това, като се има
предвид изхода на делото при който от първоначално заявените искове с цена 2 841,87
лв. е уважен иск до размер на 34,89 лв. следва ,че ответникът дължи на ищцата
И.Г. деловодни разноски / адвокатско възнаграждение само в размер на 2,46 лв.
Въззивникът ЕТ „***** В- ***” също така има право на направените деловодни разноски съразмерно с уважената
част на жалбата му , като в размера на разноските съдът съобрази само внесената
д.т. 50 лв. , а не и посоченото като договорено адвокатско възнаграждение 150
лв.пред първата и още толкова пред въззивната инстанция , доколкото не е
отразено каква част от договорените суми е внесена –т.е. не е установено пред
съда ,че тези разноски действително са направени от въззивната страна . Поради
това следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на въззивника само
47,34 лв. деловодни разноски .
Поради изложеното , Плевенски окръжен
съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ ОБЖАЛВАНОТО РЕШЕНИЕ №
989/11.05.2009г., ПОСТАНОВЕНО ПО ГР.Д.№ 916/ 2009 г. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
1.В ЧАСТТА с която е осъдена на осн. чл. 128 от КТ във вр. с чл. 242 от КТ ЕТ „***** В- ****************„-
гр.Плевен да заплати на И.И.Г. *** сумата 515,13 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.01.2007 г. до 31.03.2007г., ведно със законната
лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба -10.02.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата
2.В ЧАСТТА с която
е осъдена ЕТ „***** В- ***„- гр.Плевен
на осн. чл. 245, ал.2 от КТ да заплати на И.Г. разликата над 34,89 лв. до
141,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода .02.07.2007 г. до
10.02.2009 г.
3.В ЧАСТТА за присъдените в полза на И.И.Г. деловодни
разноски в размер на 500 лв.,както и относно определената д.т. 100 лв. върху
уважения от ПлРС размер на исковете , която ЕТ „***** В –****************е
осъдена да заплати, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И.И.Г. ***
иск с правно осн. чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ срещу ЕТ „***** В
–****************„ – гр.Плевен за сумата 515,13 лв.,представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.01.2007 г. до 31.03.2007г., ведно със
законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба -10.02.2009 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И.И.Г. ***
иск с правно осн. чл.245, ал. 2 от
КТ против ЕТ „***** В- ***”-
гр.Плевен за разликата над 34,89 лв. до
141,87 лв. –мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за
периода от 02.07.2007 г. до 10.02.2009
г.
Осъжда ЕТ „***** В-***” - гр.Плевен да
заплати на И.И.Г. деловодни разноски 2,46 лв. съразмерно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА ЕТ „***** В –****************„-
гр.Плевен да заплати минималната д.т. от
50 лв. върху уважения размер на иска по чл. 245 , ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА
И.И.Г. *** да заплати на ЕТ ”***** В –****************„ – гр.Плевен
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 47,34 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :