№ 137
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900175 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86
ЗЗД.
Образувано по искова молба от Ц. К. И. от гр.К. срещу З., гр. С. с ЕИК
** с правно основание: чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86
от ЗЗД и цена на предявените искове: 65 000 лв., частичен иск от 100 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 50,45 лв. обезщетение за имуществени
вреди.
Изложено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на ищеца Ц. К. И., на 77 години.
Посочено е, че на 18.09.2023 г., около 16:35 часа в гр. К. на
кръстовището с бул. **, водачът П. Г. Б., управлявайки л.а. „Мерцедес Ц220“ с
peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал
правомерно движещия се Ц. К. И.. Вследствие на настъпилото ПТП са
причинени телесни повреди на Ц. И..
Сочи се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувана
ДП № 1527/2023 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 9648/2023 г. по описа на ТО
К. към РП С.. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от
водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата.
Заявява се, че в конкретната ситуация за него са били налице определени,
1
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение
по пътищата. Посочва се, че в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на П. Б. и настъпилите общественоопасни последици -
телесните повреди, причинени на Ц. И..
Отбелязва се, че за увреждащия л.а. „Мерцедес Ц220“ с peг. № **,
управляван от П. Б., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/23/123002860674 със срок на валидност една година, считано от
18.09.2023 г. до 17.09.2024 г. със З., гр. С.. Заявява, че по силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021 г. при едно увредено
лице, какъвто е конкретният случай.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред З., гр. С. и е
представил всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
28.09.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
заведена щета с № 0411- 610-0002-2023 г., по която застрахователят не е
изплатил обезщетение. Заявява се, че в случая за ищеца е налице правен
интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Посочва се, че при процесното ПТП Ц. К. И. е получил следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение; загуба на съзнание;
повърхностна травма на окосмената част на главата; множествени счупвания
на лява подбедрица; множество травми и наранявания по глава, тяло и
крайници; психически стрес и др.
Сочи се, че след пътния инцидент на 18.09.2023 г. пострадалият е
закаран от екип на ЦСМП в МБАЛ **, гр. К., ортопедично отделение, с
оплаквания от гадене, световъртеж, без ясен спомен за случилото се, не можел
да стъпва на лявото си ходило, наличие на оток и палпаторна болка върху
двата малеола на същото. Направени са му изследвания, консултации със
специалисти, рьо графии. Посочва се, че от направената рьо графия на
подбедрица се установява фрактура на лява фибуларна кост - дистална трета.
2
От направения преглед от д-р по нервни болести - мозъчно сътресение.
Назначена е терапия с лекарствени медикаменти, хир. обработка и
извършване на оперативна интервенция. На 19.09.2023 г. е извършена
операция в спешен порядък- ревизио вулнерес, лаваж, сутура; репозицио,
имобилизацио; лаваж на раните на подбедрицата и петата на левия долен
крайник, дебридман, сутура, стерилна превръзка; затеглено е лявото ходило,
коригиран е деформитета на глезена, алиенация на глезенна ф-ра. Поставена е
гипсова имобилизация - ботуш, на крайника. На 21.09.2023 г. пострадалият е
изписан с дадени препоръки за ХДР в дома, да се свалят конците на 12-тия
ден; да носи имобилизацията 2 месеца.
Твърди се, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в
размер на 50,45 лева от Ц. К., като разноските са за закупуване на лекарствени
средства и копие на ИЗ.
Заявява се, че преди инцидента Ц. И. е бил в много добро здравословно
състояние, деен, контактен, общителен и активен човек. Пътният инцидент
обаче е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. С усилия се е справял в ежедневието си след
инцидента и силно е ограничил социалните си контакти, поради наличните и
към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Сочи
се, че нараняванията значително затрудняват нормалното ежедневие на ищеца,
както и всички физическите активности. Дълго време се е придвижвал с
помощни средства. Изпитва дискомфорт и силна болка в областта на
травмите. Не е можел да спи спокойно от болките в областта на травмата и от
причинения стрес от инцидента. След ПТП се е оплаквал от замайване,
нестабилност в походката и главоболие. Същият за дълъг период от време не е
могъл да бъде активен и деен. За времето на възстановяване, той е разчитал на
помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се
обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен
причинените физически и психически болки и страдания, ищецът е получил
силен стрес и страх по време на инцидента, които ще останат в съзнанието му
завинаги. Твърди се, че травматичният шок и съпровождащите го -
тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали.
Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия
следва да бъдат компенсирани.
3
Твърди се, че вредите на Ц. К. И. са в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил П. Б., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото.
Моли, да се осъди ответника З., гр. С. да изплати на Ц. К. И.
застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 100 000
лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки
и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, както и сумата 50,45 лв. за причинените имуществени вреди -
направените разходи за лечение от пострадалия.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита
настоящата молба за списък на разноски.
В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова
молба, с който счита, че предявените от ищеца искове са допустими, но
заявява, че оспорва същите, както по основание, така и по размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си
претенции.
Излага следните доводи и съображения:
Счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата
молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.
Оспорва твърденията за настъпването на ПТП по посочения от ищеца
механизъм.
В тази връзка заявява, че оспорва изцяло представения като
доказателство към исковата молба Констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица от дата 19.09.2023 година. Сочи, че констативният протокол,
представен като доказателство към исковата молба е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила, но само
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Заявява, че пътно-транспортното произшествие не е реализирано в
присъствието на длъжностно лице, поради което протоколът за ПТП не се
ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП.
4
Намира, че следва да бъде отчетено, че по въпроса за доказателствената
сила на протокола за ПТП ВКС е дал разрешения в постановените от него
Решения по реда на член 290 от ГПК, според които - Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП - в този смисъл посочва съдебна практика.
Според ответника, в случая няма данни и доказателства процесното
ПТП да е станало в присъствието на съставителя на Констативния протокол от
което следва, че обстоятелствата и причините за ПТП, вписани в него не
следва да се зачетат като обективни и като действителните такива. Също така
заявява, че в Протокола не се сочат и не са вписани лица, които да са били
свидетели и въз основа на обясненията на които съставителят да е възпроизвел
фактите и обстоятелствата, при които е настъпило въпросното ПТП.
Счита, че доколкото протоколът за ПТП не установява механизма на
произшествието, той подлежи на доказване в производството и тежестта за
установяването му по правилата на член 154 ТПК е вменена на ищеца,
предвид липсата на влязла в сила присъда в наказателния процес.
Твърди, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, респ.
ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези
обстоятелства посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от
значение за установяването на щетите изискват специални знания. В тази
насока посочва съдебна практика.
Посочва, че по отношение виновността на водача на МПС марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“ с peг. № ** П. Б., от изложените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея документи не може да се направи извод,
че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва
да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение.
5
Заявява, че в исковата молба е посочено единствено, че за водача на
лекия автомобил са били налице определени, фиксирани в ЗДвП задължения
за спазване на правилата за безопасно движение по пътищата, но същият
виновно ги е нарушил, като по този начин е допуснал настъпването на ПТП с
пострадали лица.
Според ответника, не са ангажирани никакви доказателства,
посредством които да бъде изяснен механизмът на процесното ПТП и които
да обосновават наличието на предпоставките по член 45 от ЗЗД - виновно
противоправно поведение, което да е в причинно следствена връзка с
настъпилата вреда по отношение на водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „220 Ц“ с peг. № **. Намира, че в исковата молба за
конкретно противоправно поведение на водача на МПС марка „Мерцедес“,
модел „220 Ц, с peг. № ** и причинната връзка между същото и вредоносния
резултат не са изложени никакви обстоятелства.
Заявява, че в подкрепа на гореописаното е и фактът, че образуваното
Досъдебно производство № 1527/2023 година по описа на РУ — К., пр.пр. №
9648/2023 година по описа на ТО - К. към РП град С. към настоящия момент
не е приключило с влязъл в сила акт, което от своя страна внася неяснота
относно твърдяното от ищеца противоправно поведение на водача на лекия
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с peг. № **.
Заявява, че оспорва наличието на виновно и противоправно поведение и
действия на водача на участвалия в ПТП лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 220“ с peг. № **, което следва да се квалифицира като деликт и
твърдяната причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените и претендирани от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
В случай, че се приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД и
се реши, че застрахователното дружество трябва да бъде ангажирано за
заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени врели,
моли, при постановяване на Решението да се имат предвид следните факти и
обстоятелства:
Правилото на член 51 алинея 2 от ЗЗД, което предвижда възможност за
намаляване па обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и
непосредствена връзка и последица от увреждането, когато увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите.
6
Счита, че от наличните по делото доказателства за фактите и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, може да бъде направен
обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е налице.
Заявява, че в представения като доказателство към исковата молба
Протокол за настъпило ПТП с пострадали лица от дата 18.09.2024 година е
посочено, че ищецът към момента на пътния инцидент е управлявал
велосипед, а според отразената схема в Протокола е видно, че Ц. И. е
преминавал през пешеходната пътека /същата е отразена отново в схемата към
Протокола/.
Отбелязва, че според действащия Закон за Движение по пътищата при
пресичане по пешеходна пътека, водач на велосипед е длъжен да слезе от
велосипеда и да го бута, докато премине. В настоящия случай, счита, че
ищецът Ц. И., претендиращ заплащането на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на ПТП към момента на настъпилия пътен
инцидент се е намирал върху велосипеда, управлявайки го, а не го е бутал,
така както законът повелява да се извършва пресичане чрез велосипед по
пешеходна пътека.
Намира, че в конкретният случай, колкото и оскъдно да е описана
фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП, може да се направи
обоснован извод, че движението на велосипедиста се е извършвало в
нарушение на правилата по ЗДвП, регламентиращи движението на
велосипедистите. Посочва, че технически правилно е той да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение по посока на
движението си, респ. да не управлява двуколесно превозно средство по
площите, предназначени само за пешеходци /в казуса - по тротоара, който
съгласно параграф 6, т.6 от ЗДвП е предназначен само за движение на
пешеходци/. Според ответника, пострадалият е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако преди удара е
предприел спиране или пък занижаване скоростта си на движение. Сочи, че с
действията си пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение
визирани в член 80 и член 81 от Закона за Движение по пътищата.
Ответникът счита, че е нарушена и разпоредбата на член 5 от Закона за
Движението по пътищата, която вменява в задължение на всеки участник в
движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки
7
за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората в
това число и на своето собствено.
Твърди, че е допуснато и нарушение на член 79 от ЗДвП с който са
въведени особените правила за велосипедистите, като участници в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Заявява, че в
настоящия случай, ищецът Ц. И. не е спазил посочените по-горе изисквания,
респ. велосипедът му е не е бил оборудван, съгласно изискванията на закона,
което от своя страна е станало причина водачът на лекия автомобил марка и
модел „Мерцедес Ц 220“ П. Б. да не го възприеме своевременно като опасност
на пътя, каквато ищецът в конкретната пътна ситуация със сигурност е бил и
по този начин с поведението си Ц. И. е станал причина за настъпването на
ПТП.
Счита, че по повод получените от ищеца травми в областта на главата може да
се направи и категоричен извод, че пострадалият при ПТП Ц. И. не е бил с
поставена предпазна каска, когато е управлявал велосипеда си.
На следващо място сочи, че не е за подминаване и фактът, че в
представената като доказателство към исковата молба Епикриза с ИЗ № 6328
от МБАЛ ** град К., при изписването на ищеца от болничното заведение,
същият е имал право на два контролни прегледа, в точно определени дни -
25.09.2023 година и 10.10.2023 година, но в приложените към исковата молба
документи липсват данни за посещения от страна на ищеца на тези два броя
контролни прегледи.
Заявява, че към исковата молба липсват и доказателства, след
настъпилото ПТП Ц. И. да е посещавал медицински специалисти във връзка с
възстановителния си процес. Отбелязва, че не са ангажирани документи /напр.
Амбулаторни листове/ за провеждането на каквото и да е било лечение от
страна на ищеца във връзка травматичното увреждане на подбедрицата,
получено по повод възникналия пътен инцидент.
Според ответника, неполагането на грижи за собственото си здраве е в
пряка и причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и
търпените от ищеца вследствие на това неимуществени вреди.
Сочи, че по отношение твърдението на ищеца, че инцидентът се е
отразил на психиката му, също липсват данни и доказателства, пострадалият
при ПТП Ц. И. да е потърсил помощ от специалист, което би повлияло в
8
положителна насока на психическото състояние на ищците. В тази връзка
намира, че следва да се приеме за безспорно, че психологическите и
фармакологичните намеси /консултации или когнитивна поведенческа
терапия/ биха имали благоприятен ефект върху депресията, стреса и
тревожността, които видно от исковата молба са били налице и при ищеца
след настъпилия пътен инцидент.
Заявява, че описаните обстоятелства осъществяват, както от правна, така
и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД и счита, че същото следва да бъде
отчетено от Съда при постановяване на Решението му по съществото на
спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността па
ответното дружество.
Заявява, че прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия при ПТП към вредоносния за него резултат по смисъла на член
51 алинея 2 от ЗЗД.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като излага съображения по
чл. 52 от ЗЗД.
Не счита, че в конкретния случай като водещ при определянето на
справедливия размер на обезщетението критерий следва да се възприема и да
се дава приоритет на законодателно определените в член 492 от Кодекса за
Застраховането лимити на отговорност по задължителната застраховка
Гражданска отговорност.
При определяне на обезщетението за неимуществените вреди счита, че
следва да бъде отчетено, че болничният престой на ищеца в МБАЛ ** град К.
е продължил само 3 дни, което от своя страна е доказателство, че
здравословното състояние на Ц. И. не е било толкова влошено, колкото
ищецът твърди в исковата молба. Посочва, че в тази насока са и данните от
Епикризата с ИЗ № 6328, според която още с приема в болничното си
заведение в графа „обективно състояние“ е записано, че ищецът е в леко
увредено общо състояние, а към момента на изписването на пострадалия от
болничното заведение е записано също така, че при Ц. И. не са налице
оплаквания във връзка със здравословното му състояние и няма медицински
риск от изписване.
9
Заявява, че по отношение на другото травматично увреждане при ищеца
- мозъчно сътресение следва да бъде отчетен фактът, че соченото като
травматично увреждане вследствие на процесното ПТП, мозъчно сътресение е
най-леката черепно-мозъчна травма, която протича с краткотрайна загуба на
съзнание, последвана от главоболие, гадене и повръщане, които преминават за
няколко дни без да има посттравматични остатъчни явления. Посочва, че
лечението е покой и симптоматични средства аналгетици, антиеметични
медикаменти, витамини - продължава от няколко дни до една седмица до
пълно възстановяване. Сочи, че по дефиниция след мозъчно сътресение няма
остатъчни явления, нито поражения.
Във връзка с другите твърдени за получени вследствие на настъпилото
ПТП множество травми и наранявания по главата счита, че същите не следва
да се вземат предвид при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, доколкото в представената като
доказателство към исковата молба Епикриза с ИЗ № 6328 от МБАЛ ** град К.
с записано, че няма данни за паталогични изменения в черепните кости и
видимите синуси при ищеца.
По отношение на размера на исковата претенция за неимуществени
вреди, макар и същата да е за сумата от 26 000 лева, частична от 100 000 лева,
счита, че претендираната от ищеца сума не отговаря в никаква степен спрямо
получените от него травматични увреждания при ПТП. Намира, че не би било
житейски и логически справедливо да се присъждат обезщетения в размери,
отговарящи на такива, каквито се присъждат на пострадали при ПТП лица, с
много по-тежки травматични увреждания, спрямо тези на ищеца в настоящото
производство.
Счита, че в случая се касае за едно единствено по-сериозно травматично
увреждане - счупена лява подбедрица, а останалите травми по главата и
крайниците по своя медико-биологичен характер могат да се окачествят като
леки.
Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено, както с
икономическата и социалната действителност, с действително претърпените
вреди, така и с конкретните обстоятелствата, при които следва да се ангажира
отговорността на застрахователя.
10
В случай, че се приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то
заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
По отношение на претендираното обезщетение за претърпени
имуществени вреди е изложено следното:
Намира за неоснователни и заявените претенции за заплащането на
обезщетение за имуществени вреди, които се твърди, че представляват
разходи за проведено лечение.
Отбелязва, че в точка 7 на Постановление № 4 от 23.XII.1968 година на
Пленума на Върховния съд, с което е обобщена практиката по определяне на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изрично е посочено, че когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и пр. следва да се събират доказателства за необходимост от такива
разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
Според ответника, не са представени и доказателства, че ищеца към
момента на настъпване на ПТП е бил здравно осигурено лице, както и че
въпросните разходи за потребителска такса не се покриват от Здравната каса.
Заявява, че нещо в повече, част от закупените лекарства, описани в
представената като доказателство към исковата молба Фактура с №
********** от дата 02.10.2023 година не са свързани с получените от ищеца
травматични увреждания.
Посочва, че така например лекарственият продукт ЗОКСОН е
предназначен за лечение на високо кръвно налягане или на симптоми,
дължащи се на увеличение на простатната жлеза при мъже. Същото важи и за
лекарството ПРЕСТАРИУМ КО, което отново е свързано с лечението на
високо кръвно налягане.
Счита, че не е за подминаване и фактът, че в представената като
доказателство към исковата молба Епикриза с ИЗ № 6328 от МБАЛ ** град К.
всички закупени от ищеца лекарства не са предписани от лекуващите лекари,
като такива, които Ц. И. е следвало да закупи по повод възстановителния си
процес след ПТП.
По отношение на началния момент, от който следва да се дължи лихва за
11
забава върху претенциите на ищците за претърпените от тях неимуществени
вреди са изложени следните съображения:
Посочено е, че лихва по действащия Кодекс за Застраховането, може да
се претендира пай- рано от датата на предявяване на извънсъдебната
претенция, а съгласно член 497 алинея 1 от КЗ, ако обезщетението не е
определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по член 106 алинея 3, или от изтичането на срока по член 496,
алинея 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на 106 алинея 3 от КЗ.
Намира, че в случая, има данни застрахователят да е изисквал конкретни
документи по реда на 106 от КЗ, които не са му били представени /в тази
насока посочва съдебна практика/.
Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и
необосновани.
В случай, че се приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД и
се прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на застрахователното
дружество по реда на член 432 от Кодекса на застраховането във връзка с член
498 алинея 3 от Кодекса на Застраховането за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди, заявява, че прави
следните възражения:
- прекомерност на заявената претенция за заплащането на обезщетение
за причинените неимуществени вреди.
- за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП ищец към
вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД.
Претендира присъждане на направените разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба /молба/, с която
ищецът изразява и моли да се вземе предвид следното:
Моли, с оглед обстоятелствата, че ответното дружество не оспорва това,
че за процесния автомобил „Мерцедес Ц220“, с peг. № **, към датата на ПТП
е имало сключена застр. „ГО“, както и че 28.09.2023 г. е постъпила при него
извънсъдебна претенция от ищеца, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се
обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
12
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
неоснователни, незаконосъобразни и недоказани.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва вината и противоправното
поведение на водача на л.а. Б. и представения по делото Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. Заявява, че последният представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила
относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени
от участниците в произшествието. В същия смисъл посочва съдебна практика.
Обръща внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на
полицията, след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила. Заявява, че предвид и факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за
вина, считам че не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма.
Посочва се, че във връзка с установяване на противоправното поведение
на водача на л.а. са представени доказателства, направено е искане за издаване
на СУ, както и ще направи съответните доказателствени искания.
По отношение възраженията на ответника относно вината на водача на
л.а., посочва, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на
чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по
наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в гражданското
право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Сочи, че дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ.
решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина. Заявява, че Присъдата има действие само относно
конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са
различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд.
Намира, че неоснователно ответникът възразява по отношение
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, както и неоснователно е
13
оспорването на вида и характера на получените от него увреждания. Посочва
се, че с исковата молба са представени медицински документи, установяващи
причинените му травми вследствие ПТП-то, както и са направени
доказателствени искания.
За неоснователно намира твърдението, че ищецът не бил спазил
лекарските предписания.
Счита, че неоснователно ответното дружество навежда възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Намира, че неоснователно ответното дружество възразява, че
предявеният иск е в завишен размер. Заявява, че същият е съобразен от една
страна с принципа за справедливост, с оглед причинените му неимуществени
вреди, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2023 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Счита, че ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за
ищеца имуществени вреди. Посочва, че в резултат на процесното ПТП и
получените от него увреждания, същият е претърпял имуществени вреди,
който размер се установява от приложените към исковата молба фактури и в
който размер следва да му бъдат възстановени.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, се посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Заявява, че в тази връзка следва да се има предвид,
че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ и
че задължението за плащане на лихви към пострадалия е така, както е
посочено в ИМ - 25.09.2023 г.
Уточнява, че в условията на евентуалност претендира законната лихва за
забава върху претендираните суми като главници от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция на ищеца - 28.09.23 г., за която
дата ответникът представя с ОИМ доказателства - молба вх.№ 99-
6379/28.09.23 г.
За неоснователни намира възраженията на ответника във връзка с
твърденията, че по щетата не били представени изисканите документи. Сочи,
14
че законът предоставя на застрахователя при желание и нужда да се снабди с
нужните му документи, въз основа на които да се произнесе по щетата, още
повече, че в случая ищецът е представил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, а съгл. разпоредбата на чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ, той не може
да откаже да се произнесе по претенцията. Счита, че е видно, че ответникът не
е определил и не е заявил готовност за изплащане на обезщетения.
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова
молба, с който заявява становище и възражения по предявените искове и
направените с допълнителната искова молба пояснения и допълнения.
Поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба
оспорвания на предявените искове - заявява, че оспорва същите, както по
основание, така и по размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си
претенции, предмет на настоящото търговско дело.
Доколкото в допълнителната молба не са изложени нови пояснения и
допълнения към обстоятелствата, на които са основани предявените искове,
то заявява, че поддържа изцяло заявеното становище в отговора на исковата
молба, че предявените искове са неоснователни и необосновани.
Намира за неоснователни наведените в допълнителната искова молба
твърдения, че Констативният протокол за ПТП се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на
ПТП. Заявява, че няма спор, че въпросният протокол е официален
свидетелстващ документ, но както е посочено единствено и само относно
фактите, които са възприети непосредствено от съставилото го длъжностно
лице. Сочи, че в случая не се твърди, че ПТП е станало в присъствието на
съставителя на Констативния протокол, от което следва, че обстоятелствата и
причините за ПТП, вписани в него не следва да се зачетат като обективни и
като действителните такива. Твърди, че поради тази причина отразеното в
този документ и относно механизма на възникване на ПТП не се ползва с
обвързваща доказателствена сила.
Поддържа и заявеното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия при ПТП към вредоносния за него резултат по смисъла на член
51 алинея 2 от ЗЗД.
15
Заявява, че сочените като допуснати от ищеца нарушения на въведените
за велосипедистите особените правила, като участници в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, несъмнено са допринесли за
настъпването на вредоносния за пострадалия резултат. Посочва, че макар и в
допълнителната искова молба факта на съпричиняване да се оспорва не са
изложени никакви конкретни доводи и обстоятелства, които да опровергават
застъпеното от ответника становище.
Поддържа и направеното възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Поддържа, че претендираната от ищеца парична сума е в изключително
завишен размер. Счита, че претенцията на ищеца не е съобразена с критерия за
справедливост и надхвърля значително дори максималните стойности на
обезщетенията за подобен род вреди, които се присъждат.
Поддържа и заявеното възражение по отношение на началния момент,
от който следва да се дължи лихва за забава върху претенциите на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, като излага съображения и
посочва съдебна практика.
Отделно от това сочи, че е напълно голословно твърдението на ищеца,
че ответното дружество не оспорва, че застрахования при него водач на MПC
го е уведомил за настъпилото застрахователно събитие в предписания от
закона 7 дневен срок. Напротив твърди, че такова уведомяване от
застрахования не е постъпвало, а ако ищецът поддържа това свое становище,
ще следва да ангажира доказателства в тази насока.
Заявява, че поддържа и всички заявени с отговора на първоначалната
искова молба възражения против предявените искове /които се оспорват от
ищеца с допълнителната искова молба/, в това число и възраженията:
- за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на член 51,
алинея 2 от ЗЗД към настъпилия вредоносен резултат;
- за прекомерност на предявените искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди;
- за неоснователност на претенцията за заплащане па обезщетение за
причинени имуществени вреди.
Претендира за разноските по делото.
16
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За процесното ПТП е образуваното Досъдебно производство ДП ЗМ №
581/2021 г. по описа на РУП К., пр.пр. № 3793/2021 г. по описа на РП К., което
е висящо.
Между страните не се спори наличието на валидно застрахователно
правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, з.п. BG/23/123002860674 със
срок на валидност една година, считано от 18.09.2023 г. до 17.09.2024 г.,
сключена за процесния автомобил.
От заключението на Комплексната съдебно медицинска автотехническа
експертиза се установява, че Ц. И. при процесното ПТП е получил следните
травматични увреждания: Счупване в областта на малкопищялната кост на
лявата подбедрица в долната трета. Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. Повърхностна травма на окосмената част на главата.
Медико-биологичният им признак е както следва: Счупването в областта на
малкопищялната кост на левия долен крайник е причинило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни;
Мозъчното сътресение без коматозно състояние е временно разстройство на
здравето без опасност за живота; Повърхностна травма на окосмената част на
главата е временно разстройство на здравето без опасност за живота. Лекуван
в Ортопедично отделение МБАЛ град К. от 18.09.2023 до 21.09.2023 - 3 дни.
Носил гипсова имобилизация на левият долен крайник 2 месеца. Лекувани
рани до 15 дни. Пълно възстановяване до 3-тия месец. От инцидента до
момента пострадалия е напълно възстановен. Липсват усложнения и
остатъчни явления. Генералгина е аналгетично средство и се ползва в случая
правилно. Клеева тинктура е производно на прополиса с изразени сини
антимикробни и противовъзпалителни средство, антиоксидант, адаптоген /
против стрес/, заздравяване на рани, засилване на имунитета. В случая
правилно приеман медикамент. Преетариум-ко -препарат за високо
артериално налягане. Не е медикамент в пряка връзка с травматичните увреди
при процесното ПТП. Ацетизала е противо болков, противо възпалително,
профилактиращо мозъчни и сърдечни усложнения. В по късните епизоди на
лечение при травматични фрактури на тръбни кости може да се прилага
профилактично. Зоксон-е алфа блокер и се използва при лечение на високи
стойности на артериалното налягане и увеличена простатна жлеза. Препарата
няма връзка с получените травми на ищеца при процесното ПТП. Заплатената
такса за престоя в МБАЛ К. е свързана с процесното ПТП. ПТП е настъпило в
зоната на Т-образно кръстовище между бул. ** и ул. **. Бул. ** е ориентиран в
посока изток - запад, покрит с гладък, дребнозърнест асфалт, без неравности.
Състои се от две по две пътни ленти във всяка посока на движение, разделени
17
с пътна маркировка тип M2 „Двойна непрекъсната линия“. Общата широчина
на булеварда е 14,80 м. Южно от булеварда се наблюдава асфалтиран тротоар
с широчина 2 м. Улица ** в зоната на кръстовището е ориентирана в посока
север - юг. Състои се от две разнопосочни пътни ленти за движение, всяка от
които широка по 4 м, разделени с пътна маркировка Ml „Единична
непрекъсната линия“. В югоизточния край на кръстовището, за движещите се
по ул. ** е монтиран пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. По данни на водача на автомобила движението към този момент
е било много интензивно. Скоростта на автомобила непосредствено преди
ПТП скоростта в момента на удара е била 26,46 км/ч. По таблични данни
скоростта на велосипедиста Ц. К. И., предвид възрастта и пола му преди ПТП
и към момента на удара е била 10-15 км/ч Механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: На 18.09.2023 г. около 16:35 часа, по бул. ** в гр.
К., в посока от запад на изток се е движил велосипед, управляван от водача Ц.
К. И.. В същото време, по същия булевард, но в обратната посока се е движил
л.а. Мерцедес Ц220 с per. № ** с водач П. Г. Б.. Било е светлата част на
денонощието, видимостта е била нормална. Пътната настилка е с асфалтово
покритие и към момента на възникване на произшествието е била суха. На Т-
образно кръстовище, образувано от булеварда и ул. **, водачът на автомобила
не е възприел своевременно приближаващия се към кръстовището велосипед
и е предприел завиване наляво, с намерението да продължи движението си на
юг по ул. **. На около 1,90 м северно от южната граница на платното за
движение и на около 10,45 - 11,20 м западно от ориентира Ор е настъпил удар
между двете ППС. За л.а. Мерцедес първоначалният контакт е в предна челна
част, в областта на per. номер, а за велосипеда - в лявата страница, в областта
на педалите. Мястото на удара се намира в южната пътна лента на бул. **,
която е предназначена за движение на велосипедиста. След удара, автомобила
се е установил в покой, с предните си състави насочени на юг така, както е
описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на удара
велосипеда се е завъртял наляво около вертикалната си ос, загубил е
устойчивото си положение и е изместен от автомобила напред и наляво.
Установил се е в покой на платното за движение така, както е описан в
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. Към момента на удара,
долния ляв крайник на велосипедиста е контактувал с предната броня на
автомобила, а в резултат на удара, тялото е контактувало с предна лява част на
капака на автомобила и е изпаднало върху терена, вляво от МПС. В резултат
на ПТП са причинени травматични увреждания на водача на велосипеда. От
получените резултати, при изчисленията в констативно- съобразителната част
на заключението е видно, че Водачът на л.а. Мерцедес Ц220 с per. № ** е
ИМАЛ техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме
намаляване на скоростта на движение или спиране, независимо от скоростта
на движение на велосипедиста, тъй като в трите случая, отстоянието на
автомобила до мястото на удара към момента на навлизане на велосипедиста в
кръстовището е по-голямо от опасната му зона за спиране при скоростта му на
18
движение от 26,46 км/ч. Водачът на велосипеда е НЯМАЛ техническата
възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране,
независимо от скоростта си на движение, тъй като в трите случая,
разстоянието му до мястото на удара към момента на предприемане на
маневрата от водача на автомобила е по-малко от опасната му зона за спиране
при съответната му скорост на движение. Водачът на велосипеда е НЯМАЛ
техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме
своевременно намаляване на скоростта на движение, тъй като в трите случая
(минимална, средна и максимална скорост), времето от момента на
възприемане на опасността от водача, до момента на достигане на велосипеда
до мястото на удара е равно на времето за движение на автомобила от момента
на предприемане на маневрата „Завиване наляво“ до мястото на удара
/времето на удара/. Причините за възникване на ПТП от техническа гледна
точка са: Субективните действия на водача на л.а. Мерцедес, който не е
възприел своевременно велосипедиста и преди да предприеме завиване
наляво, не го е пропуснал да премине през кръстовището. От техническа
гледна точка траекторията на движение на водача на велосипеда по платното
за движение на МПС отнесени към мястото на настъпване на ПТП била ли е
най-безопасната такива за него, от която е можел да започне и да завърши
предприетото от него пресичане и следвало ли е същият да слезе от
велосипеда си, за да извърши пресичане по пешеходната пътека.
Велосипедиста се е движил по бул. **, по платното за движение, в близост до
дясната му граница. На кръстовището с ул. ** е бил на път с предимство и е
имал намерението да продължи направо. От техническа гледна точка,
траекторията на движение на водача на велосипеда по платното за движение
на МПС, отнесени към мястото на настъпване на ПТП е била най-безопасната
за него. Не е следвало същият да слезе от велосипеда си, за да извърши
пресичане по пешеходната пътека. От какво разстояние би могло да бъде
възприет правещия ляв завой лек автомобил „Мерцедес“, модел „220 Ц“ с per.
№ ** и имал ли е възможност да преустанови движението си и да не допусне
пресичане на траекториите на двете превозни средства. Към момента на
предприемане на завиване от водача на л.а. Мерцедес, велосипеда се е
намирал на разстояние до мястото на удара съответно на 2,39 м при
минимална скорост, на 3,18 м при средна скорост и на 3,88 м при максимална
скорост. И в трите случая, водачът на велосипеда е имал възможност да
възприеме правещият ляв завой автомобил, но е НЯМАЛ техническата
възможност да преустанови движението си и да не допусне пресичане на
траекториите на двете превозни средства, тъй като в трите случая (минимална,
средна и максимална скорост), времето от момента на възприемане на
опасността от водача, до момента на достигане на велосипеда до мястото на
удара е равно на времето за движение на автомобила от момента на
предприемане на маневрата „Завиване наляво“ до мястото на удара /времето
на удара/. С оглед на отговорите по поставените въпроси, велосипедистът е
НЯМАЛ техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. В
19
делото не са представени документи за извън болнично лечение относно
получените при ПТП травми. В свидетелските показания е посочено, че
лицето е посещавало амбулатории за превръзки и сваляне на гипсовата
имобилизация, но липсват документи за това. Поради това не могат да бъдат
обсъдени в експертизата. Водачът на л.а. Мерцедес Ц220 с per. № ** е ИМАЛ
техническата възможност да възприеме своевременно навлизащият в
кръстовището велосипед. Водачът на л.а. Мерцедес Ц220 с per. № ** е ИМАЛ
техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме намаляване
на скоростта на движение или спиране, независимо от скоростта на движение
на велосипедиста, тъй като в трите случая, отстоянието на автомобила до
мястото на удара към момента на навлизане на велосипедиста в кръстовището
е по-голямо от опасната му зона за спиране при скоростта му на движение от
26,46 км/ч. Първото посещение е било във връзка с падане на артериалното
налягане до стойности 90/60 при положение, че същият е хипертоник със
стойности след приемане на медикаменти до 140/80. Топло време и карането
на колело са факторите довели до колапсно състояние/добре описани от
свидетел. Второто посещение при лекар -невролог е по повод обърканост за
време и място. Назначеният скенер не е установил травматични
морфологични промени на мозъка. Пострадалият е направил консултация с
психиатър по този повод.
По делото е назначена и приета СПЕ от заключението на която се
установява, че Претърпяното от ищеца ПТП се е отразило негативно на
психиката му. Към настоящия момент психологическото състояние на ищеца
се изразява в невротизация на личността, депресивна симптоматика и
емоционална лабилност. Последици за психиката на осв. Ц. К. И. са тревога,
безпокойство, повишена раздразнителност, емоционална лабилност и
депресивна симптоматика, които са намалили своята острота и интензивност,
без да са отзвучали напълно.
По делото са представени и приети като доказателство: 2 бр. фактури за
извършени плащания във връзка с предявения иск за имуществени вреди в
размер на 50,45 лв..
Във връзка с процесното ПТП е разпитан като свидетел П. Т. Бойлеков,
който установява, че участвал в този пътен инцидент. Управлявал автомобил с
марка „Мерцедес“. Движил се на кръстовище в гр. К., около 16:00 ч. и имало
много голяма интензивност на движението. Движил се в посока изток – запад
и завил наляво – на юг с много ниска скорост, максимум 10 км в час, от гледна
точка на интензивното движение. Отсреща също било много интензивно
движението. В следствие на това колоездачът се оказал срещу него. Сочи, че
там има пешеходна пътека. Установил, че е на метър и нещо от автомобила.
Велосипедистът се движил на пътното платно, с оглед интензивността на
движението. Преди навлизането на платното за движение велосипедистът е
бил на ход. Не видял, че велосипедистът наближава, намалил скоростта след
като видял велосипедиста. Не се огледал за колоездача. Произшествието се
случило в кръстовището, като и автомобилът и велосипедът се движили по
20
главния път.
По делото са събрани гласни доказателства относно претърпените от
ищеца болки и страдания: свидетеля М.С. И., съпруга на ищеца установява, че
разбрала за инцидента на 18.09.2023 година. Обадил й се сина й по телефона и
казал, че е имало произшествие близо до завивката на В. - К.. Ц. пътувал за
болницата с Бърза помощ. Веднага отишла на мястото - движението било
спряно от едната страна, имало полиция, дознател, както и човекът, който е
ударил съпруга й. По пътя имало пръснати покупки, които купил, а колелото
било изместено на една страна. Когато се обадила на дознателката и на
полицията разбрала, че е настанен в хирургично отделение. След инцидента
го видяла болницата. Почти не говорел, бил целият в кръв и се държал за
главата. Медицинските работници казали, че ще остане в отделението за
превръзки на главата. Бил в много стресово състояние. Стресирал се от удара,
уплашил се е, че е смъртоносен. Твърди, че не е преживявал такива ситуации
до този момент. Казали й, че ще има оперативна намеса, травмите били в
лявата подбедрица, която била натрошена, рамото, имало кръвотечение в
главата. На следващия ден го оперирали да наместят костичките. Не можали
да го гипсират, тъй като имал рани и при това положение не можело да се
гипсира. Той се оплаквал всеки ден от болки в главата, това повтарял
непрекъснато. След изписването се прибрали и тъй като живеят в блок,
стълбите му пречили, той бил с патерици. Тъй като не можел да се справя,
решили да са в гр. П. и там да живеят докато е с гипс. Идвали всяка седмица за
превръзки и консултации в гр. К.. Сочи, че ищецът е спортна фигура, здрав
човек, а тогава се налагало да му помага с патериците, да ходи до тоалетна,
тъй като му било трудно. Започнали постепенно да излизат на двора и на
улицата. Бил с гипс 40 дни, а с патерици над 2 месеца, след това минал на
канадка. До 4 - 5 месец бил с канадка. След това я махнали, но той се
оплаквал, че го боли. Рамото е минало, но кракът и главата, не. Приемал само
болкоуспокояващи след като го изписали от болницата. Преди инцидента не е
приемал лекарства, имал само проблеми с простатната жлеза. След инцидента
започнал да нервничи още повече и започнал да вдига кръвно. Личният му
лекар уточнил, че предписаното лекарство за простатната жлеза помага и за
кръвното налягане. Сега кръвното му е добре. В момента изпитва болки в
левия крак и непрекъсната се оплаква, има и сърбеж и казва, че това го
нервира. След операцията не са ходили на прегледи за крака. На последния
преглед казали, че няма нужда от втора оперативна намеса и с това минало
оперативното лечение. Започнал да си кара колелото. Преди инцидента бил
много нервен, след него е още по – нервен, много се притеснява. Юни месец се
наложило да посети невролог, който казал, че има нервно разстройство.
Изписали му лекарство. Преди инцидента той нямал такива проблеми.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел
установяващ претърпените от ищеца болки и страдания. Свидетелят и ищеца
са най близки роднини, била е в непрекъснати контакти с него, така че
21
показанията й могат да установят физическото и психическо състояние на
ищеца след катастрофата, претърпените болки и страдания, причинени от
процесното ПТП, които показания се подкрепят и от заключението на СМЕ и
СПЕ.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
18.09.2023 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като образуваното наказателното производство не е приключило и
доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския
съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва
да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП, от където може да се направи
22
извод, че причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача
на л.а. Мерцедес, който не е възприел своевременно велосипедиста и преди да
предприеме завиване наляво, не го е пропуснал да премине през
кръстовището.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на Мерцедес Ц220 с
per. № ** осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по
основание.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено, че получените
увреждания на ищцата са вследствие на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото комплексно съдебно медицинска
автотехническа експертиза се установява, че ищецът е получил една средна и
няколко леки телесни повреди. Счупване в областта на малкопищялната кост
на лявата подбедрица в долната трета. Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. Повърхностна травма на окосмената част на главата.
Лекуван е в Ортопедично отделение МБАЛ град К. за три дни. Носил гипсова
имобилизация на левият долен крайник за два месеца. В процесния случай,
за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че след получените травми при ищеца възстановяването е
било за около два месеца. Това се установява както от СМЕ, така и от
свидетелските показания, съгласно които периодът на възстановяване
приблизително съвпада.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат отчетени преживените от ищеца оперативна намеса. Имал
рани, оплаквал се всеки ден от болки в главата. След изписването бил с
23
патерици. Ходил всяка седмица за превръзки и консултации в гр.К.. Било му
трудно да ходи до тоалетна. В последствие започнал постепенно да излиза на
двора и на улицата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е
довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние.
От заключението на СПЕ се установи, че претърпяното от ищеца ПТП
се е отразило негативно на психиката му. Към настоящия момент
психологическото състояние на ищеца се изразява в невротизация на
личността, депресивна симптоматика и емоционална лабилност. Последиците
са тревога, безпокойство, повишена раздразнителност, емоционална
лабилност и депресивна симптоматика, които са намалили своята острота и
интензивност, без да са отзвучали напълно.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалия намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв., като за останалия претендиран
размер до 65 000 лв., частичен от сумата 100 000 лв., искът е неоснователен и
следва да се отхвърли, тъй като от инцидента до момента пострадалия е
напълно възстановен. Липсват усложнения и остатъчни явления.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за частично
основателен доказан, тъй като само част от представените медицински
документи част от закупените медикаменти са във връзка с лечението на
ищеца вследствие претръпнете от него вреди от процесното ПТП. Вещото
лице по назначената СМЕ заключава, че от представените от ищцата
разплащателни документи сумата от 25,73 лв. са разходи, които ищеца е
направил за лечебния процес на травмите, получени при процесното ПТП. Ето
защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25,73 лв.,
представляваща обезщетение на имуществени вреди, като за останалия
претендиран размер от 50,45 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че от страна на ищеца, в
качеството й на водач на велосипед, която е извършила нарушение на
разпоредбите на ЗДвП. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване,
като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на
24
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по
смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещото лице по съдебно автотехническата експертиза сочи, че от
техническа гледна точка, траекторията на движение на водача на велосипеда
по платното за движение на МПС, отнесени към мястото на настъпване на
ПТП е била най-безопасната за него. Не е следвало същият да слезе от
велосипеда си, за да извърши пресичане по пешеходната пътека.
Следователно съдът приема, че ищеца по никакъв начин не е допринесъл за
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът
следва да присъди, която в случая се претендира от 25.09.2023 г..
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице
при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си
първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от
КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви
прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
Ищеца е уведомил писмено застрахователя на 28.09.2023 г., поради
което от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ, като искът за лихва следва да се
25
отхвърли за периода от 25.09.2023 г. до 27.09.2023 г..
По разноските:
Ищеца е освободен от държавни такси, като с исковата молба е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗАдв. Размерът, при този изход на делото е 4615 лв., с ДДС, като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. П. К.. Ответникът следва
да заплати на ищеца сумата 1319 лв., разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, които възлизат на 4774 лв. В този смисъл възражението за
прекомерност относно платеното от ответника адв. възнаграждение е
неоснователно, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да
заплати в полза на държавата, чрез ОС С. държавна такса върху уважената
част от исковете в размер на 1601 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА " З., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**, да заплати на Ц. К. И., ЕГН **********, от гр. К., **, чрез адв. П. К.,
сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 18.09.2023 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2023 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за останалия претендиран размер до 65 000 лв.,
частичен от сумата 100 000 лв., и за законна лихва за периода 25.09.2023 г. до
27.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "З., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **,
да заплати на Ц. К. И., ЕГН **********, от гр. К., **, чрез адв. П. К. сумата от
25,73 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направените разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените травматични увреждания в резултат на претърпяното
26
ПТП на 18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 28.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
останалия претендиран размер до 50,45 лв., и за законна лихва за периода
25.09.2023 г. до 27.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "З., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **,
да заплати на адв. П. К., сумата 4615 лв., възнаграждение по чл. 38 от ЗА с
ДДС.
ОСЪЖДА "З., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **,
да заплати на Ц. К. И., ЕГН **********, от гр. К., **, чрез адв. П. К., сумата
1319 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. К. И., ЕГН **********, от гр. К., **, чрез адв. П. К., да
заплати на "З., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **,
сумата 4774 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА "З., с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., **,
да заплати по сметка на СтОС сумата от 1601 лв. /хиляда шестстотин и един
лева/, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
27