РЕШЕНИЕ
№ 6204
гр. София, 06.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110149484 по
описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца .......... със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците дължат посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответницата Е. Б. Д. с ЕГН **********, от ....... и Л.А. Д. с
ЕГН **********, от ......, са подали отговори, в които изцяло оспорват
предявените искове, молят същите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач......., със седалище и адрес на управление
.........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
2
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Двете ответници оспарват качестното си на потребители на топлинна
енергия, поради което първо следва да бъде разгледан този въпрос. По делото
е прието и приложено писмено доказателство – Протокол от 24.02.1984 г., по
гр. дело № 3187 по описа за 1984 г. на СРС, ГК – 4 ГО, 49 състав, от който се
установява, че двете ответници са постигнали съдебна спогодба, която е била
одобрена от съда, и процесния топлоснабден имот е бил възложен в
изключителна собственост на Е. Б. Д.. От това следва, че е доказано
единствено качеството на потребител на топлинна енергия само на Е. Б.
Д.. Доколкото ответницата Л. А. Д., счиитано от
24.02.1984 г. няма нищо общо с процесния имот, то не
следва да носи отговорност и за задълженията, свързани с
него, поради което и исковете срещу нея следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Съгласно приетата и неоспорена ССчЕ, задължението по делото възлиза
на сумата в размер на 1 312, 16 лева главница, в това число главница в размер
на 1 048, 68 лева и лихва в размер на 263, 48 лева. Налице са възражения за
изтекла погасителна давност от двете ответници, но доколкото исковете
против ответницата Л. А. Д. ще бъдат отхъврлениш на друго
основание, следва да се разгледа само възражението на
ответницата Е. Б. Д., с оглед това, че същото е направено в законния
срок – с отговора на исковата молба. Съобразно трайната съдебна практика
вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на
ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената
топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ
правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно
3
от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни вземания за
периода м.05.2018 г. – м.07.2018 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111,
ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна
давност – последно на 31.08.2021 г. Размера на погасената по давност сума за
главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ, като
същата възлиза на сумата в размер на 56, 70 лева, или само за ответниицата
Е. Б. Д. 28, 35 лева. С оглед горното следва иска за главница за топлинна
енергия против Е. Б. Д. да бъде уважен за сумата в размер на 486, 35 лева,
и отхвърлен за сумата в размер на 28, 35 лева, като погасен по давност. Иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за
периода 15.09.2019 г. – 24.08.2022 г., и не е в периода на давността, поради
което следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер на 129, 35 лева. Иска
за главница за дялово разпределение е предявен за сумата в размер на 9, 64
лева срещу ответницата Е. Б. Д. и е за периода м.08.2019 г. – м.04.2020 г.,
както и за мораторна лихва върху тази главница за сумата в размер на 2, 39
лева срещу ответницата Е. Б. Д. за период 01.10.2019 г. – 24.08.2022 г., и
двата не попадат в периода на погасителната давност, поради което следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед отхвърлянето на исковете против ответницата Л. А. Д.
същата има право на право на присъждане на разноски на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК. Същата е представлявана по делото от адв. Д. Ч. от САК по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено от съда и присъдено направо на
адвоката към минималния размер от 400 лева. Налице е договор за правна
защита и съдействие, в който страните са уговорили, че услугите по всеки от
тях ще бъдат предоставени безплатно от адвоката, на посочените основания.
Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В този
случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски,
установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. С оглед частичното отхвърляне на исковете против
4
ответницата Е. Б. Д. същата има право на право на присъждане
на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същата е представлявана по делото
от адв. Д. Ч. от САК по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено от съда и присъдено
направо на адвоката към минималния размер от 400 лева. Налице е договор за
правна защита и съдействие, в който страните са уговорили, че услугите по
всеки от тях ще бъдат предоставени безплатно от адвоката, на посочените
основания. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски,
установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. Общия размер на предявените искове против тази
ответница възлиза на сумата в размер на 656, 08 лева. Уважената част на
исковете възлиза на сумата в размер на 627, 73 лева, или 96 % от общия
размер, а отхвърлената част на исковете възлиза на сумата в размер на 28, 35
лева, или 4 % от общия размер. Следователно, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на адв. Д. Ч. от САК сумата в размер на 416 лева – 400 лева за
исковете против Л. А. Д., и 16 лева за частичното
отхвърляне на исковете проотив ответницата Е. Б. Д.. За
уважената част от исковете против ответницата Е. Б. Д.,
която е 96 %, същата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата в размер на за 432 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8
от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на
управление . представлявано от ............ – изпълнителен директор, против
..... А. Д. с ЕГН **********, от ....... искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 514, 70
лева /петстотин и четгииринадесет лева и седемдесет стотинки/ главница,
5
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 129, 36 лева /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г.,
сумата в размер на 9, 64 лева /девет лева и шестдесет и четири стотинки/
главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, както
и сумата в размер на 2, 38 лева /два лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Е. Б. Д. с ЕГН **********, от ......., да заплати на
......., със седалище и адрес на управление ......., представлявано от
....... – изпълнителен директор, сумата в размер на 486, 35 лева
/четиристотин осемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 129, 36 лева /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г.,
сумата в размер на 9, 64 лева /девет лева и шестдесет и четири стотинки/
главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, както
и сумата в размер на 2, 39 лева /два лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.,
както и сумата в размер на 1 432 /четиристотин тридесет и два/ лева,
представляваща 96 % от направените по делото разноски, съгласно мотивите
на решението досежно разноските, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., със седалище и адрес на
управление ........, представлявано от ......... – изпълнителен директор,
против Е. Б. Д. с ЕГН **********, от ........., искове по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 28,
35 лева /двадесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м. 05.2018 г. до м. 07.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, поради
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „........, със седалище и адрес на управление .,
представлявано от...... – изпълнителен директор, да заплати на адв. Д. Й.
Ч. с ЕГН ********** от САК, с личен № ..... и адрес на кантората .......,
6
сумата в размер на 416 /четиристотин и шестнадесет/ лева, представляваща
разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА, както следва – 400 лева за
изцяло отхвърлените искове против Л. А. Д., и 16 лева за частичното
отхвърляне на исковете проотив ответницата Е. Б. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ........., със седалище и адрес на управление ...............
Банкова сметка на ищеца:
...........
BIC: ..........
..........
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7