№ 2001
гр. Варна, 25.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20233100500881 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 21446/25.03.2023 от И. А. Р. ЕГН
**********, чрез адв.М.М., срещу решението на ВРС-31с-в № 627/2.03.2023г
по гр.д.№ 16197/2021г, с което са отхвърлени предявените от него срещу
ГД„Изпълнение на наказанията"-гр.София иск за установяване на
дискриминация в периода от 18.01.2020г до 31.03.2021г, изразяваща се в
неравноправно третиране при връчване на кореспонденция, както и за
осъждането на ответника да преустанови нарушението, и в бъдеще да се
въздържа от по-нататъшни такива.
Счита същото за неправилно, постановено при ненапълно изяснена
фактическа обстановка и адекватно тълкуване на доказателствата и точно
прилагане на материалния и процесуален закон, като излага следните доводи :
РС не е съобразил и не е коментирал в мотивите си липсата на
доказателства от страна на ответника за запознаването на ищеца със Заповед
№ 127/9.06.2016г, независимо, че такива били поискани.
Не били представени доказателства във връзка с това кои служители са
били упълномощени да предават служебните документи, изпратени от
държавни институции на лишените от свобода.
Твърденията на разпитаните по делото свидетели - П. и Г. - служители в
Затвора-Варна и показанията на свид.Събев, излежаващ присъда „лишаване
от свобода", потвърждават изцяло изложеното в ИМ.
1
Свид.Събев излага, че всички документи, изходящи от държавни
институции, му били връчвани по надлежния ред от оторизирани за това
лица. В същото време свид.Г. потвърдил, че такива документи на въззивника
му били връчвани и от служители от надзорно-охранителния състав към
ГДИН. Това противоречие в показанията също не било обсъдено в
решението.
Поради изложеното моли за отмяната на решението и вместо него да
бъде постановено друго за уважаването на исковете му.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „Изпълнение на наказанията”-гр.София чрез Св.Ст.С. -
ст.юриск. в Обл.служба „Изпълнение на наказанията”, със становище за
неоснователност на жалбата.
По делото са били събрани достатъчно доказателства, допринесли за
разкриване обективната истина по делото. Не било установено
неравнопоставено отношение от страна на администрацията на затвора в
гр.Варна спрямо ищеца, нито достатъчно факти, въз основа на които да се
направи предположение, че е налице дискриминация с оглед прилагане
презумпцията по чл.9 ЗЗДискр.
Правилен е изводът на съда, че основно задължение за връчване на
кореспонденция на лишените от свобода имат инспекторите по социална
дейност, но това не изключва възможността тази дейност да се изпълнява и от
други служители на затвора.
Не се установява ищецът да е бил третиран по различен начин спрямо
останалите лишени от свобода при получаването на кореспонденцията му.
Счита за правилен изводът на съда, че от значение при установяването
на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен
резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните
в ЗЗДискр форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране. ЗЗДискр.
цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
положение според признаците, изброени в чл.4 ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в
сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било
2
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В настоящото
производство се установявало, че ищецът бил получавал кореспонденцията си
по начин, еднакъв за всички и затова не се установява същият да е бил
третиран различно.
Правилно РС е приел, че ищецът не е доказал наличието на неравно
третиране и затова претенцията му следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното моли за потвърждаване постановеното решение,
като бъде присъдено юриск.възнаграждение за настоящата инстанция.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива. Ето защо жалбата следва
да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна
жалба вх.№ 21446/25.03.2023 от И. А. Р. ЕГН **********, чрез адв.М.М.,
срещу решението на ВРС-31с-в № 627/2.03.2023г по гр.д.№ 16197/2021г, с
което са отхвърлени предявените от него срещу ГД„Изпълнение на
наказанията"-гр.София иск за установяване на дискриминация в периода от
18.01.2020г до 31.03.2021г, изразяваща се в неравноправно третиране при
връчване на кореспонденция, както и за осъждането на ответника да
преустанови нарушението, и в бъдеще да се въздържа от по-нататъшни
такива.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 6.06.2023г от 14.00ч, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4