РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 28.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 377 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Фаи-БГ“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Б. против „Монтесино“ ЕООД за заплащане на сумата от 15 663,54 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура № 5695/22.06.2017 г. и фактура № 5974/16.02.2018 г. за доставка и монтаж на хладилни витрини и обзавеждане и доставка на алуминиеви профили и кошници, както и сумата от 3 128,35 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 17.02.2018 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Претендира се заплащане на разноските по делото.

С протоколно определение от 28.08.2020 г. производството по делото е прекратено по отношение на иска за заплащане на законна лихва в размер на 3 128,35 лв. и частично по отношение на иска за заплащане на главница за сумата от 4 871,65 лв. поради направено от ищеца частично оттегляне на исковата претенция. Поддържа се искът за заплащане на незаплатения остатък от главницата по фактура № 5695/22.06.2017 г. и фактура № 5974/16.02.2018 г. в размер на 10 791,89 лв.

Ангажирани са писмени доказателства.

Ответникът „Монтесино“ ЕООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание, проведено на 28.08.2020 г., пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

                Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължима цена по договор за изработка.

         За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по който той е изпълнил възложената работа и тя е приета без възражения от поръчващия.

         От ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактури и поръчки, се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по който ищецът в качеството на изпълнител е извършил възложената му работа. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства дължимата цена да е била заплатена на ищеца. Напротив налице е извънсъдебно признание на ответника, че дължи на ищеца сумата от 15 663,54 лв., обективирано в писмо за потвърждение на разчет с изх. № 075/18.04.2019 г. и в споразумение, подписано между страните на 03.03.2020 г. Налице са и доказателства, че в хода на делото ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 8 000 лв., от която 5 000 лв. на 18.02.2020 г. и 3 000 лв. на 05.03.2020 г. с основание за плащане „фактура № 5695/22.06.2017 г.“, което също е признание за дължимост на исковата сума.

При тези данни съдът прави извод за вероятна основателност на иска, поради което следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 791,89 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура № 5695/22.06.2017 г. и фактура № 5974/16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производство разноски в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК Районен съд – Пазарджик    

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Монтесино“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ж.к. „Света Троица“, бл. 324, ет. 4, ап. 19, представлявано от управителя А. П. П., да заплати на „Фаи-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Й. П. М., със съдебен адрес:***, сумата от 10 791,89 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура № 5695/22.06.2017 г. и фактура № 5974/16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото – 06.02.2020 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Монтесино“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ж.к. „Света Троица“, бл. 324, ет. 4, ап. 19, представлявано от управителя А. П. П., да заплати на „Фаи-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Й. П. М., със съдебен адрес:***, разноски в производството за държавна такса в размер на 751,69 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. и заплатени такси на ЧСИ в обезпечителното производство в размер на 90 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 от ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: