Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
18.01.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Осемнадесети декември |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
И. Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
904 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №78/03.11.2020г., издадено от Директора на РИОСВ Пловдив, с което на „КАЛЦИТ“ АД, ЕИК115005545 със седалище и
адрес на управление гр.Асеновград, обл. Пловдивска, Промишлена зона „Север“
представлявано от инж. И.К.К.- Изпълнителен директор, с което на основание
чл.164, ал.1 вр. чл.123в,т.2 и чл.168 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ /обн.ДВ. бр.91/2002г. с посл.изм. и доп. / вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 10 000лв. /десет хиляди лева/, за нарушение
разпоредбата на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2
от ЗООС.
ОСЪЖДА „КАЛЦИТ“ АД, ЕИК115005545
със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл. Пловдивска, Промишлена
зона „Север“ представлявано от инж. И.К.К.- Изпълнителен директор да заплати на
РИОСВ Пловдив с адрес гр. Пловдив, бул. „Марица“ №122, сумата от 100.00 лв.
/сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №78/03.11.2020г., издадено от Директора на
РИОСВ Пловдив, с което на „КАЛЦИТ“ АД,
ЕИК115005545 със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл. Пловдивска,
Промишлена зона „Север“ представлявано от инж. И.К.К.- Изпълнителен директор, с
което на основание чл.164, ал.1 вр. чл.123в,т.2 и чл.168 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ /обн.ДВ. бр.91/2002г. с посл.изм. и доп. / вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложена
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 10 000лв. /десет хиляди лева/, за
нарушение разпоредбата на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.
Представляващия дружеството
изпълнителен директор, не се явява в съдебно заседание. Чрез подадената жалба
счита, че обжалваното НП следва да се отмени, като необосновано и неправилно.
Сходно становище изразява и юрк. Е.С.
който се явява като процесуален представител на дружеството жалбоподател.
Представителят на въззиваемата
страна, счита по същество, че жалбата е неоснователна, като обжалваното НП
следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно. Пледира да им
бъдат присъдени е направените по делото разноски.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Дружеството жалбоподател -„КАЛЦИТ“
АД, като ЮЛ имат качеството на оператор по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС.
През 2005г. спрямо дружеството било издадено „Комплексно разрешително“
№82/2005г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за следната категория
промишлени дейности по смисъла на Приложение №4 от ЗООС: 1. Инсталация за
производство на вар и варови продукти /т.3.1 от Приложение №4 от ЗООС/, 2.
Инсталация за производство на калциев карбид /т.4.2д от Приложение №4 от ЗООС/
и 3. Инсталация за производство на ацетилен /т.4.1а от Приложение №4 от ЗООС/.
Трите стопанисвани от дружеството инсталации се намират в Промишлена зона
“Север”, на гр. Асеновград. Разрешителното било издадено при спазване на
процедурата предвидена в Наредбата за условията и реда за издаване на
комплексни разрешителни Обн. ДВ бр. 26/21.2003г. и отменена по-късно с ДВ бр.
80/09.10.2009г./. В издаденото разрешително, производствените отпадъци,
образувани от Инсталацията за производство на вар и варови продукти, били
посочени в изготвената таблица 11.1. към Условие 11.1.1 /стр. 22 от
разрешението приложена към адм.нак.преписка/.
От същата става ясно, че образуваните отпадъци при работата на
инсталациите по Условие 2, не следва да
се различават по вид (код и наименование) и да не превишават количествата,
посочени в Таблица 11.1, Таблица 11.2 и Таблица 11.3. В таблица 11.1 като
отпадъци с код 10 13 01, били класифицирани отпадъчни смеси преди термично
обработване /фина отсевка след вибросито след измиване на варовик/. С течение
на времето, според оператора се указало, че към отпадъка с код 10 13 01 има
определен интерес за неговото използване за насипи, пълнежи, подравняване на
терени, настилки на пътища и други приложения в строителството. Тъй като обаче
същия фигурирал в цитираното разрешение като отпадък с определен код, то от
страна на дружеството не съществувала възможност да го продават на физически и юридически лица, непритежаващи разрешение
за дейности с отпадъци. С оглед реализацията на отпадъка, като продукт на
пазара, през 2009 г. от дружество стартирали необходимата процедура с оглед
извеждането от разрешителното на отпадните смеси класифицирани с код 10 13 01.
С мотивирано предложение до МОСВ, те информирали компетентния орган за
планираните промени по издаденото КЗ № 82/2005г. Част от предложените промени с
предложението, касаели и Условие 11-„Управление на отпадъците“, като
заинтересованата страна предложила да отпаднат от таблица 11 два вида отпадъци,
като единия бил този с код 10 13 01. Към предложението имало изготвени и мотиви
относно отпадането на този отпадък от КЗ. От съдържането на същите става ясно,
че отпадъка с код 10 13 01, представлява смес от варовик /камък/ с размери
25-30 мм и пръст, която смес се използва за обратни насипи, пълнежи и други
приложения в строителството. Въз основа на това предложение, с писмо с изх.№
26-00-789/06.08.2009г. на Министъра на МОСВ била открита процедура по
преразглеждане на издаденото КЗ № 82/2005г. Във връзка с това, на 01.10.2009г.
в Изпълнителна агенция по околна среда и води /ИАОСВ/ била проведена съвместна
среща, в присъствие на представители на МОСВ, ИАОСВ, РИОСВ Пловдив и „Калцит“
АД, на която били проведени консултации за промяна на издаденото КЗ. Констатациите
и предложенията на представителите били отразени в съставения протокол от
01.10.2009г. подписан от всички присъстващи на срещата. /същия приложен към
адм.нак.преписка/ От стр. 11 на същия протокол се установява, че е налице
предложение да се промени текста на Условие 11 от издаденото КЗ, като това
засяга и отпадъка с код 10 13 01 /отпадъчна смес преди термично обработване
/фина отсевка след вибросито след измиване на варовик/. Въз основа на
проведената процедура, с Решение №82-Н0-И0-А1/2010г. на Изпълнителния Директор
на ИАОСВ, на основание чл. 120 вр. чл. 124, ал.4 от ЗООС и чл.18, ал.3 от
приетата нова Наредба за условията и реда за издаване на комплексни
разрешителни /ПМС №238/02.10.2009г. / издаденото на „Калцит“ АД КЗ № 82/2005г. било актуализирано /листи 14
до 20 от съд.дело/. От неговото съдържание се установява, че от Таблица №11.1
към Условие № 11 вече липсват формираните отпадъчни смеси преди термично
обработване или отпадък с код 10 13 01. Органът актуализирал разрешителното
съобразно резултатите от извършената проверка и своята компетентност е счел, че
тези смеси не следва да се третират, като отпадък,а като продукт, който според
оператора ще се реализира на пазара.
През 2015г. след проведена нова
процедура по Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни
разрешителни, с Решение №82-Н1-И0-А0/2015г. на Изпълнителния Директор на ИАОСВ,
на търговското дружество „Калцит“ АД, било издадено ново Комплексно
разрешително КЗ № 82-Н1/2015г. То
касаело отново трите промишлени инсталации стопанисвани от дружеството,
намиращи се в Промишлена зона “Север”, на гр. Асеновград. /същото приложено към
адм.нак.преписка/ . От стр. 18 на разрешителното се установява, че условието
„Управлението на отпадъците“ отново е под № 11, като в Условие 11.1.1. е указано,
че „Образуваните отпадъци при работата на инсталацията по Условие 2 не следва не
се различават по вид (код и наименование) и да не превишават количествата,
посочени в Таблица 11.1, Таблица 11.2 и Таблица 11.3. От намиращата се на
същата страница, Таблица №11.1 се установява, че тя касае производствените
отпадъци образувани от Инсталацията за производство на вар и варови продукти,
като тя съдържа единствено отпадък класифициран
с код 10 13 13.
На 05.05.2020г., във връзка с
постъпили в РИОСВ - Пловдив писма на РУ - Асеновград с изх. №
239000-3344/27.02.2020 г. и вх. № 0-1081/02.03.2020 г. на РИОСВ - Пловдив,
както и във връзка с писмо изх. №239000-3992/10.03.2020 г. на РУ - Асеновград и
вх. № 0-1081-1/12.03.2020 г. на РИОСВ - Пловдив, от експерти на РИОСВ - Пловдив е извършена
проверка на трите инсталации стопанисвани от „Калцит” АД, намиращи се в
Промишлена зона “Север”, гр. Асеновград. При проверката в която взели участие
свидетелите-Ф.Р.К. и Н.И.А. се установило, че извършваните производствени
дейности чрез инсталациите, разположени на площадката на „Калцит” АД, попадат в
категориите дейности, включени в Приложение №4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС. В
тази връзка, било констатирано, че операторът „Калцит” АД притежава
КР№82-Р11/2015 г., издадено му от Изпълнителния директор на ИАОСВ-гр. София.
При проверката било констатирано, че основната суровина за производство на
негасена вар е варовикът, който се добива в кариери. С цел подобряване на
технологичния режим, същият се пресява и промива, за да се избегнат стопилки
във варовата пещ. Според проверяващите пресетият чакъл се продавал като
строителен материал, а варовиковите отмивки се събират в трикамерен утаителен
басейн - за пречистване на производствени отпадъчни води от процеса измиване на
варовика. Според проверяващите, съгласно Наредба №2/2014 г. за класификация на
отпадъците, варовикови отмивки се класифицират като отпадък с код и
наименование 10 13 01 - отпадъчна смес преди термично обработване. При
направения обход на производствената площадка, проверяващите заключили, че се
образува отпадък с код 10 13 01 и същия е наличен в трикамерния утаителен
басейн, което според проверяващите представлява неизпълнение на Условие 11.1.1.
от КР №82-111/2015 г. В хода на проверката на проверяващите бил представен и
утвърден от Директора на РИОСВ - Пловдив работен лист за класификация на
отпадъците, съгласно Приложение № 6 от Наредба № 3/2004 г. за класификация на
отпадъците, в който фигурирал и отпадък с код 10 13 01. В хода на проверката се
събрали и данни, че съдържащото се в утаителния басейн вещество било извозвано
и изхвърлено в района на стара кариера в местността „Яковия Чифлик“, но при
посещение на място, поради площта на района, не било възможно да бъдат установени
отпадъци формирани в предприятието. Установеното в хода на проверката било
отразено в съставения от проверяващите Констативен протокол № 0009901/05.05.2020г.
Въз основа на резултатите от проверката, след връчена покана изх.№
01842/02.06.2020г. до представляващия дружеството, на 15.06.2020г., в присъствие на упълномощено
лице от страна на дружеството, бил съставен АУАН №31 в който установеното било
квалифицирано като нарушение по чл.164,
ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. Въз
основа на съставения АУАН, в последствие било издадено и обжалваното НП
№78/03.11.2020г., на Директора на РИОСВ Пловдив.
Установената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Ф.Р.К. и Н.И.А..
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество,ведно с направените възражения в съдебно
заседание, за неоснователна. Безспорно по делото е установено, че
констатираното на 05.05.2020г. нарушение по чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС по отношение на дружеството
жалбоподател е било налице. Безспорно по делото се установи, че в трикамерния
утаителен басейн на площадката стопанисвана от „Калцит” АД, е било налично вещество което следва да се квалифицира, като
отпадък с код 10 13 01, тъй като представлява отпадъчна смес /варовикова
отмивка/ преди термично обработване. Именно и това е точната квалификация на
този отпадък съгласно, Приложение № 6 от Наредба № 3/2004 г. за класификация на
отпадъците, в който фигурирал и отпадък с код 10 13 01. Направените възражения
от страна дружеството жалбоподател, както и на техния процесуален представител,
че веществото не следва да се квалифицира, като
отпадък с код 10 13 01, а като продукт, който се продава на
заинтересованите лица, а освен не фигурира в издаденото КР№82-Р11/2015 г.,
съдът намира за неоснователни.
Както се установи от събраните по
делото доказателства, стопанисваната от оператора „Инсталацията за производство
на вар и варови продукти“ използва варовик, който преди термично му
обработване, минава и се измива през т.н. „вибросито“. Вследствие на това
измиване и пресяване, от там се отделят едрия варовик, чакъл с размери 25-30 мм
и смес от пръст. Както са установили проверяващите на 05.05.2020г., именно
дребния чакъл представлява продукта, който е годен и продаван като строителен материал.
Варовиковите отмивки, които представляват отпадък с код 10 13 01 са били
събирани в трикамерния утаителен басейн. В действителност същите не фигурират в
издаденото КР№82-Р11/2015 г., но тази липса не е поради пропуск на органа издал
разрешителното. Тази липса е следствие на декларираното от страна на
дружеството оператор още през 2009г., относно пълната реализация на цялата
отпадъчна смес следствие на измиването на варовика, преди термично му
обработване. Очевидно е това, че оператора „Калцит” АД, в случая е нарушил
Условие 11.1.1. на издаденото разрешително, където е указано, че „Образуваните
отпадъци при работата на инсталацията по Условие 2 да не се различават по вид
(код и наименование) и да не превишават количествата, посочени в Таблица 11.1,
Таблица 11.2 и Таблица 11.3. След като е формирал отпадък с код 10 13 01, от
страна на оператора е следвало, не да нарушават издаденото разрешително, а да
предприемат необходимите стъпки за неговата актуализация. Твърдението от страна
на дружеството жалбоподател, относно това, че цялата смес отпадъчна смес,
представляваща „варовикови отсевки“ от измиването на варовика, е била
реализирана на пазара не кореспондира със събраните по делото доказателства.
Безспорно по делото се установи, че интереса на търговците е насочен към
остатъчния след измиването на варовика чакъл, който им е бил и продаван. По
делото няма логично обяснение, а и никакви данни, някой да е имал интерес от
закупуването именно на отпадъчната пръст, която представлява отмивки отпадък с
код 10 13 01. Същата освен, че е била депонирана в трикамерния басейн на
площадката на оператора, е била и изхвърлена нерегламентирано, за което е имало
сигнали в РУ Асеновград, които пък са и повод за извършване на проверката на
05.05.2020г.
Нарушаването на
условие 11.1.1. по издаденото КР№82-Р11/2015 г., представлява
нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС, каквото в случая е налице. Съгласно текста на чл.123в, от ЗООС,
операторът на инсталацията има
определени задължения, като под т.2 е посочено, че той „изпълнява условията в
комплексното разрешително“. Освен че
същото е било правилно квалифицирано, то и правилно санкцията е била наложена
на основание чл.164, ал.1 от ЗООС. Съгласно този текст, „За неизпълнение на
изискванията по чл. 123в и чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо
лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000
лв.“ Очевидно е, че в случая АНО се е съобразил с всички обстоятелства по
делото, като е определил размера на санкцията в минимален размер.Съдът намира,
че случая не следва да се квалифицира като маловажен, като съответно не следва
и да намира приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Нарушенията свързани с нарушаване нормите на ЗООС са с повишена
обществен опасност, като в закона не са налице хипотези и съответно норми
дефиниращи и санкциониращи случаи на маловажни нарушения.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая, макар и казусът да се отличава с не-толкова ниска фактическа и
правна сложност, съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144
от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на РИОСВ Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: