Протокол по дело №302/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 326
Дата: 2 ноември 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20233000600302
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 326
гр. Варна, 02.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ.
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600302 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим С. М. В., редовно призован, явява се лично и с
адв.А. Х. Д. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен отпреди.
Частните обвинители С. С. И., С. С. К. и В. С. Г., редовно призовани, не
се явяват, представляват се от повереник адв.П. Г. В., надлежно
упълномощен отпреди.
Адв.Д. П. Е. от АК – ВАРНА, редовно призована, не се явява.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я..
АДВ.В.: - Подзащитните ми знаят за датата на съдебното заседание, но
не желаят да се явяват в съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.В.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата като неоснователна без уважение. Намирам, че постановения съдебен
акт по делото, развило се пред първата инстанция е правилен и
законосъобразен и като такъв ще Ви моля да бъде потвърден.
Не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на
производството, съобразно доказателствата по делото. Не е налично и
случайно деяние по смисъла на чл.15, в каквато насока са развити доводи в
жалбата.
Нещо повече, в тази процедура не биха могли да бъдат поставени
възражения по отношение доказателствата щом производството е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие.
По отношение аргумента за неотчитане нарушенията на самия пострадал
намирам, че същия е неоснователен до толкова до колкото това
съпричиняване на резултата от страна на последния е било отчетено в самия
съдебен акт съобразно и мотивите на същия.
Наложеното наказание е явно справедливо, същото е при условията на
чл.66, ал.1 от НК и за мен буди недоумение посоченото в жалбата, че се иска
това приложение при условие, че то вече е осъществено от страна на първата
инстанция и то в един минимален размер е наказанието лишаване от свобода
от една година, със съответния три годишен изпитателен срок.
Оказаната помощ върху която подробно е спряно вниманието Ви в
жалбата срещу постановената присъда е елемент от квалификацията на
престъплението и тя съобразно доказателствата по делото е била включена в
тази квалификация и е довела до признаването на подсъдимия за виновен, за
това, за което реално е извършил, а именно престъпление по чл.343а, ал.1, б.б,
вр.чл.343, ал.1, б.в от НК, която е вярната квалификация, съответстваща на
събраните по делото доказателства.
В този смисъл ще Ви моля за съдебен акт.
АДВ.В.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз също считам, че присъдата е
правилна и законосъобразна, а жалбата е неоснователна и също ще Ви моля
2
да не я уважавате.
На първа инстанция делото е протекло при процедурата на Глава 27 и то
конкретно по чл.371, т.2 от НПК като подсъдимия е признал в изцяло
фактите, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Абсолютно
правилно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на
обвиняемия се подкрепя от събраните в ДП доказателства.
Наложено е справедливо наказание в присъдата.
Считам, че приемайки, след като желанието на подсъдимия е
наказателното производство да протече по този ред, в последствие той няма
как да се възползва за промяна на обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт. Точно поради тази причина той се възползва от разпоредбата на чл.58а от
НК, поради което считам, че жалбата е абсолютно неоснователна.
Подкрепям мнението на държавното обвинение, че и наказанието е
справедливо и ще Ви моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния
съд.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз си поддържам жалбата, както
и подзащитният ми.
Ще започнем от там, че той е достатъчно съвестен и е осъзнал, че макар и
минимална някаква вина има и това ни принуди да гледаме делото по реда на
чл.371, т.2 от НПК, защото не оспорваме факта, че той макар и някаква
минимална вина той има.
Но в самото дело стана ясно, че това преместване на автомобила, което
се е осъществило след настъпване на ПТП не е отчетено нито в присъдата,
нито в изготвената САТЕ и може би това неотчитане е довело до извода,
който е приел съда, че се е движил подзащитния ми със скорост от 67 км/ч,
което е със 7 км/ч превишение над разрешеното.
Също така за мен е непонятно, в съдебното заседание стана ясно, по
неговите думи, че това разстояние, в което той е преместил автомобила за да
не се случи ПТП не е отчетено нито в експертизата, нито в мотивите към
присъдата, това разстояние, на което той е преместил автомобила, защото в
мотивите се казва, че тялото е било носено 28 м и т.н.
В съдебното заседание ми стана ясно, и на мен, и на подсъдимия, той
3
тогава ми съобщи, че това 28 м, което се казва в мотивите в присъдата това е
разстоянието, което той е преместил автомобила след ПТП, за да не пречи на
движението, да не стане по-голямо ПТП или по-голяма беля.
Аз не мога да се съглася с изводите в мотивите, че трябва да се движи с
47.23 км/ч за да не допуснеш произшествието на един прав път, в който няма
никакви ограничения и няма никакви други възможности ти да се движиш с
48 км/ч. Всичко съм изложил съвсем подробно в жалбата.
Другото нещо, което не е изложено в мотивите, изобщо не е споменато,
това е поведението на пресичащия пешеходец, виновното му поведение.
Изобщо не е упоменато за мен като някакъв вид съпричиняване на
вредоносния резултат, то не е споменато в мотивите.
Точно поради тази причина, защото наказанието по правната норма,
която му е възведена като нарушение е до 4 години, а наказанието му е година
и половина, това е към средния размер и затова счетохме, че това наказание е
малко завишено спрямо това, което той е направил всичко зависещо и спрямо
това, което се е случило и това не е отчитане на това разстояние. Може би
недоглеждане или грешка, но факта си е факт.
Затова сме поискали тези искания, евентуално за чл.15 или в алтернатива
да му бъде намалено наказанието, защото според мен е явно несправедливо.
ЖАЛБ.ПОДС.В.: - Това, което каза адвокатът точно така е.
Ако аз съм престъпник, то пешеходецът какъв е. Той ми се явява на
метър и половина, аз какво мога да направя, ако се бях паникьосал щях да
предизвикам още по-голямо ПТП, ние двамата с жена ми щяхме да си
заминем и други хора щяха да си заминат. Затова стана това нещо.
Той пресича в дъжд и в тъмно, няма пешеходна пътека, аз не съм
очаквал. Съсредоточил съм се в пътя си напред, защото в ляво идваха тирове,
които ме осветяваха, отнемат ми от зрението, дъжд вали, отнема ми от
зрението и изведнъж на метър и половина се явява този човек, какво мога да
направя.
И Господ да беше нямаше да може да направи нищо в случая.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.В.: - Благодаря Ви за това, че ми давате думата.
4
Дошъл съм тук за да разбере уважаемият съд, че аз не съм виновен и без
вина ставам виновен.
Желая или да ми намалите присъдата или да ми я отмените.
В 09:15 часа СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, в 09:25 часа обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5