Решение по дело №355/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 246
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20223110200355
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110200355 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното
дружество против НП №03-013211/28.10.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Сочи се, че неправилно е прието, че е извършено нарушение по чл.153 ал.3 от КТ. В АУАН
и НП не са описани елементите от състава на нарушението. При установеното сумирано
изчисляване на работното време работната седмица за работника не е с обичайната
продължителност, както е при подневното изчисляване на работното време – 5 работни и 2
почивни дни, а е с продължителност в часове – не повече от 56 часа. В обстоятелствените
части на АУАН и НП липсва извършено изчисление на отработените часове за периода.
Неясно е как е определена дата на нарушението 01.08.2020г.
В нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН не е извършено допълнително разследване на
спорни обстоятелства- налице е противоречие между посочените отработени дни в графика
за явяване на работа /22 дни/ и платежната ведомост /20 дни/.
Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление .
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното
постановление. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
През месец септември 2020г. служители на ДИТ Варна, сред които св. П. извършили
проверка на място и последваща документална проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – хотел „Калиакра Палас“, находящ се в гр. Варна, кк.”Златни
пясъци“, стопанисван от „Трейдфарма” ЕООД. След извършената проверка на място, била
насрочена и последваща документална проверка.
При проверката били предоставени допълнително графици за явяване на работа, при
което св. П. установила, че в обекта е въведено сумирано изчисляване на работното време.
За лицето Илиян Даниелов Дрянов, изпълняващ длъжност „барман“, при сумираното
изчисляване на работно време, за период от 26.07.2020 г. до 04.08.2020г., включително, в
който лицето е работило без почивен ден, не била осигурена непрекъсната седмична
почивка от минимум 24 часа.
На 21.10.2020г. св. П. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството „Трейдфарма“ ЕООД за това, че като работодател е допуснало при
сумирано изчисляване на работното време неосигуряване на непрекъсната междуседмична
почивка не по- малко от 24 часа на лицето И.Д.. Посочен били периодът на полагане на
труд, датата на нарушението, както и доказателствата , които потвърждават извършеното
нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството. В графата за възражения било вписано несъгласие. Възражения постъпили
впоследствие по АНП, но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-013211/28.10.2020г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.153 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция над
минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства- копия от графици за явяване на работа; правилник за
вътрешния трудов ред; пълномощно, заповед ; гласните доказателства - показанията на св.
П. и др.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
2
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд в рамките на
седемдневен период, без да е осигурена минимална непрекъсната седмична почивка. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.153 ал.3 от
КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно
разпоредбите на КТ наказващият орган е съобразил извършването на нарушение за първи
път, поради което санкция в минималния размер би способствала за постигане на
правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието
имуществена санкция е правилно определено по своя размер.

Що се отнася да наведените с жалбата основания за отмяна на НП, съдът намира
следното:
Счита се, че неправилно е прието, че е извършено нарушение по чл.153 ал.3 от КТ.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, доколкото за лицето е
безспорно установено, че е положило труд в последователни дни за периода 26.07.-04.08.
2020г., без да е осигурена междуседмична почивка от най- малко 24 часа.

Изразява се позиция, че в АУАН и НП не са описани елементите от състава на
нарушението. При установеното сумирано изчисляване на работното време работната
седмица за работника не е с обичайната продължителност, както е при подневното
изчисляване на работното време – 5 работни и 2 почивни дни, а е с продължителност в
часове – не повече от 56 часа. В обстоятелствените части на АУАН и НП липсва извършено
изчисление на отработените часове за периода.

Съдът, противно на изразената позиця намери, че в АУАН и НП се съдържа опиание на
фактология, от която са изводими всички признаци от състава на нарушението . Посочено е
въведеното сумарно изчисление на работно време, като е конкретизирана и заповедта за
това.
Качеството на работодател на дружеството по отношение на И.Д. е изводимо от
представените от самото дружество доказателства- присъствени форми и график за
работното време.
Периодът на полагане на труд е правилно определен, съобразно представените
графици за явяване на работа, като не е възникнало задължение за сумиране на отработени
3
часове, доколкото се касае за положен труд в рамките на работна седмица, излизащ извън
периода на работната седмица, при което на работника не е била осигурена непрекъсната
междуседмична почивка от не по- малко от 24 часа.
Счита се, че е неясно е как е определена дата на нарушението 01.08.2020г.
Съдът не намери, че е налице подобна неяснота, като в самото НП се съдържа
описание защо се приема тази дата на нарушението – именно това е момента, в който на
лицето е следвало да бъде осигурена междуседмичната почивка.
Сочи се , че в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН не е извършено допълнително
разследване на спорни обстоятелства- налице е противоречие между посочените отработени
дни в графика за явяване на работа /22 дни/ и платежната ведомост /20 дни/.
Срещу АУАН са били наведени възражения, по които е било изготвено мотивирано
становище за неоснователност и в този смисъл по наведените възражения е било извършено
разследване на оспорените обстоятелства.
Съдът не кредитира платежната ведомост като доказателство, установяващо периода
на полагане на труд от страна на лицето, тъй като единственото годно доказателство в
настоящия казус, установяващо точно периода на полагане на труд от лицето в рамките на
месец юли и август 2020г. са графиците за явяване на работа за тези месеци. Именно от тях
се установява, че лицето И.Д. е положило труд в в последователни дни за периода 26.07.-
04.08. 2020г., без да е осигурена междуседмична почивка от най- малко 24 часа.


След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното административно
наказание до предвидения в закона минимален размер.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-013211/28.10.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, с което на «***“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА "***“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Инспекция по
4
труда" гр. Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.


Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5