Р Е
Ш Е Н
И Е
№256, 21.05.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2611 по описа за 2018г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв. К.А.Х., че дължи на ищеца сумата от 259.16лв- неизплатена
главница, сумата 18лв.-такса разходи, сумата 9.73лв. лихва за забава от
31.08.18г., сумата 18лв. такса разходи и сумата 1615.20лв. неустойка.
Претендира и разноските в съдебното производство. Ищецът е депозирал заявление
по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1709/18г. на РРС. Издадена е заповед за
изпълнение №3661/04.09.18г. Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като в
указания срок ищецът е предявил иска си.
Ищецът
твърди, че ответницата е сключила договор за паричен заем № 3020560 с Изи Асет
Мениджмънт АД за сумата от 1800лв. Уговорената лихва за срока на договора е
фиксирана 35% или 359.16лв., а ГПР-41.6%.При отказ страните са уговорили дневен
лихвен процент от 0.10%. Общата дължима сума по договора е 2159.16лв.
разпределена на 12 равни месечни вноски от по 179.93лв., с конкретно посочени
падежи. Първата е с падеж 22.09.17г., а последната е с падеж 18.08.18г.
Длъжникът е бил запознат с таксите начислявани от страна на кредитора. При забава на длъжника в
заплащането на погасителна вноска повече от 30 календарни дни, дължи
заплащането на такса за разходи в размер на 9лв. за всеки 30 дни на просрочие,
но не повече от 45лв. В договора длъжникът е поел задължение за предоставянето
на обезпечение, а именно двама поръчители, отговарящи на определени от
кредитора изисквания. При неизпълнение на това задължение длъжникът дължи
неустойка в размер на 1615.20лв., платима на 12 равни месечни вноски от по
134.60лв., платими на съответните падежи на вноските. Така месечната
погасителната вноска възлиза на
314.53лв., а общия сбор на дължимите вноски е в размер на 3774.36лв.
Длъжникът е заплатил до момента 1540.84лв.
главница и 359.16лв. договорна лихва. Срокът на договора е изтекъл на
18.08.18г., поради което не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Кредиторът е
начислил обезщетение за забава за периода от 23.09.17г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 9.73лв..
На
16.11.10г. между ищеца и праводателя на ответника е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, а на 01.12.17г. е подписано Приложение №1 по силата на които
вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е
изпратено уведомление за извършената цесия, което е получено от нейния съпруг.
В условията на евентуалност твърди, че ответника е уведомен за цесия с
връчването на екземпляр от исковата молба.
Ищецът
представя договор за паричен заем, рамков договор,уведомление за извършена
цесия, договор за цесия, потвърждение за извършена цесия, приложение
№1,пълномощно,уведомително писмо, обратна разписка. Има искане за прилагане на ч.гр.д. и
назначаване на ССЕ.
Ответницата К.А.Х. е призована
при условията на чл.46 ал.7 ГПК. Назначеният й особен представител счита, че
исковете за претендераната главница, такса разходи и обезщетението за забава са
неоснователни и недоказани. Претенцията за неустойка счита за неравноправна
клауза по см. на чл.143 ЗЗП, която е нищожна поради противоречието й със
закона-чл.19 ал.4 ЗПК. С уговорената клауза договорът се оскъпява над
законовоопределения ГПР. Поставените изисквания към длъжника за представяне на
поръчители, на практика са невъзможни за изпълнение. По този начин ищецът е
изместил тежестта на носене на риска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №1709/2018 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Ответницата
е сключила договор за паричен заем № 3020560/22.08.17г. с Изи Асет Мениджмънт АД
за сумата от 1800лв., предхождан от направено писмено предложение за сключване
на договора. Уговорената възнаградителна лихва е фиксирана за срока на договора
и е в размер на 35%. Уговорен е ГПР от 41.60%,
като общата стойност на дължимото възлиза на 2159.16лв., разпределено на 12
равни месечни погасителни вноски от по 179.93лв.Първата вноска е с падеж 22.09.17г., а
последната-18.08.18г. В чл.16 ал.2 от договора страните са приели, че
заемателят е запознат и съгласен с Тарифа за таксите начислявани от ищеца,
поради което ответникът дължи таксата за разходи по събиране на вземането при
забава на всеки 30дни по 9лв., но не повече от 45лв.
Ищецът твърди, че ответницата не е
представила уговореното в договора обезпечение на кредита, поради което дължи
неустойка в размер на 1615.20лв., платима на дванадесет равни части от по 134.60лв.,
която следва да се прибави към погасителната вноска от 179.93лв., като
месечното плащане на ответницата следва да е в размер на 314.53лв.
Крайният
срок на кредита е 18.08.18г. и ищецът е начислил обезщетение за забава на
ответника за периода от 23.09.17г. до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК- 31.08.18г в размер на 9.73лв..
На 16.11.10г.
между ищеца и праводателя на ответника е сключен договор за цесия, по който
вземането на цедента срещу ответника, видно от Приложение №1/01.12.17г.
Цесионера е потвърдил сключената цесия. Цедента е упълномощил цесионера да
уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Цесионера Агенция за
събиране на вземания ЕАД е отправяла на два пъти уведомителни писма, които са
се връщали в цялост като непотърсени.
По
делото е изготвена ССЕ според, с процесния заем е рефинансиран текущ заем по договор №2672150 в размер на
1238.76лв. Разликата е изплатена на ответницата в брой,срещу разписка.
Ответницата е правила плащания общо в размер на 1900лв., с които са погасени
1540.84лв. главница и 359.16лв. договорна лихва. Ответницата дължи главница от 259.16лв.,
мораторна лихва от 9.73лв., начислена неустойка от 1615.20лв., и начислена
такса разходи от 18лв. или общо 1902.09лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна ,съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че между страните е
налице валидно сключен договор за паричен заем № 3020560 с Изи Асет Мениджмънт
АД за сумата от 1800лв., при който страните са съобразили изискванията на ЗПК
като са уговорили фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора от 35% и ГПР в размер на 41.60%, който също е в
рамките на допустимият от ЗПК. Налице са безспорни доказателства по делото, че
ответницата не е изпълнил частично договорното си задължение, което влече като
санкция начислената от кредитора мораторна лихва, освен връщането на заемната
сума.
В този валидно сключен договор съдът
констатира неравноправна клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта
на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го напри, дългът му нараства, т.е. опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава почти два
пъти и половина /в случая с 1615.20лв./. Целта
е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 ЗПК. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
На
следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди.
Недължима е и претенцията на ищеца за
сумата от 18лв., разходи по извънсъдебно събиране на вземането. По делото
липсват каквито и да е доказателства, че кредиторът е сторил посочените
разноски. Същите подлежат на доказване, тъй като не се следват автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава.
Съдът намира, че ответницата е надлежно
уведомена за цесията. Нещо повече с връчването на исковата молба към нея е
приложен екземпляр от уведомлението до ответника, което също се явява надлежно
връчване на уведомление за извършената цесия от името на цедента.
Ищецът претендира разноски по
заповедното и по исковото производства. Разноските по заповедното производство
са в размер на 88.04лв. от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение.Същите
следва да бъдат уважени съобразно уважената част от исковете. Ответницата дължи
на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 12.45лв.
В исковото производство се претендират
разноски в размер на 976.96лв., от които 350лв. юк.възнаграждание. Така
претендираното юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на
правна сложност на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78
ал.8 ГПК съдът намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв., като
общият размер на съдебните разноски е 726.96лв. От тях съобразно уважената част
от иска ответникът дължи на ищеца сумата от 102.77лв.
Предвид
горепосоченото, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение К.А.Х., ЕГН ********** ***6, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 259.16лв. /двеста
петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ дължима главница по договор за
паричен заем № 3020560 с Изи Асет Мениджмънт АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.08.18г. до окончателното й изплащане и сумата
от 9.73лв./девет лева и седемдесет и три стотинки/ мораторна лихва за периода
от 23.09.17г. до 31.08.18г., за които е
издадена заповед за изпълнение №3661/04.09.18г. по гр.д.№1709/18г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД против К.А.Х. установителни искове по чл.422 ГПК за сумата от 1615.20лв.
неустойка за непредоставено обезпечение и за сумата от 18лв. такса разходи по
извънсъдебно събиране на вземането КАТО НЕОСНОВЕТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.А.Х.
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 12.45лв./дванадесет
лева и четиридесет и пет стотинки/ разноски по гр.д.№1709/18г. на РРС и сумата
от 102.77лв./сто и два лева и седемдесет и седем стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: