№ 1588
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500883 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №52529/20.12.2021г. от ИВ. ХР. К.,
с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.16, вх.5, ет.7, ап.17
срещу решение №1740/18.11.2021г., постановено по гр. дело
№20213110103282/2021г. по описа на ВРС, поправено с решение
№658/14.03.2022г., с което е прието за установено по отношение на
въззивника, че дължи на „Амиго лизинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43 по издадена
заповед за изпълнение № 262126/04.12.2020г. по ч.гр.д. № 15473/2020г. по
описа на ВРС сумата от общо 5350.71 лв. /пет хиляди триста и петдесет лева
и седемдесет и една стотинки/ за незаплатени задължения по Договор за
финансов лизинг №02002478/00001 от 29.05.2019г., от която сума:
1851.12 лева, неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено
плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ по застрахователна полица
„КАСКО на МПС“, дължими за периода от м. април 2020г. до м. ноември
2020г.
286.86 лева - дължими вноски по застрахователни премии по
застраховка „Гражданска отговорност“, заплатени от лизингодателя и
1
дължими от лизингополучателя – Застрахователна премия по полица №
07520000954120, вноска 1, падеж 28.05.2020г.
200.22 лева - представляващи част от данък ПС за 2020 г., заплатен от
лизингодателя и префактуриран на лизингополучателя, съгласно Фактура №
********** от 23.06.2020г.;
696.00 лева – част от заплатена сума за временно преустановяване на
владението на МПС, дължима съгласно т.9.8 от общите условия на „Амиго
лизинг“ ЕАД по договори за финансов лизинг
12.25 лева – неустойка за забава за плащане на лизингови вноски с
падеж от 20.08.2019г. до 20.04.2020г.
6. 1108.26 лева – дължимо ДДС поради разваляне на договора съгласно
т.12 от Договора за лизинг
7. 1200 лева – неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% от
доставната цена по договора
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от подаване
на заявлението в съда – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата е изложено становище недопустимост, а по същество за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че
са установени данни, че ответникът има обичайно местопребиваване в
Република Австрия, което обуславя приложението на Регламент
№1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Ответникът има качеството на потребител,
поради което и на основание 18, т.2 от регламента компетентен да разгледа
спора е съдът, където има местоживеене потребителя. Обосновава се, че не са
налице обстоятелства, които да водят до дерогиране на компетентност, в това
число клаузата в договора за лизинг. По тези съображения постановеното
решение е недопустимо, като постановено от съд без международна
компетентност.
По същество се поддържа, че не се дължат вноските за м. април 2020г. в
размер на 100.42лв. и м. юли 2020г. В исковата молба са наведени твърдения,
че тези вноски са начислени по фактура №2478. Такава фактура обаче по
делото липсва, като за посочените месеци са представени фактура
2
№4715/20.04.2020г. и фактура №5479/20.07.2020г. Ищецът не твърди, че няма
плащане по тези фактури, поради което тези две вноски са платени. За
недължими се считат и лизинговите вноски за м.10 и 11.2020г., тъй като
лизинговия автомобил е иззет 10.2020г. За неравноправна въззивникът счита
клаузата на т.9.8 от Общите условия, която предвижда възможност за
едностранно временно преустановяване на владението върху лизинговата вещ
и едновременно съществуване на задължение за плащане на лизингови
вноски.
Направени са възражения и за недължимост на застрахователните
премии, липсва предварително писмено съгласие на лизигополучателя с
пълно съдържание по условията на застрахователния договор /нарушен
чл.384, ал.1 от КЗ/. Представеното такова не следва да бъде съобразено, тъй
като не е представено своевременно и е без изискуемото съдържание.
Недължима е и застрахователната премия от 8.00лв. и начисления върху
нея данък 0.16лв. по застраховката „Правна помощ при ПТП“. Страните не са
договаряли сключването на такава застраховка, извън задължителната
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Без основание се претендира и втората вноска за местен данък на
автомобила с падеж 02.11.2020г. в размер на 100.11лв., тъй като лизинговата
вещ е иззета през м.10.2020г.
На следващо място са въдени оплаквания във въззивната жалба, че в
хода на производство е останало недоказано, че са извършвани действия по
репатриране на автомобила и че същите са били необходими. Покана до
ответника за връщане на автомобила не е отправяна. Следователно не се
дължат и начислените разноски в размер на 696.00лв.
Изложените са и съображения за недължимост на мораторните и
компенсаторната неустойки. Посочва се, че не е ясно върху какви главници са
начислени мораторните неустойки, както и на каква база е определена сумата
от 1200.00лв. Поддържа се твърдението, че ответникът е изправна страна,
договорът за лизинг не е развален поради неизпълнение, а клаузата за
компенсаторната неустойка е нищожна поради неравноправност.
Изложени са доводи за недължимост на сумата от 1108.26лв., начислен
ДДС.
Въззивникът чрез особения си представител моли съда да отмени
3
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Амиго лизинг“ ЕАД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба. Постановеното решение е допустимо
при спазена местна подсъдност на спора. В т.17.7 от договора за лизинг
страните са постигнали съгласие, че споровете произтичащи от договора ще
бъдат отнасяни до съответния компетентен български съд.
По същество е направено изложение за правилност и законосъобразност
на атакуваното решение.
Сочи се, че е допусната грешка при изписването на фактура с
№********** вместо фактура с №********** досежно вноската за м. април
2020г., която е поправена с уточнителна молба.
По отношение на декларацията – съгласие се аргументира, че същата е с
необходимото съдържание по КЗ.
Обосновава се, че са дължими сумите за местен данък /начислен за
времето до когато е ползван автомобила/, както стойността на разноските по
репатриране на лизинговата вещ. Изложените са подробни правни
съображения за това поради какви причини ответникът следва да заплати и
начисленото ДДС.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, с
оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание.
Съдът констатира, че исковата молба страда от нередовност, тъй като
част от исковете са останали неуточнени. Липсват наведени твърдения на коя
дата е иззет автомобила, както и посочване върху кои главници е начислена
мораторната неустойка и данък добавена стойност. Не посочено какви
действия са извършени във връзка с връщането на автомобила. В тази връзка
следва да бъдат дадени указания на въззиваемата страна.
4
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания. За
основателни съдът намира исканията за извършването на справка в НБД за
постоянния и настоящ адрес на лицето Мария Христова К.а, както и за съпруг
и родени деца на ответника. Следва да бъдат допуснати и гласни
доказателства чрез разпита на Мария К.а за установяване на обстоятелството,
че ответникът е с обичайно местопребиваване в чужбина. Същите целят
установяване на релевантни факти, които имат касателство към
допустимостта на заповедното производство и исковото такова при
съобразяване на нормата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК и Регламент
№1215/2012г. по отношение на компетентността на българския съд. За
допустимостта на производството съдът следи служебно.
Въззивният съд не намира за необходимо да бъде извършена справка за
родствени връзки, тъй като съгласно справка НБД на л.96 от
първоинстанционното дело исканото за свидетел лице е посочено като сестра
на въззивника К..
Неоснователно е искането с правно основание чл.190 от ГПК да бъде
задължен ищеца да представи оригинал на издаден запис на заповед,
обезпечаващ договора за лизинг. Не е налице твърдяното от въззивника
процесуално нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК във връзка с това
доказателствено искане. Няма данни такъв документ да се намира у ищеца в
оригинал. Освен това за установяване на размера и плащанията на
претендираните суми следва да бъдат ангажирани надлежни доказателства -
разписки, банкови преводи и пр.
В хода на първоинстанционното производство на ответника е бил
назначен особен представител – адв. Я.С. на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
Същият е подал и въззивната жалба. Следователно ищецът/въззиваема страна
следва да бъде задължен да представи доказателства за внесен депозит за
възнаграждение за настоящата инстанция, който съдът определя в размер на
850.00лв. /чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№52529/20.12.2021г. от ИВ. ХР. К., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл.16, вх.5, ет.7, ап.17 срещу решение №1740/18.11.2021г.,
постановено по гр. дело №20213110103282/2021г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20223100500883 на
ВОС за 11.05.2022 год. от 13.30 ч. , за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивникът да се
връчи препис от отговора на въззивната жалба. Страните да се призоват и
по телефон и имейл по възможност.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Амиго лизинг“ ЕАД в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за противната
страна да отстрани следните нередовности на исковата молба:
1. да уточни на коя дата е иззет автомобила от ответника и е върнат в
държане на ищеца/лизингодател
2. да посочи всяка една главницата /сумата/, върху която е начислена всяка
една мораторната неустойка за забавено плащане по таблицата на стр.6
от исковата молба и период на нейното начисляване /от дата до дата/. Да
се наведат твърдения за всяка една главница кога е следвало да бъде
платена.
3. да посочи всяка една главницата /сумата, за кои вноски се отнася/, върху
която е начислен данък добавена стойност, както и неговият размер. Да
се съобрази, че сборът на сумите за ДДС върху всяка една главница
следва да е равен на общо заявения от 1108. 26лв.
4. да посочи върху каква сума /база/ е начислената неустойката от 15% в
размер на 1200.00лв.
5. да уточни какви конкретни действия са извършени във връзка с
връщането на автомобила на лизингодателя / от къде и до къде е
репатриран автомобила, как е издирен и върнат, и пр./
6. да посочи как е формирана сумата от 696.00лв. по пера /извършени
дейности/ .
УКАЗВА на въззиваемата страна „Амиго лизинг“ ЕАД, че в случай, че
6
не изпълни указанията на съда в дадения срок, производството по делото ще
бъде оставено без движение, което ще влече последиците на чл.129, ал.3 от
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна/ищец „Амиго лизинг“ ЕАД в
едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесен по
сметка на Варненски окръжен съд - „Вещи лица, гаранции, депозити” депозит
в размер на 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, с оглед заплащане на
възнаграждение на назначения особен представител на ответника на разноски
на ищеца на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника ИВ. ХР. К. да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на призоваване -
Мария Христова К.а за установяване на обстоятелството, че същият има
постоянно местопребиваване в чужбина.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за свидетеля в размер на 40.00лв. вносими
от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на
лицето Мария Христова К.а, с данни съгласно справка на л.96 от
първоинстанционното дело.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД за съпруг и родени деца на
въззивника ИВ. ХР. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника ИВ. ХР. К. с
правно основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи
оригинал на издаден запис на заповед, обезпечаващ договора за лизинг и
извършване на справка за родствените връзки.
УКАЗВА на страните да посочат електронен адрес или електронна
7
поща за призоваване и връчване на съобщения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8