гр. Сливен, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1220 по описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с
която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Исковата молба е редовна, а предявените искове –
допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По
делото е постъпил отговор на исковата
молба от особения представител на ответника адв. М.Б. ***.
В исковата молба се твърди, че между страните в настоящото производство бил сключен договор за потребителски кредит № 1509141017595200/17.09.2015 г., по силата на който кредитополучателят и настоящ ответник усвоил кредит в размер на 7591,84 лв. с краен срок на погасяване 15.09.2022 г. На основание чл. 4 от договора и чл. 430, ал. 2 ТЗ била уговорена възнаградителна лихва. При забава в плащането било уговорено и обезщетение за забава в размер на 10 пункта годишно към лихвата върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.10.2015 г. до 15.09.2022 г. с включена годишна лихва съгласно чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора. Размерът на анюитетната погасителна вноска с включената годишна лихва по чл. 4, т. 1 от договора бил 120,23 лв. съгласно погасителния план, като при промяна на лихвата по чл. 4, т. 2 се бил променял и размера на анюитетната погасителна вноска.Тъй като плащанията по кредита били преустановени към 15.01.2017 г. и на основание чл. 9, т. 2 от договора била обявена предсрочната му изискуемост. Твърди се, че банката изпратила уведомление до длъжника- ответник, с която го уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост. Обратната разписка удостоверявала, че писмото било достигнало до адреса на получателя и съгласно чл. 12, т. 8 от договора се било считало за получено. Тъй като задължението не било изпълнено ищцовото търговско дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. №5810/2017 г. по описа на СлРС и била издадена заповед и изпълнителен лист за вземането. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
От съда се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответника М.П.Д. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 7219,76 лв., от която 6540,02 лв.-главница; 286,19 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 16.07.2017 г. и 393,55 лв. – наказателна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски сторени в исковото и заповедното производство. В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за претендираната главница и лихви с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Следвало да се счита, че длъжникът бил изпаднал в забава от датата на получаване на исковата молба, която следвало да се приеме като покана за плащане и на уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Претендираните вземания били ставали предсрочно изискуеми в хода на висящото исково производство от момента на получаване на исковата молба от ответника и този факт имал значение за спорното право и бил настъпил до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция и следвало да бъде отчетен като такъв по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК. Цитира ТР № 4/2013 г. на ВКС и практика на ВКС в същия смисъл.
В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответната страна е постъпил писмен отговор. Счита, че предявените искове са допустими, но не са основателни и доказани. От съда се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: С договор за потребителски кредит № 1509141017695200 от 17.09.2015 г.банката- ищец е отпуснала на ответницата кредит в размер на 7591,84 лв. с краен срок за погасяване 15.09.2022 г., като съгласно чл. 4.1. от договора кредитополучателят заплаща на банката през първите 12 месеца, считано от датата на падежа на първата вноска годишна лихва в размер на 8,50 %, като след изтичането на този срок дължи годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 7.553 пункта надбавка. При забава в плащането дължи на банката обезщетение за забава или наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето от забавата до окончателното плащане. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.10.2015 г. до 15.09.2022 г. с включена годишна лихва съгласно чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора. Размерът на анюитетната погасителна вноска с включената годишна лихва по чл. 4, т. 1 от договора бил 120,23 лв. съгласно погасителния план, като при промяна на лихвата по чл. 4, т. 2 се бил променял и размера на анюитетната погасителна вноска. Ответницата била изпаднала в забава по отношение на месечните анюитетни вноски с падежи от 15.01.2017 г., която забава се дължала на виновното й поведение. Предсрочната изискуемост на вземанията била настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № ИЗХ-001-65931 съгласно чл. 9.2 от договора поради настъпило неплащане на основание чл. 8, т. 1 от същия. Обратната разписка удостоверявала, че писмото било достигнало до адреса на получателя и на основание чл. 12, т. 8 от договора се било считало за получено. Предсрочната изискуемост на всички вземания по договора е настъпила на 17.07.2017 г. Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза непогасените задължения на длъжника към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-08.11.2017 г. са в общ размер на 6540,02 лв. главница, включваща 537,28 лв. редовно изискуема главница и 6002,74 лв. предсрочно изискуема главница, 286,19 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 16.07.2017 г. и сумата от 393,55 лв., съставляваща наказателна лихва за забава за периода от 15.01.2017 г. до 07.11.2017 г. Съгласно чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от процесния договор за кредит, ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска за повече от 31 дни от съответната дата на дължимото плащане банката има право едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва, наказателна надбавка и комисионни за предсрочно и незабавно изискуеми. Според чл. 12. 8 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерската фирма с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателят, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса. Уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до посочения от ответницата адрес за кореспонденция в договора, което е видно от представената обратна разписка, но е останало непотърсено.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по Договор за потребителски банков кредит от 17.09.2015 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответницата в размер на 7591,84 лв. Кредитът следвало да бъде погасен с 84 анюитетни месечни вноски, които ставали изискуеми на всяко десето число на месеца, като първата дата на плащане била 15.10.2015 г. Ответницата е заплащала анюитетните вноски до 15.01.2017 г., като с извършените от нея плащания банката е погасявала нейните задължения в уговорената в чл. 4.6 от договора последователност. От 15.01.2017 г. до 15.07.2017 г. не са постъпили плащания по кредита, били е начислена мораторна лихва в уговорения размер върху падежираните вноски, поради което банката е упражнила правото си и го е обявила за предсрочно изискуем, като длъжникът е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост по предвидения в чл. 12, т. 8 от договора начин.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка в договора за кредит в чл. 12.8 от същия, която фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки, които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем-уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерската фирма с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателят, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.07.2017 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок повече от 31 календарни дни от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и фингираното по смисъла на договора уведомяване на длъжника с достигане до обратната разписка до адреса му за кореспонденция посочен в договора.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва. Видно от изготвената и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза при условие, че съдът признае за датата на предсрочната изискуемост 17.07.2017 г. непогасените задължения на длъжника към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-08.11.2017 г. са в общ размер на 6540,02 лв. главница, включваща 537,28 лв. редовно изискуема главница и 6002,74 лв. предсрочно изискуема главница, 286,19 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 16.07.2017 г. и сумата от 393,55 лв., съставляваща наказателна лихва за забава за периода от 15.01.2017 г. до 07.11.2017 г.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на банката сумата от 6540,02 лв. главница, включваща 537,28 лв. редовно изискуема главница и 6002,74 лв. предсрочно изискуема главница, 286,19 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 16.07.2017 г. и сумата от 393,55 лв., съставляваща наказателна лихва за забава за периода от 15.01.2017 г. до 07.11.2017 г.ведно със законна лихва за забава от 08.11.2017 г. до окончателно плащане на вземането. Съдът след като уважава предявените положителни установителни искове не дължи произнасяне по евентуално обективно съединените осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало условието да дължи произнасяне по тях, а именно предявените положителни установителни искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 294,40 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 1485,39 лв., съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
ответницата М.П.Д., ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца „Райфайзен /България/”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, „Експо
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: