Определение по дело №39051/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38560
Дата: 16 септември 2025 г.
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20251110139051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38560
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110139051 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ************, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: **********, срещу **********, ЕГН
**********, с адрес ***********, искове за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № ***********
2258,68 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот находящ се на адрес: ***********,
ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
315,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г.;
55,76 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането;
12,38 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.03.2025 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
възразява относно допустимостта и редовността на исковата молба, като в тази връзка
излага на първо място, че исковата молба е подадена от лице без надлежно учредена
представителна власт, в това число и заявлението по чл. 410 ГПК, и прави искания за
задължаване на ищеца да представи в оригинал пълномощното на ************, в
това число и оригинали на трудовите договори за назначаването им на длъжност
„юрисконсулт“ и дипломи за завършено висше юридическо образование. На следващо
място сочи, че исковата молба е нередовна, т.к. ищецът не е конкретизирал за какъв
вид топлинна енергия се претендират процесните суми и не е индивидуализирал по
пера претенцията си (за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване, за
сградна инсталация).
Съдът, в производството по чл. 140 ГПК и с оглед възраженията на ответника в
отговора на исковата молба отново извърши проверка на редовността на исковата
молба по чл. 129, вр. с чл. 127 и вр. чл. 128 ГПК, както и допустимостта на
предявените искове по реда на чл. 130 ГПК и намира исковата молба за редовна и
допустима, а възраженията на ответника в тази насока намира за неоснователни.
1
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на
изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз
основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на
предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е
ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът
не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на
упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното
удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на
представителна власт на пълномощника. Извършените от пълномощника процесуални
действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само
по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата
страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение
за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните
отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова
пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по
съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес
да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на
съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис.
Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях.
В този смисъл е и Решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о. на
ВКС. С оглед изложеното исканията на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал пълномощното на ************, в това число и оригинали на
трудовите договори за назначаването им на длъжност „юрисконсулт“ и дипломи за
завършено висше юридическо образование, следва да се оставят без уважение като
неоснователни.
На следващо място следва да се посочи, че не е необходимо в исковата молба
вземанията за топлинна енергия да бъдат посочени като разбивка по отделни пера, за
да бъде исковата молба редовна и допустима. В чл. 140а ЗЕ се сочи, че вземанията за
топлинна енергия се разпределят на вземания за горещо водоснабдяване и вземания за
отопление, а разпределението според чл. 139 ЗЕ се извършва от дружество за дялово
разпределение по реда на чл. 140 ЗЕ. Следователно законът, макар да разделя
топлинната енергия на отделни пера, я третира като едно вземане, а не като отделни
вземания по всяко едно от перата – за сградна инсталация, за БГВ, за отопление на
индивидуални имоти и на общи части и за сградна инсталация. С оглед изложеното,
възражението за нередовност на исковата молба, съдът също намира за неоснователно.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане
на ********** като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си
интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне
вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Искането на ищеца за изискване на документи от ********** касае относими по
делото факти и следва да бъде уважено.
Като допустимо и относимо към предмета на доказване следва да се уважи
искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.
Ищецът е направил искане за изискване от *********, на акт за смърт на лицето
2
*********, ЕГН **********, което съдът намира за основателно и следва да уважи.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи в
оригинал следните документи: Договор от 20.06.2007 г. сключен между ********* -
изпълнител и ********* – възложител; Протокол от **** от ********** заедно със
списък (оригинал) на присъствалите ****; фактури №************. и таблица за
„абонат *****”; публикации във вестник в оригинал на Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ************* на потребители в **********.
и Нот.акт № ********** г.; Заявление-Декларация - без дата от ***********.;
Отказ от право на ползване от 28.06.2019 г. и Пълномощно на ********* от
27.04.2012 г.; Спогодба от 28.06.2019 г. Съдът намира, че искането следва да се
остави без уважение, доколкото представените копия с исковата молба, са четливи,
липсват зачерквания, заверени са от процесуалния представител на ищеца и липсва
необходимост от представянето им в оригинал на този етап. В допълнение съдът
намира за необходимо да посочи и че направеното оспорване на част от документите с
отговора на исковата молба, касае доказателствената им стойност, което не предполага
откриване на производство по чл. 193 ГПК, респ. и представяне на документите в
оригинал.
Искането на ответника за задължаване на ищеца, евентуално на третото лице-
помагач, да представи в оригинал документите за главен отчет, също следва да се
остави без уважение, доколкото искания в този смисъл са направени от ищеца. На този
етап липсва необходимост от представянето на документите в оригинал.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК **********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление *********, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се
у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през
исковия период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за процесния имот с абонатен номер
*****, в това число документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
съставяни за имота; документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
сметки за процесния период на представител на етажната собственост; протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако
такива са съставяни/; документи относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 18315/2025 г. по описа на СРС, 157-ми състав.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от *********, акт за смърт на
лицето *********, ЕГН **********, като се укаже едноседмичен срок за
предоставянето.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***********, който да бъде уведомен за
поставените задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и извърши необходимите справки в ищцовото дружество и в
това на трето лице-помагач, отговори на поставените в исковата молба въпроси при
депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********** като УКАЗВА на вещото лице да
започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2025 г. от 13,40 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ************ извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати, а именно:
2258,68 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 55,76 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 315,88 лв. върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025
г. и 12,38 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 24.03.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2025 г. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва наличието
на сключен договор с топлинен счетоводител за осъществяване на дялово
разпределение, евентуално оспорва същия като нищожен поради неспазена форма.
Оспорва представителната власт на процесуалните представители на ищеца в исковото
и заповедното производство. Оспорва исковата молба като нередовна при твърдения,
че ищецът не е посочил как е формирана претенцията му и какво включва. Подробно
излага, че не става ясно какво е количеството и качеството на доставената топлинна
енергия. Аргументира, че представените от ищеца фактури и таблица, не се ползват с
4
обвързваща съда доказателствена сила, като освен това ги оспорва и като нищожни
поради липса на подпис на изпълнителния директор. Оспорва като нищожен договор
от 20.06.2007 г., сключен между *********, от една страна, и *************, от друга,
като нищожен поради липса на съгласие и в тази връзка оспорва представителната
власт на възложителите. Оспорва като нищожен и протокол от **** от проведено ОС
на ЕС при твърдения, че не е видно колко собственици са присъствали на ОС, колко
лица са упълномощили други за сключването на договор с ********* и на последно
място сочи, че протоколът не е нотариално заверен. Оспорва и претенциите за
мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство,
длъжникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
(доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в
топлоснабдения имот и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
доказателствена тежест на ищеца, е да докаже наличието на обстоятелства при
настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в
случай че твърди такива.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
5
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6