№ 42414
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110136347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 3 171,66 лв., представляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., с краен срок за
изпълнение – 14.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 16.02.2023 г. до окончателното плащане; 1 955,94 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2010 г. до 14.01.2022 г., както и 92,50
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.02.2023 г., за които
суми по ч. гр. дело № 14079/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г.
Ищецът „..“ ЕООД твърди, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо
наименование „Юробанк България“ АД/ и ответника С. И. И. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г., по силата на който му е
предоставил паричен заем в размер на 3 510 лв., при годишен лихвен процент от 8 % през
първата година и ГПР от 16,18 %, като през всяка следваща година до края на срока на
договора кредитополучателят дължи и годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката
за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 4,250 пункта, или 12,750 % към момента на сключване на договора за
кредит. Поддържа, че кредитът е усвоен на 14.01.2010 г. по посочена от кредитополучателя
банкова сметка, като същият е следвало да бъде върнат чрез 144 анюитетни месечни вноски,
ведно с договорните лихви и таксите при краен срок за погасяване - 14.01.2022 г. Сочи, че от
страна на ответника не са извършвани плащания, поради което непогасени са останали
сумите, както следва: 3 171,66 лв. – главница, 1 955,94 лв. – договорна възнаградителна
лихва за периода от 14.01.2010 г. до 14.01.2022 г. и 92,50 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.01.2022 г. до 15.02.2023 г. Допълва, че с договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. „Юробанк България“ АД /с предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по
договора за потребителски паричен кредит от 14.01.2010 г., като на 16.09.2022 г. е направен
опит за уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем и пратката, изпратена до него на постоянния му адрес в гр.
Казанлък, се е върнала с отбелязване, че е получена от лице от домашните, а пратката,
изпратена до него на настоящия му адрес в гр. София, се е върнала с отбелязване, че е
останала непотърсена. При условията на евентуалност заявява, че цесията е породила
действието си спрямо ответника с връчване на уведомлението за нея като приложение към
исковата молба, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. И. И. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва, че между него и „Юробанк И Еф Джи България“ АД е
сключен договор за паричен заем № FL509795 от 14.01.2010 г., както и усвояването на
заемната сума по него. Оспорва извършената цесия от 18.01.2016 г. да е произвела действия
спрямо него, поради което оспорва активната легитимация на ищеца да претендира
процесните вземания. Твърди, че е извършвал вноски по кредита, които ищецът не е
съобразил, поради което моли за задължаването му да представи справки за платени суми,
както и за начина на разпределянето им. Заявява, че е налице неправилно отнасяне на
платените от него суми от страна на ищеца, считайки, че те са били насочени за погасяване
единствено на начислени такси и лихви, но не и на главници, с което е допуснато
нарушение на добрите нрави. Счита за нищожна клаузата за договорна лихва, тъй като води
до значително неравновесие между договарящите страни, позовавайки се на чл. 143, т. 5 от
ЗПК, поради което счита претендираната сума от 1 955,94 лв., надвишаваща повече от 50 %
размера на главницата, за изначално недължима. Оспорва и претенцията за мораторна лихва,
тъй като от страна на ищеца не е доказан моментът на изпадането му в забава. При
условията на евентуалност навежда довод за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за договорна и мораторна лихва. Счита, че платените от него суми, в случай, че
не бъдат отнасяни за погасяване на такси и неустойки, са достатъчни, за да покрият
отпуснатата му заемна сума. Отправя изрично искане за преизчисляване на платените от
него суми, като същите бъдат приспаднати от главницата по договора за кредит. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването
на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски
паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г. с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил
задълженията си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане
на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на
вземанията; 4/ прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на
ответника за извършената цесия; 5/ размера на претендираните суми. При установяване на
2
посочените обстоятелства, в тежест на ответника да докаже погасяване на процесните
вземания в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
С оглед оспорванията на ответника относно недействителността на отделни клаузи на
процесния договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г. в тежест
на ищеца е да установи валидността на оспорените клаузи.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
процесния договор за потребителски паричен кредит № FL509795 от 14.01.2010 г. с
твърдяното съдържание, в изпълнение на който кредитодателят „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е предоставил на кредитополучателя С. И. заемната сума в размер на 3 510 лв.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно характера и размера на исковите
суми.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, поради което следва
да бъдат приети, като тяхната относимост и доказателствена стойност подлежат на
изследване по същество на спора. Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190
ГПК следва да се остави без уважение. Това е така, тъй като от страна на ищеца не се твърди
ответникът да е извършвал плащания по процесния договор за кредит, поради което няма
основание да се счита, че същият би разполагал с изисканата от ответника справка за
размера на платените суми, както и за начина на отнасянето им. От друга страна в тежест на
ответника е да установи платените от него такива в случай, че твърди това.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 14079/2023 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. от
10:20 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
190 ГПК.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 14079/2023 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
3
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4