РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8257 по описа
за 2014 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че въз основа
на Договор за кредит №42 от 11.03.2008 г., сключен между него и „Ф.Т.“ ЕООД, е
отпуснал на последното сумата от 21 000 евро, като кредитополучателят се е задължил
да я върне при условията, посочени в договора за кредит. Излага, че задълженията
по договора са обезпечени с договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията,
гр.С.с акт №128, том XIV, д. №10552/18.03.2008 г., върху недвижими имоти,
собственост на трети за кредита лица – Ф.Ю.Ф. и Н.С.Ф.. Твърди, че на датата на падежа на обезпеченото вземане -
11.03.2009 г., кредитополучателят „Ф.Т.“ ЕООД не е погасил задължението си.
Поддържа, че поради
настъпилата изискуемост и наличието на непогасено вземане, въз основа на
нотариалния акт за договорна ипотека се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 12.12.2013 г., издадени по гр. д. №51181/2013 по описа на
СРС, 61 с-в, срещу ипотекарните длъжници за следните суми: 14 700 евро -
неизплатена главница по договора за банков, обезпечен с договорна ипотека,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.12.2013 г., до изплащане на
задължението; 7831,83 евро - дължими лихви за периода от 14.03.2009 г. до
05.12.2013 г.; 536,82 евро - дължими такси по договора за кредит; 902,36 лв.
държавна такса по заповедното производство и 1354 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Сочи, че с оглед постъпилото възражение от двамата ипотекарни длъжници
срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца, е налице правен интерес да
предяви настоящата искова претенция и моли съда да установи, че Ф.Ю.Ф. и Н.С.Ф.
дължи на „Б.Д.” ЕАД сумите, посочени в
заповедта за изпълнение и настоящата искова молба.
Ответниците по делото не са депозирали
отговор на исковата молба и не вземат становище по делото.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Видно от нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №55, том I, рег. 4232, дело №34 от
2008 г. на нотариус К. С. с рег.№ 111 на НК, вписан в Служба по вписванията гр.С.с
вх. рег. № 16411, акт №128, том XIV, дело №10552/18.03.2008 г., сключен между
кредитора „Б.Д.“ ЕАД, кредитополучателя „Ф.Т.“ ЕООД и ипотекарни длъжници Ф.Ю.Ф.
и Н.С.Ф., последните двама са обезпечили със собствени недвижими имоти
вземанията на банката по предоставения на “Ф.Т.“ ЕООД, въз основа на Договор за
кредит от 11.03.2008 г., под формата на
револвираща кредитна линия, в размер на 21 000 евро. В нотариалния акт е
посочено, че срокът на кредита е 12 месеца от датата на сключване, като
крайният срок за погасяването му е 11.03.2009 г., като при условията,
предвидени в правилата за кредитиране на малки и средни предприятия на „Б.Д.“
ЕАД, срокът може да бъде продължаван с анекси до 60 месеца.
На 06.12.2013 г., банката е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 от ГПК въз
основа на ипотечен акт срещу ипотекарните длъжници Ф.Ю.Ф. и Н.С.Ф.,. По
образуваното ч.гр.д. № 51181/2013 г, по описа на СРС, 61 състав, е издадена на 12.12.2013
г. заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните
суми: 14 700 евро - неизплатена главница
по договора за банков, обезпечен с договорна ипотека, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.12.2013 г., до изплащане на задължението; 7831,83 евро
- дължими лихви за периода от 14.03.2009 г. до 05.12.2013 г.; 536,82 евро -
дължими такси по договора за кредит; 902,36 лв. държавна такса по заповедното
производство и 1354 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Длъжниците по заповедта за изпълнение са депозирали възражения
по чл. 414 ГПК.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, по сключения между „Б.Д.“ ЕАД и “Ф.Т.“ ЕООД, договор за кредит
№42/11.03.2008 г., банката е предоставила на кредитополучателя сумата от
21 000 евро, която сума е била усвоена еднократно на 24.03.2008 г.
Установява се, че размерът на незаплатената главница по процесния договор за
кредит към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в размер на 14
700 евро, непогасените лихви за периода от 14.03.2009 г. до 05.12.2013 г. са в
размер на 7831,83 евро; дължими такси по договора за кредит са в размер на
536,82 евро. В експертизата е посочено, че редовното погасяване на кредита е
извършвано до 12.03.2009 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЗД кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, а ако вземането е за определена
парична сума, то въз основа на акта за учредяване на ипотеката кредиторът може
да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 вр.
чл. 417 т. 6 от ГПК. Това искане следва да почива на облигационното
правоотношение между кредитора и длъжника по договора за кредит, от който
именно произтича задължението за плащане. Това е така, защото ипотекарният
длъжник не е лично задължен по паричното вземане, за обезпечаване изпълнението
на което е гарантирал със собствения си имот, доколкото не е поемал задължение
за плащане по конкретната облигационна връзка, от която произтича вземането на
кредитора. В този смисъл, не може да се иска за вземанията, произтичащи от
кредита, осъждане на третото лице, върху чийто имот е учредена ипотека, тъй
като то отговаря за този дълг само с предоставения като обезпечение имот, но не
и с цялото си имущество, до каквато отговорност би се стигнало в случай, че
срещу него се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК или се
постанови осъдително решение. Последното би довело до разширяване на
отговорността на ипотекарния длъжник над стойността на недвижимия имот, служещ
за обезпечение. Именно и поради това разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК придава
на изпълнителния лист, издаден срещу длъжника, обвързваща сила и спрямо третото
лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга само, когато
изпълнението се насочва върху тази вещ, защото само с тази вещ това трето лице
отговаря за чужд дълг, а субективните предели на изпълнителния лист се
разширяват в този случай именно, защото е недопустимо осъждането по реда на
заповедното производство или по исков ред на трето лице, което не е задължено
по облигационното отношение, а е дало за обезпечение на чужд дълг свой имот.
По изложените съображения, настоящият
състав приема, че ипотекарният длъжник, който същевременно не е задължено за
дълга по кредита лице, не може да бъде страна в производството по чл. 418 ГПК. Ето
защо не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 т. 6 от ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД, което прави неоснователен и иска за
установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и
същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора на ищеца не се дължат разноски, а такива не следва да се присъждат и на
ответниците, доколкото не е направено такова искане.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, срещу Ф.Ю.Ф. с ЕГН ********** и Н.С.Ф. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, за следните суми: 14
700 евро - неизплатена главница по договора за банков, обезпечен с договорна
ипотека, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.12.2013 г., до
изплащане на задължението; 7831,83 евро - дължими лихви за периода от 14.03.2009
г. до 05.12.2013 г.; 536,82 евро - дължими такси по договора за кредит, които суми произтичат от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №55, том I, рег. 4232, дело №34 от 2008 г. на
нотариус К. С. с рег.№ 111 на НК, вписан в Служба по вписванията гр.С.с вх.
рег. № 16411, акт №128, том XIV, дело №10552/18.03.2008 г., и за които е
издадена на 12.12.2013 г. заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 6 ГПК
по ч.гр.д. № 51181/2013 г, по описа на СРС, 61 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: