Р Е Ш Е Н И Е
№ 201/6.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1147 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Ф.Н.Д.
с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.К. ***, офис 107, срещу Заповед за
прилагане принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1006-000454/17.11.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят
Ф.Н.Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното производство
е ЗППАМ № 22-1006-000454/17.11.2022 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Ф.Н.Д. ***
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 17.11.2022 г., като получаването
му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения
14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик
– жалба с вх. № 100600-20369 от 30.11.2022 г.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик
на 17.11.2022 г., в резултат на която е съставен
АУАН № GA807545/17.11.2022 г. Констатирано е, че на същата дата, около 13:50 ч., в гр. Пазарджик на улица „Пловдивска“ в паркинг на магазин, жалбоподателят
управлява МПС „Тойота Корола Версо“ 2.0 ТД с рег. № ***, държава България, собственост
на „Ивиндъстри“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, като управлява МПС след употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Водачът е изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер 0822, като уреда отчита 0
промила алкохол. След извършената проба за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с Фабричен номер ARHJ-0009 в 14:57 часа е отчетен положителен резултат за
употребата на амфетамин и метадон. Пробата е показана на водача като същият
заявява, че предишния ден е взел метадон, защото е в метадонова програма.
Издаден е ТИ – 100788, който водачът е подписал и получил, както и 7 броя
стикери с номер А065567. Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН
№ GA807545/17.11.2022 г., е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към административната
преписка са приложени копия на АУАН № GA807545/17.11.2022 г. и справка за нарушител-водач.
Като доказателства по делото са представени
АУАН № GA807545/17.11.2022 г., ЗППАМ № 22-1006-000454/17.11.2022 г., Талон за изследване № 100788 от
17.11.2022 г., Докладна записка с Рег. №
1008р-12585/18.11.2022 г., Дрегер Друг
Тест 5000 с Фабричен номер ARPK-0010 и поредност № 377 от 15:36:20 часа на 17.11.2022 г., Справка на
нарушител/водач, Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г., Заповед №
81213-1524/09.12.2016 г., от които се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик,
упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директор ОДМВР
Пазарджик, е компетентен да налага ПАМ. Не се установиха допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е
съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният
орган в заповедта, е посочено, че след извършената проба на водача за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с Фабричен номер
ARHJ-0009 в 14:57 часа се е отчело положителен резултат за употребата на амфетамин
и метадон. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН
има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка
не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена
с акт за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон,
с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага
при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден
при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане
на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл.
6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна.
По
делото не са поискани, а и реално не са направени разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне в частта за разноските.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ф.Н.Д. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.К. ***, офис 107, срещу Заповед за прилагане принудителна административна мярка
№ 22-1006-000454 от 17.11.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)