№ 577
гр. П., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220101509 по описа за 2023 година
Производство по чл.28 вр. с чл. 25 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Д „СП“ П., с която се иска от съда да постанови решение, с
което детето Е. К. с ЕГН ********** да бъде настанено в семейството на Е. Г. П., ЕГН
********** и К. Д. П., ЕГН **********, и двамата с адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 19 /баба
и дядо по майчина линия/, тъй като се касае за „дете в риск“ по смисъла на пар. 1, т. 11, б.
„а“ и б. „в“ от ДР от Закона за закрила на детето.
В молбата се излагат твърдения, че детето Е. е родено от брака на своите родители С.
К. П. и А. К.. След прекратяването на брака родителските права по отношение на детето
били предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични контакти с детето.
След настъпилия развод, майката и детето заживели в Република България, а бащата
преустановил контактите си с детето Е. за период от около година и половина. Впоследствие
майката починала, а грижите за детето били поети от Е. и К. П.и /баба и дядо по майчина
линия/ като спрямо детето била предприета мярка за закрила настаняване при близки и
роднини с Решение №351/19.03.2019г. по гр. дело №419/2019г. по описа на РС П. със срок
до промяна в обстоятелствата.
Посочва се, че на 10.03.2021г. бащата на детето пристигнал в Република България с
намерението да вземе дъщеря си по силата на Решение № 260041/12.02.2021г. по въз. гр. д.
№769/2020г. по описа на Окръжен съд П., в сила от 12.02.2021г. Със Заповед №ЗД/Д-РА-
016/10.03.2021г. на ИД Директора на Д „СП“ П. било прекратено настаняването на Е. в
семейството на бабата и дядото по майчина линия и работата по случая била преустановена.
На 21.06.2021г. в ОЗД П. постъпила молба от Е. и К. П.и, с която изразили желание Е.
1
отново да бъде настанена в семейството им. С Определение №1503/10.09.2021г. по
административно дело №787/2021г . по описа на Административен съд П. е отменен
изричният отказ на Директора на Д „СП“ П. и преписката е изпратена по компетентност за
продължаване на производството по отправено искане с молба с вх. №ДДМ/Д-
РА/72/21.06.2021г. След проведено социално проучване със заповед № ЗД/Д-РА-
142/17.12.2021г. на ЗА Директор Д „СП“ П. е отказано настаняване на детето в семейството
на Е. и К. П.и. Заповед № ЗД/Д-РА-142/17.12.2021г. на ЗА Директор Д „СП“ П., с която е
отказано настаняването на детето в семейството на П.и, е обжалвана от семейство П.и и с
Решение №452/01.06.2022г. на Административен съд П. жалбата срещу заповедта е
отхвърлена. Решението на Административен съд П. е обжалвано пред ВАС и с Решение
№1200 от 06.02.2023г. по адм. дело №6522/2022г. по описа на Върховен административен
съд - София посоченото решение на АС П. е отменено, отменена е и Заповед №ЗД/Д-РА-
142/17.12.2021г. на Д „СП“ П. и делото като преписка е изпратено на Д „СП“ П. за
произнасяне съгласно мотивите на решението.
Сочи се, че работата по случая на детето Е. била възобновена след самосезиране с
устен сигнал с вх. № СИГ/Д-РА/193/27.08.2021г. във връзка с информация от полицейски
служител от РУ - П. за възпрепятстване предаване на детето от бабата и дядото, на бащата
по силата на Решение № 260041 от 12.02.2021г. по описа на Окръжен съд. В тази връзка
били предприети мерки за закрила в семейна среда и били предоставяни социални услуги,
които не довели до възможност за предаване детето на бащата. Твърди се, че контактите на
детето с бащата са прекратени от 22.03.2022г. , както и че от Д „СП“ П. са изпращани писма
до бащата на посочения от него адрес в гр. Солун с информация за медиация и за промяна
подхода в отношението му спрямо детето, но същите са се връщали като непотърсени.
Сочи се, че към момента детето Е. продължава да се отглежда от бабата и дядото по
майчина линия.
По молба на бащата било образувано гр. д. №4083/2021г. с искане за предаване на
малолетното дете Е. от Е. и К. П.и, която с Решение №1101/13.10.2023г. по гр. д.
№4083/2021 г. била отхвърлена.
В сезиращата съда молба се изтъква, че вследствие на посоченото в Решение № 1200
от 06.02.2023г. по адм. дело №6522/2022г. по описа на Върховен административен съд –
София, е извършен анализ на мотивите на акта. Направен е извод, че детето Е. К. е дете в
риск, тъй като неговата майка е починала, а до момента е останало и без грижата на бащата.
Предвид дефиницията „Най-добър интерес на детето“ е формиран изводът, че е необходимо
стабилизиране психо- емоционалното състояние на детето, което да предотврати регрес в
развитието, като спрямо детето бъде предприета временна мярка за закрила на основание
чл.4, т.2 от ЗЗД - настаняване в семейството на роднини или близки.
Посочва се, че бабата и дядото по майчина линия Е. Г. П. и К. Д. П. изразили
желание и възможност да продължат да полагат грижи за детето Е.. Помежду им била
изградена емоционална връзка. Детето Е. ги разпознавало като свои баба и дядо и най-
близки хора в живота, а те продължили грижата за него след влошаване здравословното
2
състояние на майката и настъпилата й смърт.
Молителят Дирекция “Социално подпомагане”- П. в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт С., която моли съда да уважи депозираната молба.
Непълнолетното дете Е. К. заявява, че желае да се отглежда от баба си и дядо си Е. и
К. П.и, където живее повече от седем години. Сочи, че е привързана към тях и ги обича,
както и че последната комуникация с баща й била през март месец миналата година.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане №1489/26.10.2012г. на Община П. е, че детето Е. К. е родено на
24.06.2012г., като негови родители са С. К. П., ЕГН ********** и А. К., роден на
24.03.1975г.
От представеното по делото препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа
на акт за смърт №1261 от 29.12.2018г. се установява, че майката на детето С. К. П. е
починала на 29.12.2018г.
Със Заповед № ЗД/Д-РА-026/30.03.2023г. на Директора на ДСП - П. детето е
настанено по административен ред в семейството на бабата и дядото по майчина линия, а
именно в семейството на Е. Г. П., с ЕГН ********** и К. Д. П., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 19.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и депозирано заявление и
декларации за даване на съгласие от Е. Г. П. и К. Д. П., с които същите е декларирали
желанието си да се грижат и отглеждат своята внучка Е. К..
Видно от решение №260041/12.02.2021г. по в. гр. д. 769/2020г. по описа на ОС П.,
влязло в сила на 12.02.2021г., със същото е отменено Решение №260097/28.09.2020г. по гр.
д. №3177/2019 г. по описа на РС П., с което е отхвърлена молбата за прекратяване на
настаняването на детето извън семейството и е отменена наложената с Решение
№351/19.03.2019г. по гр. д. №419/2019г. по описа на РС П. мярка за закрила по отношение
на детето Е. К. „настаняване в семейството на роднини и близки“, като детето е настанено за
отглеждане в семейството на баба му и дядо му по майчина линия – Е. и К. П.и със срок на
мярката „до изменение на обстоятелствата, при които е наложена мярката за закрила“ и е
прекратено настаняването на детето извън семейството.
С решение №1101/13.10.2022г. по гр. д. №4083/2021г. по описа на РС П. е отхвърлен
предявеният от бащата А. К. против Е. и К. П.и иск за предаване на детето Е. с правно
основание чл. 126, ал. 2 от СК.
Видно от Решение №1200/06.02.2023г. по адм. дело №6522/2022г. по описа на ВАС,
със същото е отменено Решение №452/01.06.2022г. по адм. дело №136/2022г. по описа на
Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на Е. и К. П.и срещу Заповед
№ЗД/Д-РА-142 от 17.12.2021г. на Директора на Д „СП“ П., с която е отказано настаняването
3
на детето Е. при бабата и дядото по майчина линия, отменена е и Заповед №ЗД/Д-РА-142 от
17.12.2021г. на Директора на Д „СП“ П., като преписката е върната на Д „СП“ П. за
произнасяне съгласно мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.
От приетия по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мяка за закрила
спрямо дете, се установява, че към момента детето Е. продължава да се отглежда от бабата и
дядото по майчин линия. Съобразявайки указанията на ВАС в Решение №1200 от 06.02.2023
г. по адм. дело №6522/2022 г. на ВАС от Д „СП“ П. са предприети действия чрез проучване
и оценка на родителския капацитет на бащата - А. К.. В тази връзка е отправено писмо до
Министерство на правосъдието, като с писмо изх. №X 12-00-426/22.02.2023г. е посочено, че
по отношение изясняване родителския капацитет на бащата не е на лице обоснована
необходимост от международно сътрудничество за събиране и обмен на информация. Като
отрицателен факт във взаимоотношенията на детето с бащата е оценена прекъснатата връзка
между тях на 22.03.2022 г. Посочва се, че от тогава бащата не е правил опит да се свърже с
детето. Изпратените писма от социалната служба на известния адрес в Гърция са се върнали
като „неполучени“. Бащата не е отговорил на информация за медиация с цел сближаване
позициите на възрастните хора в живота на детето.
Както бе посочено, към момента Е. продължава да се отглежда от бабата и дядото по
майчин линия. Задоволени са основните битови потребности на детето от храна, облекло,
здравни грижи и образование. Осигурена е сигурна и безопасна среда за неговия живот и
здраве. Детето е в добро здравословно състояние и физическото му развитие е в норма за
възрастта. Е. е ученичка в четвърти клас в ОУ „Х. С.“ гр. П., като редовно и с желание
посещава учебните занятия. Бабата и дядото по майчина линия са осигурили всички
необходими учебници и учебни помагала. Между детето и бабата и дядото по майчина
линия съществува близка емоционална и доверителна връзка, като Е. е силно привързана
към тях. Значими възрастни за детето Е. са, както бабата и дядото по майчина линия, така и
нейните вуйчо и вуйна. Е. с готовност споделя с баба си Е. П., като към момента липсва
емоционална и доверителна връзка между Е. и нейния баща. На този етап мерките за
сближаване с бащата не са довели до нужния резултат. Детето Е. има чувство за
принадлежност към семейството на баба си и дядо си, което е обичайната за нея среда.
Контактите между бащата А. К. и детето Е. са прекъснати от 22.03.2022 г., след което и към
настоящия момент основните грижи за него продължили да полагат сем. П.и.
Изложено е становище, че при прекратена връзка на детето с неговия баща, неговите
потребностите са ориентирани към стабилизиране на психо-емоционалното му състояние,
като се запази статуквото на неговото отглеждане и се избегне регрес в неговото развитие. В
резултат на извършеното социално проучване е формиран изводът, че в най-добър интерес
на детето Е. К. е предприемане на временна мярка - настаняване в семейството на баба и
дядо по майчина линия, Е. и К. П.и.
В представения и приет като доказателство по делото социален доклад, изготвен от
ДСП- П., са отразени релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен
път, установяват, следното: след смъртта на майката на детето Светлана П. /на 29.12.2018 г./
грижите по отглеждането на детето Е. са поети от Е. и К. П.и. Предвид, че майката е
починала и невъзможността на бащата да поеме отговорност по отглеждането на детето,
същото е останало без родителска грижа. Срещите между бащата и детето били редки, не
4
говорили на един език, което затруднявало комуникацията им. Към момента на изготвяне на
доклада сем. П.и продължават да се грижат за своята внучка. Жилището им представлява
едноетажна къща и в него има добри хигиенно – битови условия за отглеждане на детето. В
хода на социалната работа е установено, че детето Е. се чувства добре и обичано в
семейството на неговите баба и дядо по майчина линия. Това е обичайната среда за неговото
отглеждане от най- ранна възраст. Помежду им има изградена силна емоционална връзка,
като връзката на детето Е. с бащата е прекратена през март месец 2022 г. Изразено е
становище, че детето Е. разпознава баба си и дядо си като свои най – близки хора в живота,
помежду им съществува изградена емоционална връзка и връзка на привързаност.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето с оглед разпоредбата на
чл. 26 от Закона за закрила на детето, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗДетето, всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси. В разглеждания случай констатациите на социалните работници в социалния
доклад и доклада за оценка на случай и предприемане на мяка за закрила спрямо дете,
обосновават извод, че по отношение на детето е налице необходимост от предоставяне
мярка за закрила.
Исканата мярка за закрила- настаняване в семейство на роднини или близки е сред
предвидените в чл.4 ЗЗДетето, като основателността на прилагането й е обусловена от
предвидените в разпоредбата на чл.25 ЗЗДетето изчерпателно изброени в шест точки
основания. Въз основа на установената по делото фактология, съдът приема, че в
разглеждания случай по отношение на детето е налице предпоставката на чл.25, ал.1, т.2 от
ЗЗДетето, а именно, че единственият жив родител на детето – неговият баща, без
основателна причина трайно не полага грижи за него.
От друга страна, с оглед изискванията на чл.28, ал.4, изр. последно от ЗЗДетето и
предвидената по чл.26, ал.1 ЗЗДетето поредност при определяне на мерките за закрила на
децата, както и изхождайки от регламентираните в нормата на чл.3 от ЗЗДетето принципи
на закрила, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за
детето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се силна
емоционална и доверителна връзка между него и неговите баба и дядо по майчина линия Е.
и К. П.и, които след смъртта майката през 2018г. изцяло са поели грижите по отглеждане и
възпитание на Е.. Същевременно сем. П.и са изразили съгласие да полагат грижи за детето,
като са създали предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това,
разполагат с необходимия ресурс да покриват потребностите му, осигурявайки му добри
условия за развитие. При това положение, съдът намира, че предприетата от Д „СП“ мярка
за закрила на детето се явява адекватна такава.
По изложените съображения, съдът намира, че като мярка за закрила спрямо детето Е.
К. следва да бъде постановено настаняването му за отглеждане в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия - Е. Г. П. и К. Д. П.. Съобразно разпоредбата на чл.28, ал.5 от
5
ЗЗдетето съдът е длъжен да определи срок за настаняването, като счита, че подходящ в
настоящия случай е този, който е посочен от пълномощника на молителя в хода на устните
състезания, а именно една година.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Е. К., с ЕГН ********** в семейството на роднини - Е. Г. П., с
ЕГН ********** и К. Д. П., с ЕГН ********** /баба и дядо по майчина линия/, с постоянен
и настоящ адрес: с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 19, за срок от една година, считано от влизане на
решението в законна сила.
На основание чл.28, ал.4 от ЗЗДетето, ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6