Решение по дело №1199/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 117
Дата: 5 юли 2019 г.
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20184400601199
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      

 

гр. Плевен, 05.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА  ЙОСИФОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН  ГЕРГОВ  

                                       2. Мл.съдия СИЛВИЯ  ДАСКАЛОВА

 

при секретаря: Велислава Трифонова

с участието на прокурора: Ваня Савова

като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова  ВНОХД №1199 по описа за 2018г.  на Окръжен съд-Плевен, въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по повод протест на Районна прокуратура-Червен бряг против Присъда №45 от 14.11.2018 г., постановена по НОХД №189 по описа за 2018 година на Районен съд- Червен бряг.

С атакуваната присъда Районен съд-Червен бряг е признал подсъдимия    М.Т.Г., роден на ***г***, с постоянен адрес:***,  българин, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, осъждан, с ЕГН  ********** за невиновен в това, че: На 14.06.2018 г. около 23:05 часа в гр. Червен бряг, обл. Плевен на кръстовището образувано от ул. „И. ***  управлявал лек автомобил „Опел”, модел „Зафира” с рег. № **** КК с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.19 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510”, с фабричен номер 0263 и отразено в АУАН с номер по бланка 0664483 от 14.06.2018 г., след като е осъден с влязло в сила на 22.01.2014 г. споразумение № 24/22.01.2014 г. по НОХД № 21/2014 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал  по така повдигнатото обвинение.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Представителят  на обвинението счита, че липсата на дата в акта за установяване на административно нарушение е санирана с  относими доказателства, като датата на извършване на деянието е изяснена по категоричен начин. Изложени са съображения, че  мотивите на присъдата не са относими към конкретното дело. Отправено е искане до Окръжен съд-Плевен за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2 НК.

Делото пред  въззивната инстанция е нееднократно отлагано, с оглед осигуряване на възможност  на ответника по протеста  М.Т.Г.  да упражни правото си на лична защита в наказателния процес.

С протоколно определение от 13.03.2019г. от ОС-Плевен е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице Д-р Л.Т. дава заключение, че М.Г. страда от „Разстройство  в адаптацията“  и „Обсесивно-компулсивно разстройство  с преобладаване на натрапливи мисли и умствени предъвквания“,  които заедно и поотделно не са  психични  болести в тесния смисъл на понятието, т.е. психози, и не могат да бъдат приравнени на „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 НК. Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, М.Г. към настоящия момент може да разбира свойството и значението на  извършеното и да ръководи постъпките си, може да организира поведението си в контекста на ситуацията;  възпроизвежда спомените  си за инкриминираното деяние  последователно, логически свързано и хронологично правилно; по време на инкриминираното деяние  е могъл правилно да възприема,  запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от  значение за воденото наказателно производство, т.е. може да дава  достоверни от медицинска гледна точка обяснения. Вещото лице посочва, че  към момента на инкриминираното деяние  М.Г. не е  бил  с качествени  нарушения  в базисни сфери  от психичната дейност, които да са нарушавали  основните му  психични годности, като  е  могъл да разбира свойството  и значението на  извършеното и да ръководи постъпките си. В проведеното открито съдебно заседание пред ОС-Плевен на 12.06.2019г. вещото лице уточнява, че към настоящия момент обсесивно-компулсивното разстройство при М.Г. е в лека степен. Посочва, че  е  осъществил личен контакт с  М.Г. и прегледът е  продължил около два часа, експертизата е осъществена в амбулаторни условия. Заключението  на изслушаната съдебно-психиатрична експертиза е прието от въззивната инстанция като обективно, пълно, ясно и изготвено от вещо лице в кръга на неговата компетентност и специални знания.

В съдебно заседание  на 12.06.2019г. пред ОС-Плевен представителят на Окръжна прокуратура-гр.Плевен поддържа подадения протест, като развива съображения, че непосочването на датата в акта за установяване на административно нарушение е  изключително формален пропуск, който е преодолян  от всички събрани по делото доказателства. Излага доводи, че акцентът в настоящото производство е изместен  към здравословното състояние на М.Г.,  а той е могъл да разбира свойството и значението на  извършеното и да ръководи постъпките си. Поддържа се становище, че протестираният съдебен акт е необоснован. Отправено е искане към ОС-Плевен да отмени първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание, проведено на 12.06.2019г. пред ОС-Плевен подсъдимият М.Г. не се явява, представлява се от упълномощен защитник адвокат  И.В. ***. Адвокат В. излага доводи, че липсата на дата  в акта за установяване на административно нарушение е довела до  невъзможност за упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия. Посочва, че  ако се касае за точна дата, са щели да оспорят не само авторството на  деянието, но и  отсъствие от дадено населено място. Отправя искане към ОС-Плевен  първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, протестираният съдебен акт, изложението по  протеста, както и с доводите на страните, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ и следва да бъде разгледан. Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

След цялостна служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.314 НПК, въззивната инстанция намира, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, което е абсолютно основание за нейната отмяна. Същите са неотстраними от въззивния съд и се изразяват в следното:

Протестираната  присъда е постановена при неяснота  на мотивите. Съгласно константната съдебна практика, съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата, респективно решението.

Съгласно разпоредбата на чл.305 НПК, съдът е задължен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда/решение, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за установени, въз основа на какви доказателства и какви са правните съображения на взетото решение, като посоченото е гаранция, че съдебният акт е постановен по вътрешно убеждение.

В процесния случай, видно от мотивите на първоинстанционната присъда, съдът е изложил приета от него фактическа обстановка, която настоящият въззивен състав намира за правилно установена. Първоинстанционният съд е обосновал кои писмени и гласни доказателства по делото кредитира  с доверие, но се е позовал на несъществуващи в делото  доказателства и част от мотивите му са неотносими към същността на делото.

На първо място, РС-Червен бряг се е мотивирал, че кредитира   изцяло обясненията на подсъдимия като безпротиворечиви  и обективни. Настоящият въззивен състав констатира, че подсъдимият в нито един момент  не е давал обяснения по реда на НПК. В Протокол за разпит на обвиняем от 19.06.2018г. по Бързо  производство  №62/2018г. по описа на  РП- Червен бряг (л.7 от Бързо производство №62/2018г. по описа на  РП- Червен бряг) обвиняемият  М.Т.Г.  е  заявил „Желая да  се възползвам от правото  си да не давам обяснения“. В проведеното на 03.09.2018г.  открито съдебно заседание по НОХД №189/2018г. по описа на РС-Червен бряг, подсъдимият М.Г. е заявил: „Разбирам обвинението. На този етап  няма да давам обяснение“ (л.16 от първоинстанционното дело). В проведеното на 14.11.2018г. открито съдебно заседание по НОХД №189/2018г. по описа на РС-Червен бряг, подсъдимият М.Г. е заявил: „Няма да давам обяснение по случая“ (л.28 от първоинстанционното дело). В последната си дума е посочил, че моли да бъде оправдан. РС-Червен бряг се е мотивирал, че кредитира изцяло  обясненията на подсъдимия, като съобразява, че същите са освен средство за защита и  годно доказателствено средство, че ги намира за  логични, последователни  взаимнодопълващи и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото. Настоящият въззивен състав намира, че РС-Червен бряг се е позовал на несъществуващи обстоятелства и доказателствени средства  по делото, които не е възможно да бъдат ценени ведно с останалата доказателствена съвкупност.

 На второ място, РС-Червен бряг се е аргументирал, че е ирелевантно обстоятелство управлявал ли е  подсъдимият автомобила и бил ли е с включен двигател. Настоящият въззивен състав намира, че по отношение на тези обстоятелства не е имало спор.

На трето място РС-Червен бряг е посочил, че по отношение на обстоятелствата управлявал ли е  подсъдимият автомобила и бил ли е с включен двигател са налице съществени противоречия  между показанията  на разпитаните в съдебно заседание свидетели и обясненията  на подсъдимия. Настоящият въззивен състав не констатира  подобни противоречия по посочените въпроси, първо, защото подсъдимият не е давал обяснения, и второ –тези въпроси  въобще не са засягани, нито са били спорни при разпита на свидетелите Велчо Велчев и Петър Каримански, които подробно и последователно описват фактическата обстановка, свързана с проверката на моторното превозно средство.

На четвърто място, РС-Червен бряг е приел, че  противоречието  между показанията на  разпитаните в съдебно заседание свидетели  и обясненията на подсъдимия не се е  отстранило  и при проведените  по искане на представителя на обвинението очни ставки. Настоящият въззивен състав констатира, че нито в досъдебното производство, нито в производството пред първата инстанция са  провеждани очни ставки и не е било отправяно искане  за провеждане на очни ставки от никоя страна.

  При така констатираните съществени противоречия при  мотивиране  на протестирания съдебен акт, волята и вътрешното убеждение на първоинстанционният съд остават неясни, което води до невъзможност въззивната инстанция да провери правилността на направените от районния съд изводи.

Изложените по-горе съображения водят до извод за липса на мотиви и на валидно формирано от първата инстанция вътрешно убеждение, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните такива, което е отстранимо чрез ново разглеждане на делото от районния съд. Същевременно, това нарушение е довело и до ограничаване на процесуалните права на страните по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 НПК.

Установените пропуски в постановения съдебен акт не биха могли да бъдат отстранени чрез произнасяне за пръв път от въззивната инстанция, доколкото по този начин производството по делото ще бъде лишено от една инстанция по същество. Поради изложените доводи, обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед на това, не следва да бъдат обсъждани изложените от страните пред въззивния съд доводи по същество, като същите следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото.

Водим от горното, на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК, Плевенският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Присъда  №45 от 14.11.2018г., постановена по НОХД №189/2018г.   по описа на Районен съд – Червен бряг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

 

                                                                                   2.