№ 46812
гр. С., 17.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110103745 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Т. С.“ ЕАД срещу Г. П. П.
и Н. Г. П. по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделна отговорност следните суми: сумата от 124,29 лв.,
главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Х.“ № 16, гараж №
9 с аб. № 32024 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 20,65 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 25.04.2023 г., сумата от 27,57 лв., главница,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,51
лв. за периода от 15.06.2020 г. до 25.04.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
24962/2023 г. по описа на СРС, 119 състав. Ищецът претендира установяване
дължимостта на посочените суми от всеки ответник в размер, както следва:
1/ от Г. П. П. – 1/4 от горепосочените суми, а именно: сумата от 31,07 лв.,
главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Х.“ № 16, гараж №
9 с аб. № 32024 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 5,16 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 25.04.2023 г., сумата от 6,89 лв., главница, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от
1
10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1,38 лв. за периода от
15.06.2020 г. до 25.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24962/2023 г. по описа на
СРС, 119 състав;
2/ от Н. Г. П. – 3/4 от горепосочените суми, а именно: сумата от 93,22 лв.,
главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Х.“ № 16, гараж №
9 с аб. № 32024 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 15,49 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 25.04.2023 г., сумата от 20,68 лв., главница,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 10.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,13
лв. за периода от 15.06.2020 г. до 25.04.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
24962/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са
клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е
извършвало от „МХ Е.“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за
ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на
главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата Н. Г. П., чрез процесуалния й представител
адв. Х., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани. Релевира възражение за давност. Оспорва наличието на
облигационна връзка между нея и ищеца с предмет доставка на топлинна
енергия за битови нужди, доколкото счита, че не се установява да е собственик
или ползвател на процесния имот. Оспорва претенцията за заплащане на
стойността на услугата дялово разпределение, тъй като същата не се дължи на
2
ищеца, а на трето лице, като не се установява ищцовото дружество да се е
суброгирало в правата на последното. Оспорва акцесорните претенции,
доколкото намира, че не е поставяна в забава. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Г. П. П., чрез процесуалния му представител адв.
М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Релевира възражение за давност. Твърди, че с ищеца не са обвързани от
валидно възникнала облигационна връзка с предмет доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тъй като не е собственик или ползвател на
процесния недвижим имот. Сочи, че за задълженията следва да отговаря
ответницата П., която е титуляр на абонатния номер за имота. Оспорва
претенцията за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение,
тъй като същата не се дължи на ищеца, а на трето лице, като не се установява
ищцовото дружество да се е суброгирало в правата на последното. Оспорва
акцесорните претенции, доколкото намира, че не е поставян в забава. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за
което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия, както и отправена и получена от ответниците покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил, а
ответниците са получили покана да заплатят дължимите такси за дялово
разпределение.
По предявените искове ответниците следва да проведат насрещно
доказване и да докажат въведените в отговора на исковата молба възражения.
При установяване на фактическия състав на вземанията, то в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
3
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което приемането им като доказателства по
делото е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
дружеството „Д. Е.“ ЕООД (с предишно наименование „МХ Е.“ ООД) като
трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно. Основателно е и
искането по чл. 190 ГПК.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 24962/2023 г. по описа на СРС, 119
състав.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа е основателно и
следва да се допусне.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да се остави без уважение, доколкото не е необходимо за изясняване на
разглеждания от съда правен спор от фактическа и правна страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.12.2024 г. от 14.30 часа, за което страните да бъдат призовани
(ответниците чрез процесуалните им представители – адв. Х. и адв. М.).
Третото лице-помагач да бъде призовано чрез съобщение по общия ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Д. Е.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б. Б.“ № 85.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането на топлинна
енергия през исковия период и имот, включително документи за главен
отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния
период, изравнителните сметки, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот, документите относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение, както и протоколи за
неосигурен достъп за отчет на изравнителните сметки (ако такива за
съставяни).
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 24962/2023 г. по описа на СРС, 119
състав.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
4
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачите,
формулирани в исковата молба, като вещото лице да отговори и на въпроса
каква е стойността на реално потребеното количество топлинна енергия и за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., при депозит в размер на 300 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, в който срок следва да бъде представено и
доказателство за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице „Д. Е.“ ЕООД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове след
представен по делото платежен документ за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най - доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в
което е обективиран проектът за доклад по делото, а на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ
и препис от отговорите на исковата молба от ответниците.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от исковата молба, приложенията към нея,
отговорите на исковата молба от ответниците и настоящото определение на
конституираното трето лице-помагач.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6