№ 85
гр. Харманли, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20225630200670 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. Л. № *, вх. *,
ет. *, ап. * против Наказателно постановление № 22-0271-000742 от 16.06.2022г., издадено
от ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от К. Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че при издаването на процесните АУАН и НП били допуснати
многобройни и съществени процесуални нарушения, като същите били издадени и в
противоречие с материалноправни разпоредби. В оспорените АУАН и НП било посочено
погрешно ЕГН-то на жалбоподателя, както и не било извършено достатъчно ясно описание
на мястото на извършване на нарушението. Липсвали индивидуализиращи данни и по
отношение на свидетелите на АУАН-а. Неправилно била посочена санкционната норма
вместо чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП била изписана разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Не
било посочено и колко време е траело извършването на нарушението, което имало значение
за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна ВПД Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.05.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 237696 от свидетеля М. З. К. на длъжност
инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Т. Д. Б., за
това, че на 20.05.2022г. около 15:00 часа в гр. Харманли в близост до ж.к. „И.“ в посока гр.
Харманли управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № Х **** АН без
включени дневни светлини.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 20.05.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000742 от
16.06.2022г. от П. Д. П. на длъжност ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР Хасково, РУ
Харманли, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от
ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя М. З. К.. Изложените от свидетелят факти и
обстоятелства не следва да бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени при преценка за
осъществяване на процесното административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 09.12.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 29.11.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат инспекторите в
ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат
да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
Съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 -
2
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
На 20.05.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така
и нарушителя, като на същия ден е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият
тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата
на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от
извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 16.06.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел присъствал
на извършване на нарушението, установяването му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 20.05.2022г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но не и съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (М. З. К. –
инспектор в ОДМВР Хасково, РУ Харманли), датата на съставяне на АУАН (20.05.2022г.) и
датата на извършване на нарушението (20.05.2022г.). В него е описано, че жалбоподателят
К. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. Л., № *, вх. *, ет. *, ап. * – чл. 42, т. 6 от ЗАНН
е извършил нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени –
чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля Т. Д. Б., роден на 15.01.1969г.
(чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, без възражения на нарушителя (чл. 42, т. 8 от
ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. Д. П. –
началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 16.06.2022г. с номер № 22-0271-
000742, въз основа на АУАН серия АД № 237696 от 20.05.2022г., издаден от М. З. К. – арг.
чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на К. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. Л., № *, вх. *, ет. *, ап. *
(чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева (чл. 57, ал. 1,
т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне
на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е
посочено, че същото подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от връчването му
по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.
Съдът не споделя направеното възражение по чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 42, т. 6 от ЗАНН предвижда като част от задължителното съдържание на
АУАН индивидуализацията на нарушителя чрез неговите три имена, ЕГН и адрес.
Няма съмнение, че липсата на каквито и да било индивидуалзиращи данни за
3
нарушителя в акта правят невъзможно определянето на страните по
административнонаказателното процесуално правоотношение. Подобно нарушение е
толкова съществено, че не би могло да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
При непълно или неточно изписване на индивидуализиращите данни, нарушението
не е съществено, ако съвкупността от белези позволява категоричното установяване на
самоличността на нарушителя. Разграничението на различните хипотези на нарушаване на
изискването на чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е възприето и от Административен
съд – Хасково и обективирано в решение № 227 от 04.04.2018г., постановено по к.а.н.д. №
46 по описа за 2018г. на Административен съд – Хасково, решение № 97 от 26.02.2020г.,
постановено по к.а.н.д. № 1342 по описа за 2019г. на Административен съд – Хасково,
решение № 96 от 28.02.2020г., постановено по к.а.н.д. № 1341 по описа за 2019г. на
Административен съд – Хасково и други.
Настоящият случай е именно такъв в процесния АУАН погрешно е изписана
последната цифра от ЕГН-то на нарушителя, но правилно са посочени трите му имена и
адреса, както и че към 20.05.2022г. е собственик на лек автомобил с рег. № Х****АН. Тоест
налице са достатъчно данни да бъде правилно определен нарушителя. Показателно за
несъществеността на неточното изписване на индивидуализиращите данни на нарушителя е
обстоятелството, че в процесното НП тази неточност е отстранена и жалбоподателят е
изписан с правилното си ЕГН, тоест останалите данни изписани в АУАН са били достатъчни
за индивидуализацията му.
Съдът не споделя и изложеното твърдение за нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН.
Видно от самото съдържание на процесния АУАН е че в него са посочени имената, адреса и
датата на раждане на свидетеля Т. Б..
Съдът намира, че е налице нарушение на изискванията за мястото на извършване на
нарушението и за описание на нарушението, но поради различни съображение от
изложените от жалбоподателя.
В процесния АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението в гр.
Харманли в близост до ж.к. „И.“. От събраните по делото гласни доказателства обаче се
установява, че актосъставителят и свидетелят по АУАН са били разположение на ул.
„Г.М.Д.“ на пресечката с ул. „Клокотница“ в посока ж.к. „И.“ като жалбоподателят е
управлявал процесното МПС по бул. „Г.М.Д.“ в посока бул. „България“. Това описание на
мястото на извършване на нарушение съществено се различава от описаното в процесните
АУАН и НП, което освен за тяхното съдържание има значение и за доказването на
нарушението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в действителност ж.к. „И.“ е част
от територията на гр. Харманли, но кварталът е краен за града и там е един от изходите на
града посока село Иваново. Ето защо е възможно преминаването на МПС в близост до ж.к.
„И.“ в посока излизане от града, тоест в посока село Иваново и обратното в посока влизане,
тоест в посока гр. Харманли.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
4
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
Aдминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение по чл.70, ал. 3 от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда
задължение на водачите през деня управляваните от тях моторни превозни средства да се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Следователно в
процесните АУАН и НП следва да има твърдение, че жалбоподателят е управлявал МПС
през деня, като се е движел без да е включил светлини за движение през деня или къси
светлини.
В процесния АУАН е извършено описание, отговарящо на изискванията на чл. 42, т.
4 от ЗАНН, тъй като е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. №Х ****АН около 15:00 часа без включени дневни
светлини. Понятията „дневни светлини“ по смисъла на § 6, т. 59 от ДР на ЗДвП и светлини
за движение през деня са еднозначни. Ето защо описанието на процесното нарушение
дадено в оспорения АУАН отговаря на изискванията на закона.
Не така стои въпросът с процесното НП. В него отново е посочено какво МПС и кога
е управлявал жалбоподателя, но е посочено, че той е управлявал същото без включени
светлини. Правилото на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС
през деня да се движат не с каквито и да е било включени светлини, а точно с конкретни – за
движение през деня или къси. Ето защо така направено описанието в процесното НП е
непълно. Не става ясно какви светлини не е включил жалбподателя – къси, дълги,
габаритни, за осветяване на регистрационна табела, допълнителни светлини за мъгла или
други.
Правилното и пълно описание на нарушението в АУАН не може да санира
пропуските в описанието в НП. НП е актът, с който окончателно се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и този акт следва да отговаря
на всички изисквания на ЗАНН. Не случайно законът предвижда, че с НП могат да се
отстранят пропуски в АУАН, а не обратното.
Непълното описание на нарушението винаги представлява нарушение на правото на
защита на нарушителя, в аспект да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, а
то от своя страна е съществено нарушение, водещо до отмяна на НП.
С оглед наличието на нарушения по установяването на административното
нарушение и по издаване на наказателното постановление, същото следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски, но такива не са били поискани, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-000742 от 16.06.2022г., издадено
от ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на К. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. Х., бул. Л. № *, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
5
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6